Преди десет години: Бавните промени в бизнеса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Преди десет години: Бавните промени в бизнеса

Лидерът и през 2016 г., и през 2006 г. е еднакъв: "Лукойл Нефтохим Бургас", като днес приходите му дори са по-малки заради ниските котировки на горивата.

Преди десет години: Бавните промени в бизнеса

Разликата в стоте най-големи компании е, че днес има повече производствени и високотехнологични дружества

16101 прочитания

Лидерът и през 2016 г., и през 2006 г. е еднакъв: "Лукойл Нефтохим Бургас", като днес приходите му дори са по-малки заради ниските котировки на горивата.

© Надежда Чипева


Статията е част от класацията "Капитал 100". Поръчайте списанието на хартия или в pdf формат на www.capital.bg/k100/buy/.
Класацията към 2006 г. и приходите на тези дружества през 2016 г.
Автор: Капитал
Лидерите на 2011 г. пет години по-късно
Автор: Капитал
Стряскащо е, че през 2006 г. държавните и общинските фирми в топ 100 са били 10, а днес са 11.

Преди десет години всичко беше розово - в навечерието на ЕС хора и компании очакваха всичко магически да се промени, доходите и продажбите да се изстрелят до европейски нива, а политиците да станат по-некорумпирани и мислещи за държавата.

Десет години по-късно промяна има, но тя не е гигантска. Бизнесът оцеля през една от големите световни кризи, тук се пукна имотен балон, а бавно България започна да намира своя бизнес ниша - машиностроене и високи технологии.

Дузина разлики

През периода 2004 - 2006 г. икономиката на страната беше в апогея си и растеше с по над 6% годишно. Приходите на компаниите от топ 100 пък направо изригваха със средно увеличение от по 20-25%.

Странно съвпадение, което показва, че гигантите, с малки изключения, не са пораснали. Ако преди десет години оборотът на десетте най-големи дружества е бил 20 млрд. лв., сега числото в актуалната десетка не е пораснало въобще и отново е 20 млрд. лв. Лидерът е еднакъв: "Лукойл Нефтохим Бургас", като днес приходите му дори са по-малки заради ниските котировки на горивата. Има обаче разлики. Първо, "Аурубис" е пораснал до втора позиция чрез разширяване на мощностите. Второ, "Кремиковци" отдавна е мъртво. Трето, телекомите от няколко години не са доближавали оборот от милиард лева, след като конкуренцията и регулациите намалиха цените за потребителите. Четвърто, топ веригата вече не е "Метро", а "Кауфланд" с внушителните приходи от над 1.66 млрд. лв., а другата компания от групата на германската Schwarz - "Лидл", e само малко по-назад от cash&carry търговеца. "Билла", макар и малко по-назад, е увеличила оборота си над два пъти и половина.

Най-стряскащата констатация е, че през 2006 г. държавните и общинските фирми в топ 100 са били 10, а днес са 11. Че нямаше приватизация, е известно - за периода единствената продажба беше на "Булгартабак". Но отделно държавата е създала и нова фирма - "Булгартрансгаз", а заради военните конфликти ВМЗ е пораснал достатъчно, за да влезе в клуба на най-големите. Иначе паритетът между компании с чужди и местни собственици е факт и сега, и преди десет години.

Все пак бизнесът за 10 години е пораснал - доказателство е, че сумарно приходите на топ 100 компаниите през 2006 г. са били 47 млрд. лв., а сега новата извадка гиганти има оборот от 58 млрд. лв.

Има и сравнително голяма група на изчезнали и смалени компании. Извън "Кремиковци" фалирал е и ОЦК - Кърджали. А най-големият сухопътен превозвач - СОМАТ, остана без бизнес покрай проблеми на международния си собственик. Заради непокриване на екоизисквания от няколко години е затворен и ТЕЦ "Варна".

Циментовите заводи са свили бизнеса си поне наполовина.

Заради рекордно високите международни цени на металите и горивата през 2006 г. много от познатите производители и търговци всъщност преди десет години са имали по-високи продажби. Изключения естествено има, но те са заради още инвестиции - например в КЦМ и "Алкомет". Огромен е сривът и в БМФ, където бизнесът се е свил четири пъти.

При някои компании има вътрешногрупови размествания. Например приходите на "Еврофутбол" падат над три пъти, вероятно заради онлайн хазарта, но бизнесът с лотариите на Васил Божков компенсира и дори изпреварва като обем оборота му.

Силно пораснали са някои производствени предприятия като "Либхер", стъкларските заводи на "Шишеджам", ЕПИК - Ботевград, който сега е с нов собственик и име. В пъти по-голям е и търговецът на едро с горива "Сакса", докато много други посредници, работещи с рафинерията, са изчезнали. Няма ги и търговците на цигари, които днес са изместени от "Експрес логистика и дистрибуция".

Големите отсъстващи преди десет години са новите индустриални предприятия. Днес в състава на топ 100, а и на 300-те най-големи, те са в пъти повече.

По-скъпото минало

Изненадващо, но преди пет години компаниите в десетката, а и в стотицата са имали по-високи приходи от новата класация. Десетте гиганта са все с над 1 млрд. лв. продажби (при едва осем милиардници през 2016 г.) и общо са генерирали бизнес за 28 млрд. лв. В топ 100 общите приходи са 64.5 млрд. лв., т.е. над 6.5 млрд. лева над днешната сума.

Сравняването на числа обаче не е показателно. Разликата идва от това, че през 2011 г. цените на петрола надскочиха 100 долара за барел, а сега са наполовина. Рекордно високи тогава бяха и муждународните котировки на металите. Без тези две групи всъщност повечето компании днес имат повече приходи. И експортно насочената индустрия, и вътрешното потребление сега са в по-добра форма.

Във водещата десетка има две видими разлики. Изчезнал заради фалит е търговецът на едро с горива "Нафтекс петрол". Милиарден оборот вече няма и "Овергаз инк", който тогава беше един от трите вносителя на природен газ в България.

Другата разлика е, че през 2011 г. раните на кризата още се виждат в печалбите - тогава всяка пета компания в стотицата е била на загуба. Сега 84 от дружествата са с положителен финансов резултат.

Иначе разликата в членовете на стотицата сега и преди пет години не е огромна. Присъстващата тогава верига Carrefour през гръцката "КМБ България" вече е във фалит.

През 2011 г. земеделските евросубсидии вече са изстреляли зърнени търговци и производители в стотицата. И тогава, и сега строителството не е в апогея си за разлика от периода 2014-2015, когато еврофондовете за инфраструктура напомпаха отчетите им. Туризмът също има нула представители в топ 100 през тези години.

За пръв път в класацията за 2011 г. влиза и високотехнологичен представител - "Хюлет Пакард ГДЦ", като центърът за услуги продължи да расте, макар и с по-бавни темпове през 2016 г. Поръчайте Вашия К100 »

На хартия или PDF

Статията е част от класацията "Капитал 100". Поръчайте списанието на хартия или в pdf формат на www.capital.bg/k100/buy/.
Класацията към 2006 г. и приходите на тези дружества през 2016 г.
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK