Металургията в Европа се опитва да преодолее стагнацията със сливания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Металургията в Европа се опитва да преодолее стагнацията със сливания

Преди глобалната рецесия брутната цена на един тон стомана беше 215 евро, докато за първото тримесечие на 2016 г. тя се беше понижила до едва 46

Металургията в Европа се опитва да преодолее стагнацията със сливания

Въпреки увеличението на цената на стоманата през първото тримесечие секторът е все още в застой

4515 прочитания

Преди глобалната рецесия брутната цена на един тон стомана беше 215 евро, докато за първото тримесечие на 2016 г. тя се беше понижила до едва 46

© Ina Fassbender


Рентабилността на металургичните компании в Европа започна да намалява с настъпването на световната финансова криза през 2008 г. Преди глобалната рецесия брутната цена на един тон стомана беше 215 евро, докато за първото тримесечие на 2016 г. тя се беше понижила до едва 46. И въпреки че през първото тримесечие на тази година тя се повиши до 83 евро за тон, застоят в сектора е все още осезаем. В тази връзка компании в индустрията се насочват към сливания и придобивания с цел подобряване финансовото положение и премахване на стагнацията, пише Financial Times.

Консолидация

Първата стъпка в тази посока беше направена това лято, когато металургичната компания Ilva беше продадена за 1.8 млрд. евро на консорциум, воден от ArcerolMittal, най-големия производител на стомана в света. Генералният директор на ArceroMittal Лакшми Митал коментира, че експертизата и технологичният принос на компанията му в допълнение с малките разходи на Ilva са предпоставка за създаването на успешно предприятие за производство на стомана. В същото време преговорите между други две имена в редиците на най-крупните производители на континента - ThyssenKrupp и Tata Steel, навлизат в последната си фаза, след като продължиха една година. Причините за евентуалното обединение са загубите, които британският клон на индийската Tata Steel търпи, и желанието на ThysenKrupp да пренасочи дейността си към производството на други по-скъпи продукти.

На практика световната финансова криза доведе до нова реалност за производителите на стомана в Европа. Секторът беше ударен от намалено търсене в региона, скъпи екополитики и висока конкуренция, породена от евтини вносни продукти. Андрю Зорик, управляващ директор на консултантската компания Accenture, смята, че за всички фирми в сферата консолидацията би означавала подобряване по отношение ценова мощност. Според анализатора на Barenberg Алесандро Абате сливанията ще окажат значителен положителен ефект върху целия пазар на стомана в Европа поради факта, че инвестициите в нови технологии ще доведат и до намаляване на замърсяването на околната среда.

Защо сливане и придобиване?

В основата си процесът на сливане и придобиване се стреми да подпомогне финансовото положение на дадена компания или, с други думи, да увеличи състоянието на акционерите. Разбира се, има и случаи, в които целите за подобно действие са не толкова безкористни, но поне на теория идеята трябва да има положителен ефект. По-конкретно резултатите от такъв тип обединение включват диверсификация на портфолиото, разширяване на пазарите, данъчни облекчения, понижаване на разходите и намаляване на конкуренцията. Сливането не е лишено и от някои рискове, като те обхващат съпротива от страна на служителите, наследяване на дългове и кратко просъществуване заради несъвместимост на корпоративните култури на отделните дружества. Въпреки това обаче нерядко това е най-изгодният начин за подобряване на ситуацията и преодоляване на трудностите.

Рентабилността на металургичните компании в Европа започна да намалява с настъпването на световната финансова криза през 2008 г. Преди глобалната рецесия брутната цена на един тон стомана беше 215 евро, докато за първото тримесечие на 2016 г. тя се беше понижила до едва 46. И въпреки че през първото тримесечие на тази година тя се повиши до 83 евро за тон, застоят в сектора е все още осезаем. В тази връзка компании в индустрията се насочват към сливания и придобивания с цел подобряване финансовото положение и премахване на стагнацията, пише Financial Times.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK