С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 28 юли 2017, 11:08, 18499 прочитания

Най-големите болници: Повече работа, но на загуба

30 болници получават около 1 млрд. лв. или 2/3 от плащанията на здравната каса

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Приходите на повечето клиники в топ 30 растат през 2016 г. - извършените дейности са за 1.25 млрд. лв. от над 20 хил. работещи в тях.

- Загубата се увеличава тройно, растат и задълженията, особено на държавните болници.

- Здравната каса осигурява над 1 млрд. лв. за 30-те най-големи дружества, но пак не е покрила разход за всички преминали пациенти.
Среден ръст на приходите от 9%, но в съчетание с почти утрояване на загубите. Това е 2016 г. за големите 30 болници. И ако преобладаващият собственик - държавата, няма защо да има приоритет да прави печалби, то целта резултатът да е на нула явно не е постигната. А най-честото обяснение в сектора е, че виновник за минуса е касата. Все пак видимо е, че частните болници, които са общо осем, са по-здрави от публичните си конкуренти.

Иначе през топ 30 лечебни заведения са извършени дейности за 1.25 млрд. лв. от над 20 хил. работещи в тях. Дружествата обаче са произвели обща загуба от 14.5 млн. лв., като почти всяко второ е на червено. Минусът е хроничен и води до натрупване на още задължения. На най-големите болници се падат половината от задълженията в сектора – около 200 млн. лв.


Мениджърите на клиниките обясняват по-слабите резултати с няколко основни линии в приходите. За повечето болници основен източник на приходи е здравната каса, а вицеплатец е здравното министерство, което покрива лечението на спешните пациенти. През последните години касата налага лимит на приетите и лекувани пациенти и така не изплаща напълно извършената дейност. В сила вече е и здравната карта, според която касата решава за лечението на колко легла да плаща и те като цяло са винаги по-малко от тези, с които клиниката разполага. В същото време основните разходи на клиниките са за заплати на медицинските екипи – средно около 55-60%, а пазарът на медицинските специалисти е все по-конкурентен.

Най-големите клиники

Най-голямата болница в България - университетската "Св. Георги" в Пловдив има 1542 легла, 36 отделения и 16 диагностични звена.

Най-голямата болница в България - университетската "Св. Георги" в Пловдив има 1542 легла, 36 отделения и 16 диагностични звена.

Фотограф: Капитал
"Новото ни оборудване за 22 млн. лв. увеличава драстично разходите за амортизация и така печалбата ни временно намалява."
проф. д-р Карен Джамбазов, изпълнителен директор на УМБАЛ "Св. Георги"
"През 2017 г. имаме ръст на дейността, а намален лимит с около 10% спрямо 2016 г. Над 30% от пациентите ни са от райони извън София и са избрали да пътуват и да получат медицинска грижа при нас. Не можем да си позволим преустановяване на дейността в средата на месеца след изчерпване на лимита."
д-р Венелина Милева, изпълнителен директор на "Аджъбадем Сити клиник болница Токуда"
"Сега системата е по-спокойна и има предвидимост. Но при служебния министър касата изготви анекси - абсолютни недоразумения, които не включваха новите дейности и месечно имахме 150 хил. лв. надлимитна дейност."
д-р Славчо Близнаков, изпълнителен директор на УМБАЛ "Св. Анна"

Като единична болница пловдивската "Св. Георги" продължава да бъде най-голямата в България. Тя има 36 клиники (отделения с легла) и 16 диагностични звена (отделения без легла и лаборатории), както и спешна медицина. През миналата година през болницата са преминали над 80 хил. болни спрямо 76.4 хил. година по-рано. Спешна помощ е оказана на почти 68 хил. души. В момента броят на леглата на болницата е 1542. Логично това е болницата с най-големите приходи – основно по линия на здравната каса, а нейните пациенти са от цяла Южна България.



Ръстът на приходите се дължи на няколко нови дейности – в болницата работи високотехнологичен център за образна диагностика - петскен, кибернож и се извършва радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания. На практика обаче този център, който е инвестиция за около 22 млн. лв. по линия на оперативна програма "Регионално развитие", е причина за драстичното увеличение на амортизационните разходи, което води до временно намаляване на печалбата на болницата, коментира проф. д-р Карен Джамбазов, изпълнителен директор на УМБАЛ "Св. Георги".

Ако се консолидират приходите на частните болници, които са част от верига клиники, то тогава болниците на "Аджъбадем Сити клиник" биха били на първо място по приходи в класацията с общо над 133 млн. лв. приходи на четирите й основни клиники – "Токуда", кардиохирургичната "Сити клиник" в София, онкологията в столицата и кардиохирургичната клиника в Бургас. Групата премина през смяна на собствеността в средата на миналата година, като мажоритарен дял придоби турската Acibadem.

По същия начин, ако се консолидират само резултатите на болничната верига "Софиямед", "Пълмед", "Бургасмед" в столицата, Пловдив, Пазарджик и Бургас, тя би заела трето място в класацията с над 81 млн. лв. приходи от дейността през миналата година. В групата, собственост на д-р Михаил Тиков, е и най-високата рентабилност.

Най-голямата частна болница е от веригата "Аджъбадем Сити клиник" - "Токуда". Тя е на трето място по приходи веднага след варненската "Св. Марина".

Ако се консолидират резултатите на всички болници от веригата "Аджъбадем Сити Клиник", то тя би била първа по приходи в класацията с над 133 млн. лв.

Фотограф: Надежда Чипева
"За 2016 г. отчитаме ръст на приходите за медицинска дейност от 3.3%, или 3 млн. лева, като увеличението се дължи основно на прилагане на нови и високотехнологични дейности", коментира д-р Венелина Милева, изпълнителен директор на болницата. Тя обяснява резкия спад на печалбата на болницата с покупката на високотехнологични медицински изделия и съвременни лекарства, както и с увеличението на възнагражденията на персонала. Неразплатената от касата надлимитна дейност за миналата година е 812 хиляди лева, като основен дял в нея се пада на сърдечно-съдови, онкологични заболявания, лечение на деца и високорискова бременност и др. "Надлимитната дейност не е свързана със завишен ръст на стандартни плановите операции и интервенции, а с предоставяне на медицински услуги и здравни грижи към пациенти със социално значими заболявания", отбелязва д-р Милева.

В топ 10 има две столични болници, които отбелязват видим ръст на приходите и са се изкачили напред в класацията. Това са "Св. Иван Рилски" и "Св. Анна" (бившата Окръжна болница). И в двете през миналата година бяха разкрити нови структури – в първата по роботизирана хирургия, а в "Св. Анна" - център за лечение на инсулти, като през последните години болницата се превърна в един от основните спешни центрове за столицата заедно с "Пирогов" и ВМА.

"Не сме си позволили да върнем пациент, а и при нас над 75% от пациентите са по спешност, малко на брой клиники могат да си позволят да планират операции. Кардиологията, ортопедията, неврологията, неврохирургията не са свързани с подбор на пациенти", коментира д-р Славчо Близнаков, изпълнителен директор на УМБАЛ "Св. Анна".

Заедно с още няколко държавни болници клиниката е сред печелившите в топ 10 на най-големите болници. През миналата година в нея са приети с 3000 души повече в сравнение с 2015 г., а през спешното отделение са преминали над 10 хил. повече - прегледани са 60 хил. пациенти, а 28 хил. са хоспитализирани. Въпреки статута си болницата също както и всички останали е "пострадала" от лимитирането. Тя разполага с 594 легла, но 130 от тях нямат договор, че здравната каса ще плаща за тях.

Според статистиката само няколко държавни болници са отбелязали спад в приходите през миналата година. Това са "Пирогов", МБАЛ - Пловдив, МБАЛ - Бургас, и УМБАЛ "Ст. Киркович" - Стара Загора, която е в толкова тежко финансово състояние, че през последните месеци не успяваше да плати изразходваното електричество. В списъка с болниците с намалени приходи в топ 30 има и една частна клиника - МБАЛ "Централ онкохоспитал" в Пловдив, която вероятно е имала по-малко пациенти през миналата година.

Защо печалбата намалява

Като цяло повечето болници, включително и частните клиники, през миналата година отчитат спад на печалбата, ако въобще имат такава.

Причините за това са няколко. Първата от тях са лимитите за прием на пациенти от здравната каса, които продължават да бъдат налагани на болниците през последните години. Плащанията от касата са основен източник на приходи за болниците – между 64 и 96%, особено за болниците в провинцията. През миналата година НЗОК е изплатила за лечение във всички 263 болници 1.613 млрд. лв., като се очаква през тази година те да бъдат с около 60 млн. лв. повече. Очаквано над милиард от сумата е отишла в 30-те болнични гиганта.

"Тепърва няколко болници в страната завеждат пилотни съдебни дела срещу касата за надлимитната неплатена дейност, но тъй като липсва съдебна практика по тези въпроси, както и по прилагането на подзаконовите нормативни актове, които уреждаха лимитите за 2015 и 2016 г., изходите от тези дела са непредвидими. Към момента е известен изходът по едно дело за заплащане на надлимитна дейност, което е приключило на първа инстанция в полза на НЗОК", коментира Мария Шаркова, адвокат по медицинско право.

Другите приходи от здравната каса, които на практика не носят печалба, са заплащаните медицински изделия, които се имплантират на пациентите, и лекарствата за химиотерапия. На практика те се възстановяват на болницата, която ги купува предварително и използва за съответната процедура, и като цяло не носят печалба. Плащанията за лекарства са причината в топ 30 по приходи да присъстват толкова много специализирани в онкологията клиники.

Болниците получават и средства от Министерството на здравеопазването за спешна помощ – прегледи и лечение на спешни пациенти, както и средства за прегледи и лечение на пациенти без осигуровки, които общо са около 60 млн. лв. Парите за неосигурените пациенти обаче се получават след дълги бюрократични процедури и са причина за натрупването на дългове на болниците. Всяка седмица "Пирогов" например публикува данни за броя на болните без осигуровки, които са прегледани или лекувани.

"През първото полугодие при нас бяха хоспитализирани 229 неосигурени, като от тях 173 си платиха здравните вноски и вече са осигурени редовно, а само на 56 разходите ще бъдат поети от социалните служби. Ако не бяха платили, само загубата от тяхното лечение би била половин милион лева", изчислява д-р Славчо Близнаков, изпълнителен директор на УМБАЛ "Св. Анна" - София.

Една от основните причини за намаляването на приходите по някои клинични пътеки е здравната карта, която беше въведена през миналата година, както и медицинските стандарти за това каква апаратура и колко специалисти трябва да работят във всяко отделение. През миналата година част от медицинските стандарти бяха отменени, след като Центърът за защита на правата в здравеопазването и сдружението на частните болници заведоха дела срещу недомислиците в изискванията за работа в болниците.

"Изпълнението на стандартите затруднява болниците при планиране на бъдещи инвестиции, ремонтни дейности, управление на персонала в лечебното заведение. В същия този период болниците сключиха договор и по здравната карта, която също беше отменена и това ограничи приходите им по конкретни клинични пътеки", отбелязва адвокат Шаркова.

Ако към увеличените с около 100 млн. лв. приходи на най-големите болници по линия на касата се прибавят около 50 млн. лв. за спешните пациенти от министерството, излиза, че ръстът в постъпленията в топ 30 е основно по линия на здравните вноски. Горницата от почти 200 млн. лв. се попълва по два начина - преки плащания от пациенти и от здравни застрахователи. Според статистиката за изплатените обезщетения от застрахователите през миналата година, които са общо около 41.5 млн. лв., основните плащания са за извънболнична помощ и на лечението в клиники се падат около 13.8 млн. лв. според изчисленията на застрахователите.

Според статистиката на Световната банка българите доплащат за лекарства, лечение в болница, прегледи, консумативи за операции същата сума, която внасят като здравни вноски - около 3 млрд. лв. Най-голям дял в частните разходи - около 75%, се падат на лекарствата, а останалите са за прегледи и лечение в клиниките. Като цяло доплащането за избор на екип и допълнителни услуги е най-голямо в големите градски болници на най-големите градове - София, Пловдив, Варна и Бургас, и почти не съществува в останалите градове.

Лошият мениджмънт също не е без значение за резултатите. Повечето държавни болници имат задължения към доставчиците си от години и като цяло приоритет до момента винаги са били плащанията на заплати, които заемат около 60% от приходите, и осигуряването на консумативи за лечението на пациентите, но не и управлението на просрочените задължения. До момента задлъжняването на болниците има логично оправдание в това, че най-големите държавни клиники поемат най-спешните и тежки случаи, от чието лечение клиниката винаги е на загуба, тъй като здравната каса не покрива дълго лечение на тежко болни пациенти, а клиничните пътеки като цяло са кратки.

Задлъжнялостта само на държавните и общинските клиники е над половин милиард лева, като близо 200 млн. от тях са просрочени, като досега държавата нямаше стратегия как да се справи с нея.

"По всичко личи, че болниците се управляват зле – не е възможно едновременно да имат по-високи приходи и по-големи загуби, рентабилността е паднала почти наполовина за една година, задълженията се увеличават, а печалбата намалява", коментира Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Софийска вода" планира над 46 млн. лв. инвестиции за 2019 г. "Софийска вода" планира над 46 млн. лв. инвестиции за 2019 г.

Компанията цели намаляване на загубите на вода до 38.7% до 2021 г.

25 юни 2019, 819 прочитания

Собственици на фитнес зали видяха риск от създаване на монопол в бранша 1 Собственици на фитнес зали видяха риск от създаване на монопол в бранша

Компанията зад картите MultiSport вече има верига от свои собствени спортни обекти

25 юни 2019, 2046 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

Половината от работните места за IT специалисти във Вашингтон са незаети

Освен различни компютърни специалности Northern Virginia Community College има и стажантска програма с Amazon

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
На шопинг за електронни разплащания

Фондовете CVC и Blackstone подадоха оферта от 3 млрд. паунда за британската Paysafe, чийто най-голям офис е в София

Поизтънелите възглавници на банките

Показателите за капиталова адекватност се понижават заради ръста в кредитирането, раздаваните дивиденти и нови регулации

Климатичният завой на България

София влиза, макар и с някои уговорки, в лагера на страните в ЕС, които искат по-бързо свиване на парниковите емисии

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Ново място: Cup & Roll 2

Ресторантът потвърждава, че софийската публика най-сетне има засилено любопитство към корейската кухня

Power to the Robots

Албена Баева, артист и куратор на първата изложба в България на произведения, създадени в колаборация с изкуствен интелект