Грешната музикална революция

А аз си мислех, че статията ще анализира защо качеството на музиката пада с всяка изминала година, а масовият слушател става все по-непретенциозен към предлаганото му изкуство. Жалко!

Сегашните изпълнители да не се оплакват много-много от ниските приходи, а да са благодарни, че нямат реална конкуренция от мажещи изпълнители, които биха изхвърлили произведенията им от светлините на прожекторите.

Аз пък си мислех, че статията ще обясни какво "събират" "Мюзикаутор" и "Профон". По-правилният въпрос е за кого? Отговорът мисля е ясен - за никого другиго, освен за себе си!

[quote#1:"majorman"]А аз си мислех, че статията ще анализира защо качеството на музиката пада с всяка изминала година, [/quote]
Ми то точно това обясняват — като няма свястна печалба, никой не се напъва да пише и изпълнява свестни песни. Дори музикалните компании не виждат особен смисъл да търсят и лансират талантливи изпълнители, щото печалбата им е мижава в сравнение с разходите и риска дето поемат.
Същото като безплатните новини — щом никой не плаща за качество и надеждност, то свестните журналисти излизат от системата и на тяхно място влизат платените писачи и... сега медиите щели да се борят с фейк-новините — след дъжд качулка.

До коментар [#2] от "Yoan Zapryanov":

С какви факти бихте аргументирали твърденето си, че:
Въпреки това изпълнителите в момента получават дори по-малко пари, отколкото в слабите години и преди навлизането на услугите като Spotify.

До коментар [#5] от "WALL-E":

Твърдението е на Хартвиг Масух, споменат в текста. Иначе точни данни трудно могат да се дадат, без да имаме достъп до договорите и личните сметки на изпълнителите.

До коментар [#2] от "Yoan Zapryanov":

Слушам Адел, която била супер-по-по-най, и... Ами нищо особено, освен изключителни гласови данни. В музикално отношение е на съвсем посредствено ниво. Ако слушаш десетина нейни песни една след друга, бързо ще ти омръзне, всичко е едно и също - плавно начало, задължително с акомпанимент на пиано /понякога само пиано без други инструменти/, бурен припев с ярка демонстрация на гласа и пак от начало. Светъл лъ

До коментар [#7] от "ТНТ":

Най-продаваните артисти рядко са най-добрите. За мен изключение от това правило са само някои банди от 60-те и 70-те години - Beatles, Zeppelin, Stones.

В повечето случаи най-продаваните изпълнители са тези, които успеят да съчетаят най-добре забиващи се мелодии, тесктове, в които да се припознаят най-много хора, добро продуцентство и маркетинг. Лично аз съм голям фен на Адел и смятам, че въпреки че не е със сигурност най-добрата в индустрията, е тази, която най-добре съчетава горните показатели. Иначе за гласови данни в поп-жанра бих я сложил на второ място - повече харесвам Sia.

Това е в поп-музиката обаче, където никога не е имало търсене на сложност в музикален аспект. Ако харесвате метъл, там в момента се свирят някакви неща, които са страшно сложни за изпълнение, но мен поне не ме блазнят, защото много заприлича на спорт жанра. По-интересно е в блус-рока, където са хора като Joe Bonamassa, Derek Trucks, Jack White, Graveyard и пр. - дори и общо да ги вземем, не продават колкото Адел, но не е и това целта.

Като цяло най-важното нещо, което можем да научим е, че добрата музика я има, дори и да не ни я пускат на тепсия по радио Фреш.

Малка грешка с клавиатурата, за което се извинявам.
Та да си продължа мисълта:
Светъл лъч в това еднообразие е "Rolling in the deep" и разбира се "Skyfall". В последния случай обаче направен страхотен аранжимент /има си хас - продуцентите на "Джеймс Бонд" не се шегуват!/, който всъщност прави парчето. Само за сравнение - на другия полюс ще дам Марк Нопфлър /Дайър Стрейтс/. Гласови данни има-няма една октава, но пък каква музика!

До коментар [#8] от "Yoan Zapryanov":

"някои банди от 60-те и 70-те години - Beatles, Zeppelin, Stones. "

И в по-ново време бих добавил "Scorpions".
Колкото до хеви-метъла, след "Black Sabbath" според мен започна една деформация, която хич не ми е по вкуса. Виртуозни изпълнения, но общото звучене е ужасно. Е, има отделни попадения, но само толкова.
От другата страна са комерсиалните изпълнители - "Правим един сингъл, той се продава в милионен тираж, прибираме парАта и чао!". Да си спомняш Los del Rio? Жокер: тяхното парче се въртеше по всички програми и заведения.