Андреас Костал: Приходите ни в България ще достигнат 180 млн. евро

Поредната инвестиция в сектора за автомобилни компоненти стана факт в началото на август, след като германската Kostal откри завода си в Пазарджик. Това е второто производствено предприятие на семейния производител на лостове и модули за кормилни уредби в България след фабриката в Смолян, която беше открита през 2011 г. Инвестицията в новия завод е 12 млн. евро, а общо досега компанията е вложила в страната 32 млн. евро. За откриването на завода в България дойде и изпълнителният директор и собственик Андреас Костал, който разговаря с "Капитал" за стратегията на семейната група.

Какви са плановете за бизнеса ви в България след новата инвестиция?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Планираме след няколко години да достигнем общо 2700 служители в новия ни завод в Пазарджик, както и в Смолян. Ще запазим достигнатия капацитет от 1000 души в Смолян, а в Пазарджик ще наемем 1700 души, като в момента броят им е около 320 души. До края на тази година те ще достигнат 500, а поставената цел от 1700 в Пазарджик ще е факт през 2022 г. Всъщност имаме още една малка локация - в София, където работи наш център за разработки в областта на софтуера и електрониката. Там имаме 65 специалисти, които също планираме да увеличим. Сред тях има разработчици, инженери и други експерти. Те работят съвместно с колегите не само в Германия, но и в цял свят.

Колко завода и центрове имате в цял свят?

Имаме над 40 локации в 17 държави. В някои страни имаме по няколко, както е в България. От този брой около 20 са производствени предприятия.



Какви са очакванията ви за приходите от дейността си в България през следващите години? За производството в Пазарджик създадохте отделна компания - "Костал България аутомотив"...

Да, производството в Смолян, Пазарджик и развойният център в София са в отделни дружества, но гледаме на тях като една обща дейност. Очакваме да достигнем приходи от около 180 млн. евро до пет години от целия ни бизнес в България.

Какви са очакванията ви за сектора за автомобилни компоненти в България, където навлизат все повече чуждестранни компании?

Смятам, че страната ви ще продължи да привлича вниманието на доставчиците на оборудване в индустрията. Стартирахме през 2011 г. и смятаме, че имаме малко предимство преди тези компании, които тепърва навлизат.

В момента в България се сблъскват две философии за този сектор - едната твърди, че той ще е успешен само ако привлече голям автопроизводител, който да открие завод тук. Другата пък смята, че многобройните и постоянно увеличаващи се доставчици на компоненти са достатъчни за нашата икономика. Какво е вашето мнение по този въпрос?

Вече имате Great Wall. Личното ми мнение е, че ако погледнем размерите на страната и населението, един автопроизводител е достатъчен. А и, честно казано, не се нуждаете от гигант, тъй като в други страни в региона вече има, на които се доставя от България. Вашият плюс е, че тук има условия за производители на големи части, които се вграждат директно в колите. Тези компании имат изключително сложна логистика и България е подходяща за тях. Така че в тези случаи не се нуждаете от автопроизводител. Да, той ще създаде много работни места, но фирмите за компоненти тук също създават много.

Какво е мнението ви за трудовия пазар в България?

Една от причината да спрем да се разширяваме в Смолян беше, че достигнахме лимита на привличане на квалифицирана работна ръка там. Затова и решихме да инвестираме в Пазарджик. Смятам, че имаме много добър шанс да наемем още много добри специалисти. Ако съдим по молбите за работа, сме убедени, че ще достигнем 500 квалифицирани служители до края на годината, и не виждам причини да не достигнем и поставената цел от 1700 души в Пазарджик до 2022 г. Естествено с увеличаване на конкуренцията в региона може да ни бъде по-трудно. Доколкото знам, около 5000 души от Пазарджик пътуват, за да работят в Пловдив. Ако успеем да привлечем поне малка част от тях (не искам да крадем хора от други компании), ще постигнем целите си.

Имате ли инженери в Пазарджик?

Да, по поддръжка и оборудване, но в самата производствена част нямаме. Обучаваме част от новите си служители в Смолян, както и в завода ни в Чехия, който отговаряше за разширяването тук.

Първият клиент на завода в Пазарджик е Audi Фотограф: Надежда Чипева

Как семейна компания като вашата остана успешна в толкова конкурентна индустрия като автомобилната?

Като семейна компания имаме едно основно условие - трябва сами да финансираме разширяването на бизнеса си от собствените си кешови потоци. Подобно условие може и да бъде спирачка за растежа ни, но досега не ни е пречило да изпълняваме поставените цели за експанзия. Вярваме и инвестираме в иновациите и иновативните продукти, за да се различаваме от останалите. Още едно нещо, което беше много важно за нас в миналото и според мен ще остане и в бъдеще - много рано излязохме от Германия. Това се наложи, защото искахме и искаме да сме близо до клиентите в Азия, Америка и Европа. Глобализацията ни позволи да обслужваме клиентите си с един и същ технически стандарт, решение и качество в цял свят. Точно тук изостават от нас конкурентите ни.

Вие сте четвърто поколение мениджър в семейната ви компания. Какво бихте посъветвали семейните предприемачи, които сега започват такъв бизнес?

Фокусирайте се върху възможностите да генерирате постъпления, които ще ви позволят да финансирате сами растежа си и да останете независими. Така ще можете да преследвате цели и стратегии, в които сами вярвате. Според мен това е и много важен отличаващ фактор в семейните компании. Не ми се налага всяко тримесечие да се изправям пред акционерите (които са от моето семейство, така или иначе), за да докладвам и да оправдавам свои решения. Вместо това стигаме до разбирателство с една малка група хора от семейството ми, с които решаваме, че искаме да преследваме дадена стратегия, в която вярваме. Тя може и да не се изплати веднага, но в бъдеще ще донесе ползи.

Естествено при такъв начин на взимане на решения, може да има и грешки. Но така решенията се взимат бързо и тъй като става въпрос за семейни пари, намалява рискът от опасни ходове.

И другият ми съвет за семейната компания е хората от семейството да влизат в нея само ако наистина искат. Да не бъдат принуждавани да се занимават с нея, защото е лошо и за тях, и за семейния бизнес.

Баща ви принуждавал ли ви е да работите в Kostal?

Не, това беше едно от нещата, с които според мен той се справи страхотно като родител и мениджър - той каза на мен, брат ми и сестра ми, че това е просто една възможност пред нас, но ние трябва да решим сами. И ни припомни, че дори да искаме да се занимаваме с това, няма гаранции, че ще го правим добре и ще имаме нужния опит и квалификации да сме успешни.

Интервюто взе Константин Николов