Втора проверка на храни не откри разлики в съдържанието на етикетите

Обявените съставки на 31 изследвани продукта са идентични в България и в Западна Европа, съобщиха от Агенцията по безопасност на храните

От Агенцията по безопасност на храните не предоставят информация за изследваните марки хранителни продукти и техните производители
От Агенцията по безопасност на храните не предоставят информация за изследваните марки хранителни продукти и техните производители    ©  Цветелина Белутова
От Агенцията по безопасност на храните не предоставят информация за изследваните марки хранителни продукти и техните производители
От Агенцията по безопасност на храните не предоставят информация за изследваните марки хранителни продукти и техните производители    ©  Цветелина Белутова

Няма разлики в етикетите, обявените съставките на продуктите са идентични. Това показва втора проверка на 31 продукта, закупени от търговски обекти в Италия, Франция, Швейцария и в България, съобщиха от Министерството на земеделието. Проверката е част от проучването по темата има ли т. нар. двоен стандарт при храните, предлагани на българския и на западноевропейските пазари.

Този път от Българската агенция по безопасност на храните и Комисията за защита на потребителите са направили само сравнителен анализ на етикетите и финансов анализ за евентуално различие в цените, но без лабораторни изследвания, се уточнява в прессъобщението.

Резултатите

Само при един продукт, предлаган на българския пазар, не е отбелязан процентът на съдържащото се в него какао за разлика от аналога му на западноевропейските пазари, показва проверката.

Сравнението на цените след елиминиране на разликите от ДДС пък отчита, че нетната стойност на девет продукта е по-висока в България в сравнение с Италия, Франция и Швейцария. Най-голяма е разликата при макаронени изделия от твърда пшеница – 50%, съобщават от земеделското министерство. Между 32% и 36% по-скъпи са проверените концентрирано доматено пюре и кетчуп. С по-високи цени на българския пазар са конфитюр от боровинки, печено мляно кафе за еспресо машина, какаова напитка на прах, руло с пълнеж от крем и ягоди, светла бира, зехтин "Екстра върджин", показала проверката. При пет от продуктите нетната цена в България е една и съща или с минимално отклонение спрямо западноевропейския пазар. Останалите 17 храни са по-евтини тук, като разликите варират от 9% до 74%, обобщават от земеделското министерство.

Първата проверка

Сравнителният анализ на качеството на храните беше провокиран от изнесени данни на потребителски организации в други източноевропейски страни за наличие на разлики в качеството на хранителни продукти, произведени от един и същ производител и предлагани на различни пазари. Първата проверка на българската Агенция по храните, чиито резултати бяха обявени през юни, установи, че са налице "и вкусови, и ценови разлики при проверените продукти", по думите на земеделския министър Румен Порожанов.

Тогава бяха направени лабораторни сравнителни изследвания, както и анализ на съдържанието на етикетите на 31 продукта в пет категории, закупени от една и съща търговска верига в Австрия, Германия и България. Първата проверка установи, че седем от проверените продукти са с различно съдържание на съставките, изписано върху опаковките за българския и за западните пазари. Органолептичното изследване (вкус, консистенция и др.) показало определени разлики в три продукта. Физико-химичният анализ обаче отчита незначителни отклонения в рамките на допустимото. Първичният ценови анализ – на базата на покупните цени, показал, че 16 от изследваните 31 продукта са по-скъпи в България.

Анонимните марки

При обявяването на резултатите от първата проверка от земеделско министерството отказаха да съобщят марките и производителите на проверяваните продукти. "Капитал" поиска допълнително тези данни по Закона за достъп до информация и получи официален отказ от Агенцията по безопасност на храните. В писмото си до редакцията изпълнителният директор на агенцията д-р Дамян Илиев се позовава на текстове от Закона за храните, според които "при изпълнение на своите задължения компетентните органи са длъжни да пазят в тайна научаваните от тях факти и обстоятелства, които имат поверителен характер или съставляват тайна, с цел защита интересите на физическите и юридическите лица". В случай на настъпване на вреди от предостяване на информацията производители, дистрибутори и търговци биха могли да предявят искове по Закона за задълженията и договорите.

"Капитал" обжалва отказа за предоставяне на достъп до информация.

Още от Капитал

Радиопазарът в България

Радиопазарът в България

Минало, настояще, бъдеще

Минало, настояще, бъдеще