Ясно е, че българската икономика има немалко недостатъци. Но не липсват и успешни истории. Развитието на IT сектора е една от тях. Друга, и то по-мащабна като пари и ангажирани хора, е производството на машини и оборудване, което продължава да се развива добре и става все по-основна част от БВП на страната. Достатъчно е да погледнем резултатите на водещите компании в тази индустрия. Приходите на първите 40 от тях са нараснали с над 12% през 2016 г. и за пръв път надхвърлят 6 млрд. лв. и достигат 6.54 млрд. лв. Половината от това число е "произведено" от първите десет компании от сектора.
В същото време средният оборот на фирмите в подреждането е достигнал 163 млн. лв., което беше немислимо допреди няколко години (през 2013 г. беше малко над 108 млн. лв.). И в това число не влиза бумтящото оръжейно производство, което тази година сме отделили от общата класация (виж карето). Но за разлика от 2015 г. този път повече фирми в подреждането - 11, отчитат макар и малък спад на продажбите си, докато преди две години броят им беше едва три. Затова и средният ръст на приходите слиза от 18% на 12% през 2016 г. При печалбите годината е по-силна. Ако в предходното подреждане нетният среден марж беше 6.8%, сега рентабилността на приходите на 40-те расте до 8.14%.
Общият брой на служителите също расте до над 42 хил. спрямо 40 хил. година по-рано (отново тук не влизат оръжейните производители, които са големи работодатели).
Средно погледнато, секторът е доминиран от чужди инвеститори - 2/3 от заводите са с международни собственици. Другата характерна черта е, че повечето предприятия са изградени на зелено, а едва 11 са наследство от социализма, но почти всички са изцяло реновирани и разширени.
Лидер х2
За втора поредна година през 2016 г. лидер е "Либхер-Хаусгерете Марица". Германският производител на хладилна техника продължава да увеличава приходите си, които през миналата година достигнаха рекордните за компанията 432 млн. лв. Служителите също растат и вече са почти 2000, за което помага и пускането на нов логистичен център от 36 хил. кв.м през миналата година. Бизнесът на групата в България е дори по-голям, ако се добави и свързаната компания "Либхер транспортейшън системс Марица", която произвежда климатици за влакови мотриси. И нейният оборот се увеличава до 69 млн. лв. през миналата година при същия екип от около 300 служители. Така бизнесът на Liebherr в Пловдив вече надхвърля половин милиард лева.
Дългогодишният лидер в секторната класация "Идеал Стандарт Видима" губи още една позиция през 2016 г. и вече е трети. Компанията за цялостно обзавеждане за баня е понижила приходите си с 2% до 376 млн. лв., което се дължи основно на нестабилното развитие на някои от основните международни пазари. Положителните новини за компанията от Севлиево са основно две - и през 2016 г. е на печалба след дълги години на минус заради обслужване на дълга на групата майка Ideal Standard International. Втората причина за оптимизъм е, че продължава тригодишната инвестиционна програма на ISI, от която голяма част е насочена към бизнеса в България. В същото време нарастват служителите в производството.
Компанията, която измества "Идеал Стандарт Видима" от вицешампионската позиция, е производителят на електронни модули за автомобили "Интегрейтид микро-електроникс България", позната в миналото като ЕПИК. И през 2016 г. заводът в Ботевград продължи да расте с бурни темпове - има над 17% повишение на оборота. Групата, която е част от филипинската IMI, има и много добра рентабилност - над 12%. Според изпълнителния директор Ерик де Кандидо "Интегрейтид микро-електроникс България" е увеличила производството с над 25% след приключване на петгодишната си инвестиционна програма. Общите капиталовложения са между 20 и 25 млн. лв., половината от които са направени през 2016 г. Производствената площ беше разширена с откриването на 400 нови работни места, което увеличи персонала до над 2300 души. Очакванията на Де Кандидо са тази година екипът да достигне 3000, а ръстът през 2017 г. да е около 15%. Основни клиенти на компанията са Volkswagen, Audi, Mercedes, Renault, Peugeot, Mazda, Toyota, Maserati, Bentley и др.
В първите позиции на класацията има нов голям играч - българската "Евро геймс технолоджи". Компанията не е нова - създадена е преди 14 години и прави оборудване и съоръжения за хазартни игри. Изнася в Европа, Азия, Южна и Централна Америка и Африка и има дъщерни дружества в Румъния, Унгария, Грузия и Украйна. Приходите й имат един от най-големите ръстове в класацията - 57% до 355 млн. лв. Още по-впечатляваща е рентабилността - над 45% при печалба от 161 млн. лв. "Евро геймс технолоджи" има около 1050 служители и продължава да се разраства. Според Търговския регистър е собственост на трима българи.
Хитовият автосектор продължава да бумти
В подреждането присъстват различни по големина и бизнес компании от най-различни сегменти. Но както и във всяка от последните поне пет години, секторът за машини и оборудване отново е дърпан напред от производството на автомобилни компоненти и части. Петнадесет от 40-те фирми в подреждането са от този сегмент и носят почти половината от общите приходи - 3 млрд. лв. Само две от тях отчитат лек спад на оборота - компанията за кабелни системи за коли "Язаки" и русенската "Монтюпе", която имаше прекъсвания в производството заради актове на местната екоинспекция. "Язаки" обаче скоро трябва да отвори третия си завод в България - в Димитровград. Предприятието ще е едно от най-големите на японската компания в Европа и ще доставя основно за Mercedes. В момента "Язаки" има над 5000 служители.
Най-рентабилната компания в тази група е турската "Теклас", която произвежда в Кърджали уплътнителни системи за автомобили. Маржът на печалбата й е над 20%, а нейни клиенти са гиганти като Меrcedes, BMW и Аudi. Оборотът й през 2016 г е скочил с 33%, а още по-впечатляващият факт е, че тази година очакванията са за още по-голям ръст. До края на 2017 г. ще бъде отворен четвъртият завод на групата в Кърджали, а през лятото ще заработят и производствени бази в Крумовград и Момчилград. Разширяването става възможно след заем от 20 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие. Имиджово за компанията е добавянето и на последния нов клиент - американската Tesla на Илън Мъск.
Има двама нови играчи от автосектора в тазгодишната класация. Единият е германският производител на заключващи системи "Витте аутомотив България". Компанията продължава да увеличава производството си в завода си в Русе, а през миналата година откри и развоен център там, който трябва да достигне екип от 40 експерти. Те вече внедряват иновации за новите модели на Audi A6 и A8. Така освен чисто производствена дейност предприятието добавя и услуга с висока добавена стойност. Оборотът на фирмата скача с над 50% и за пръв път минава границата от 100 млн. лв.
Вторият "дебютант" е германската "Бер-Хелла термоконтрол", която произвежда автомобилни климатични системи за много от автогигантите по света. От завода на групата в Божурище се доставят компоненти за премиум моделите на Audi, BMW и Mercedes, както и за много други производители. Година и половина след началото на дейността в предприятието приходите му надхвърлят 108 млн. лв., със 150% повече от 2015 г. Което прави "Бер-Хелла термоконтрол" най-динамичната компания в цялата класация за машини и оборудване. След инвестиции от над 60 млн. лв. заводът е един от най-модерните в България. В него действа и развоен център с над 50 инженери и специалисти, които работят по някои от иновативните проекти на фирмата. Според генералния мениджър за България Мартин Ниланд компанията работи с няколко български доставчици, основно на пластмасови компоненти, като идеята му е да развие мрежата от местни партньори.
Отлични примери в много индустрии
Тазгодишната класация е пример, че в България успешно се развиват компании в най-различни сегменти на машиностроенето. Те имат както български, така и чуждестранни собственици, но обединяващият ги факт е, че изнасят основната част от продукцията си. Такъв пример е още един нов член на топ 40 - "Берг Монтана фитинги". Заводът за метални елементи за тръби и кранове, който е собственост на испанската ATUSA, е най-големият работодател в Монтана и пласира продукцията си в почти цяла Европа, Близкия изток и Северна Африка. През 2016 г. фирмата надхвърли за пръв път приходи над 50 млн. лв. и отчита печалба 6.8 млн. лв.
Производителят на електрическо оборудване "АББ България", който е част от шведската група ABB, също продължава да расте както по приходи и печалба, така и по служители. Групата има има общо четири завода в страната, сервизен център във Варна и офис в София. Най-активни в наемането на работна ръка са две от производствата в зона Раковски край Пловдив, където компанията развива и младежки обучителни програми. Именно там е и най-големият растеж на производството, което започна още през 2015 г. и пълните резултати се видяха през миналата година. Приходите на групата надхвърлила 335 млн. лв., с 30% повече от 2015 г.
От години в подреждането присъстват и българските производители на велосипеди, които успешно изнасят в много държави. Страната ни е на пето място по произведени колела в Европа за последната отчетена от европейската браншова асоциация CONEBI година - 2015 г. Две от най-големите фирми в страната са "Крос" и "Макском", чиито общи приходи надхвърлят 210 млн. лв. Общото им производство е около 500 000 велосипеда на година и тепърва очакванията са да расте.
След инвестиции през 2016 г. от 15 млн. лв. в завода си в Шумен българският производители на бойлери "Теси" удвои производствения си капацитет до 1.2 млн. бойлера годишно. Което се вижда и от резултатите за миналата година - компанията, която е част от "Фикосота холдинг" на Жечко и Красен Кюркчиеви, е увеличила приходите си до 91 млн. лв. Дружеството изнася на четири континента, а в България държи 40% пазарен дял. Капиталовложенията продължават и през тази година. Според Жечко Кюркчиев "Теси" ще инвестира над 8 млн. лв. в нови технологии и в разширяване на съпътстващо производство в базата си в Шумен". Компанията има общо пет завода – три в Шумен и два в Смядово, където работят около 750 души.
Към растеж на приходите след спад през 2015 г. се завърна и българското дружество на германската група за индустриална автоматизация Festo. "Фесто производство" има оборот 96 млн. лв., със 17% повече от предишната година. Според управителя на компанията Георги Атанасов ръстът се дължи на скока от 26% на произведените количества магнитни и други сензори. В София е и един от петте технологични центъра на Festo, в които се развива като развойна дейност, така и инженерингова. Компанията продължава да разширява завода си, като очакванията са през 2018 г. да започне следващият етап от мащабна експанзия на купената за целта земя.
Значително нарастване на приходите има и производителят на фискални устройства "Датекс" - 22% до 158 млн. лв. От компанията казват, че причината е увеличеното производство след направените инвестиции в нови линии. За тази година очакванията са продукцията да се увеличи с още 5%. Дружеството изнася около 80% от устройствата си, като основните му пазари са САЩ, Казахстан, Великобритания, Германия и др. Броят на служителите също се е увеличил - до над 400.
Подобен растеж от над 21% има и най-големият производител на седалки за тоалетни чинии в Европа - "Хамбергер България". През последната година германското предприятие край Севлиево започна инвестиции в разширяване на производството си към нови продуктови линии за дървен паркет, както и логистичен център. Общото капиталовложение в проекта е около 30 млн. лв., а ефектът му ще бъде усетен през тази година, тъй като производството започва от средата на 2017 г. Общо "Хамбергер България" има около 1000 служители, от които 150 души са ангажирани в производството на паркет. Увеличението през 2016 г. се дължи на нарасналия износ. В началото основният клиент на дружеството беше "съседът" "Идеал Стандарт - Видима", но в момента се изнася и за други клиенти. Около 96% от продукцията е експортна. Според изпълнителния директор на компанията Николай Петров капацитетът на предприятието е 7 млн. седалки годишно, но целта е да бъдат достигнати 10 млн. бройки.
Зареди, огън!
След години на почти спряло производство (особено при държавните компании) петте големи специализирани оръжейни производителя в България отчетоха приходи от 1.45 млрд. лв. през 2016 г., почти двойно спрямо предишната година. Причините са ясни: има все повечето въоръжени конфликти по света, и то в региони, които са традиционни купувачи на българска продукция. Извън моралната страна на въпроса е факт, че секторът бумти и създава работни места. Тези заводи явно правят и огромната част от българския износ в сектора, който за миналата година е 1.7 млрд. лв.Никъде това не е по-видимо от държавната компания ВМЗ - Сопот. Само преди няколко години служителите в задлъжнялото и изостанало дружество излизаха на протести заради неплатени възнаграждения. В момента приходите постоянно растат, дълговете се обслужват, а в компанията работят над 4000 души. ВМЗ е лидер в сектора с оборот над 500 млн. лв. и положителен резултат 174 млн. лв., или рентабилност над 38%.
"Опитваме се да разнообразяваме гамата от изделия, за да може ВМЗ да е конкурентоспособен на пазара и в годините, когато има намалено търсене на военна продукция", заяви пред "Капитал" инж. Иван Гецов, изпълнителен директор на компанията. Другите големи четири компании в сегмента са казанлъшката "Арсенал", базираната в Трявна "Емко", "Дунарит" от Русе и "Аркус" в Лясковец. "Арсенал" увеличава продукцията си със 78% до 465 млн. лв. Компанията е най-големият работодател в района на Казанлък със своите почти 8000 служители. Само през последната година инвестициите в нови мощности на ВМЗ са около 50 млн. лв.
На хартия или PDF
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
3 коментара
Похвално! А междувременно, онзи ден, продавачката в малката бакалийка до нас, абсолютно убедено ми обясняваше как вече нищо не се произвежда в България.
Евро Геймс Технолоджи някак си не е особено на място в тази класация макар, че произвежда хардуер произвежда също и софтуер.
Какъв подем в българската икономика, в частност при производителите на автооборудване. А какво можеше да бъде, ако имаше само един завод за цялостно производство на автомобил!?