"Пастърма говежда" получи защита в Брюксел като традиционна храна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Пастърма говежда" получи защита в Брюксел като традиционна храна

"Пастърма говежда" получи защита в Брюксел като традиционна храна

Продуктът ще бъде вписан в европейския регистър заедно с филе "Елена", "Панагюрска луканка", роле "Трапезица" и "Кайсерован врат Тракия"

Мара Георгиева
10529 прочитания

© Мес-ко


Европейската комисия одобри вписването на българската "Пастърма говежда" в Европейския регистър на храните с традиционно-специфичен характер. Предстои обнародване на решението в Официалния вестник на общността.

От Министерството на земеделието, храните и горите уточняват, че при подаване на заявлението за регистрация България "не е имала за цел да запази употребата на самото понятие "пастърма". Поради това защитата ще обхваща цялото наименование "Пастърма говежда", а понятието "пастърма" ще може да продължи да бъде използвано в целия Европейски съюз.

Инициативата за регистрацията е на сдружение "Традиционни сурово-сушени месни продукти", в което членуват 21 месопреработващи предприятия от цялата страна.

Три схеми за качество

Европейските схеми за качество са три: защитено наименование за произход (всички процеси – производство, преработка, опаковане - се случват в един и същ регион); защитено географско указание (eдин от процесите се извършва в посочения регион); храна с традиционно-специфичен характер (защита на рецепта и производство от поне 30 години, свързана е с традиция, а не с географски регион). Всички те са механизми за защита на специфични за всеки регион или държава продукти.

Засега България има успешно регистрирани като защитено географско указание само два продукта - горнооряховски суджук и българско розово масло. Като храни с традиционно-специфичен характер вече са регистрирани филе "Елена", "Панагюрска луканка", роле "Трапезица" и "Кайсерован врат Тракия".

В Брюксел са изпратени документи за защита на "Странджански манов мед", а в национална процедура по регистрация е "Троянска луканка", уточни за "Капитал" Иванка Статкова, главен експерт в дирекция "Пазарни мерки и организации на производители" в Министерството на земеделието, храните и горите.

Преди години Eвропейската комисия отказа да защити само за България гроздовата ракия с мотив, че тя се произвежда и в Турция, Македония, Сърбия. Страната ни не успя да защити и таратора пред ЮНЕСКО като част от нематериалното ни историческо наследство.

За ефекта от защитата

Експерти предупреждават, че производителите на защитени храни не трябва да живеят с представата, че постоянно ще продават продуктите си зад граница. Поради спецификата на тези храни те по правило се произвеждат в по-малки предприятия, в по-малки количества, с прилагане на типични техники. Затова е трудно мислимо да присъстват непрекъснато на чужди пазари.

Но тези храни могат да служат за популяризиране на региона и държавата, за привличане на туристи и за сближаване на местните общности. Към предимствата за фирмите се прибавят по-високата цена на продукта, както и възможността за участие на производителите му в промоционални програми, финансирани от ЕС.

За потребителите защитата означава, че храните с традиционно-специфичен характер са качествени и без химия. Гаранция за това са строгите правила, по които се произвеждат. Първото от тях гласи, че могат да бъдат произвеждани само от фирми, които членуват в специално създадено сдружение, което упражнява вътрешен контрол над производителите.

Второто изискване е стриктно спазване на рецептурата, технологията и условията за производство, описани в съответната документация, с която се иска защита в Брюксел. Регистрацията изисква всички фирми да работят по утвърдени традиционни методи, с еднакви рецептури и при еднакви технологични параметри. Основният контрол дали фирмите спазват това е възложен на външни сертифициращи организации. Освен това производителите подлежат на контрол и от Българската агенция по безопасност на храните.

Европейската комисия одобри вписването на българската "Пастърма говежда" в Европейския регистър на храните с традиционно-специфичен характер. Предстои обнародване на решението в Официалния вестник на общността.

От Министерството на земеделието, храните и горите уточняват, че при подаване на заявлението за регистрация България "не е имала за цел да запази употребата на самото понятие "пастърма". Поради това защитата ще обхваща цялото наименование "Пастърма говежда", а понятието "пастърма" ще може да продължи да бъде използвано в целия Европейски съюз.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    ivo41493463 avatar :-|
    ivo41493463

    Проблемът с нашите защитени продукти е липсата на разпознаваемо и лесно произносимо име за пред света. Пример е българското саламурено сирене - ето, три думи да се обясни, докато гърците му викат просто "фета". И затова всички си мислят, че само в Гърция има фета или пък че там е най-доброто. Все пак, няма как да направиш пари от продаване на кибрити, ако ги наричаш драсни-пали-клечица

  • 2
    borislav_n. avatar :-|
    Борислав Найденов

    Храните с традиционно специфичен характер се произвеждат главно заради традиционно специфични потребители. На тези храни не можеш да разчиташ ако искаш да правиш големи продажби сред хора, които не ги познават. Инициаторите на ограничението очакват продажби тук, в България. Просто вече не всеки ще може да слага на етикетите си думата "говежда" към думата "пастърма". Съвсем скоро очаквам яка рекламна кампания, която да ме убеди, че говеждата пастърма е правилната пастърма. Нещо подобно на историята с Македонската наденица, която се различава незначително от поне още три-четири подобни наденици.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK