Георги Александров: Дигиталната трансформация е бизнес решение, а не технологични мерки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Георги Александров: Дигиталната трансформация е бизнес решение, а не технологични мерки

Георги Александров: Дигиталната трансформация е бизнес решение, а не технологични мерки

Управляващият директор на "Oracle България" пред "Капитал"

9344 прочитания

© Цветелина Белутова


Визитка

Георги Александров е управляващ директор на "Oracle България" от три години, а работи в компанията от девет. Преминал е през търговския отдел, заемал е и позицията търговски директор. Има над 15-годишен опит областта на информационните и комуникационните технологии.

Какво стои зад толкова модерното и объркващо словосъчетание "дигитална трансформация"? Защо е важно?

- Дигитална трансформация е много хубав израз, на който трябва да се придаде повече плътност. Важна е, защото тя дава възможност на компаниите да отговарят на клиентски очаквания, на конкурентна среда по-бързо, по-адекватно да могат да растат като бизнес. Тоест да се развиват, да предлагат нови услуги или да сa конкурентоспособни спрямо новонавлизащи компании в техния сектор. Дигиталната трансформация може да помага на компаниите да са по-успешни. Важна е, доколкото всяка една компания е идентифицирала нужда да се промени, за да може да отговаря на клиентски очаквания или на конкуренти. Някои смятат, че за тях не е топ приоритет, други го виждат като основна задача и е въпрос на бизнес виждане повече, отколкото на технологично. Всъщност важното е, че дигиталната трансформация не се движи непременно от ИТ мениджърите, а всъщност оперативните мениджъри от маркетинг и финансовите отдели са тези, които въвеждат дигиталната трансформация. Как се правеше преди ИТ проект? Проект мениджърът изследва възможни решения, прави план, бюджет. Всичко това минава през одобрение, три години се прави нещо и чак тогава имаш краен резултат. В днешните изключително динамични от пазарна гледна точка времена нямаш три години за реакция. Нужно е да можеш да реагираш много по-бързо и дигиталната трансформация е термин, който обобщава всички технологични подходи, които можеш да ползваш, за да отговаряш по-бързо на очакванията на конкурентната среда.

Може би трябва да направим това разграничение, че и сега има дигитални компании, но тук говорим за нещо съвсем друго – за дигитализацията на бизнеса...

- Има компании, родени дигитални. Имена като Airbnb и Uber са достатъчно познати. Тук говорим за трансформация на "традиционните" компании в "дигитални". Разбирането, че щом ни е на мобилния телефон, значи е дигитално, до известна степен е вярно. Но то не изчерпва смисъла на дигиталното, защото една голяма част от това, което използваме на телефоните си, всъщност е възможно заради информационни технологии, които са "невидими" за нас. За да можеш да използваш една услуга на телефона си, зад нея има една огромна ИТ инфраструктура, която предоставя тази услуга на мобилното ти устройство. И ако тази ИТ инфраструктура не е в състояние да отговаря бързо на новите изисквания, това, че имаш приложение на телефона си, не дава много голяма добавена стойност. В началото тенденцията беше да имаме нещо през мобилен телефон или през Facebook. Сега въпросът е как ние като организация, като компания да сме по-гъвкави, за да може по-бързо да предоставяме нови услуги или по-качествени услуги посредством тези мобилни приложения на нашите клиенти. Мобилното приложение вече не е достатъчно необходимо условие. Трябва системите, които го обслужват, да бъдат по-гъвкави. И по този начин тази трансформация заема значително място в компаниите и засяга основни за тях системи, на базата на които вече се предоставят услуги. Комбинирането на мобилни приложения, на социални мрежи заедно с промяната във вътрешните системи на компаниите ги поставя в позиция да вземат по-добри решения и да предоставят по-добри услуги на своите клиенти. Това е комплекс от мерки, а не просто еднократно действие.

А какво стои зад тъй наречените невидими информационни технологии (deep IT)?

- Смисълът на това deep IT, или невидимите информационни технологии, е, че на тяхна база се предоставят услуги на крайни клиенти, които обаче крайните клиенти не виждат и нямат директен достъп до тях. Най-елементарният пример е с едно приложение на мобилен телефон за банкиране. Всеки си казва: "Супер, аз банкирам от телефона". Това е така. За да може реално това, което ти правиш на телефона си, да се отрази на твоята банкова сметка по начина, по който ти искаш, в основата стоят едни системи, които работят, обслужват тази услуга. Тази невидима част са невидимите информационни технологии за крайния потребител. В 9 от 10 от случаите, в които извършвате банкова транзакция, дали е на гише, през компютър или мобилен телефон, вие използвате поне една Oracle технология, но нямате представа за това. И точно този аспект на дигиталната трансформация някак си не се взема толкова сериозно под внимание. Основното нещо, което тя представлява, е т.нар. customer experience, тоест клиентското преживяване, което една компания предоставя на своите клиенти.

Безспорно това е важно, но за да го обезпечиш, трябва системите в основата на решението да са на нужното ниво. Те подлежат на дигитална трансформация. И понякога тя е много по-важна, сложна, трудоемка, изисква много повече анализ и внимание как да се направи, за да може да позволи на компанията да се развива, а не да стигне до задънена улица. И трябва да има среща на бизнес посланията и бизнес целите с условията. Освен това е важно да се анализира и как, след като постигнем целите си, ще продължим напред, защото дигиталната трансформация не е еднократен акт. След 3, 6 или пък 18 месеца компаниите трябва да направят следваща стъпка, за да продължат в това пътуване. То няма крайна точка, то е постоянен процес. И за да можеш да вървиш по него, трябва да имаш възможност да избираш технологични решения, които не те ограничават, а и дават възможност да вървиш напред, да надграждаш, да разширяваш така, че да можеш да обслужваш бизнес целите си.

Според вашите наблюдения българските компании и в частност вашите клиенти осъзнават ли нуждата от тази дигитална трансформация? Достигнали ли са етапа, в който да си кажат: Не, просто няма друг начин?

- Всяка компания във всяка индустрия е на различно ниво. Тръгнали са от различна позиция на пазара, имат различен процес на развитие. Това обуславя техните нужди от дигитална трансформация – няма универсална рецепта. Нашето наблюдение от работата ни с клиенти и с партньори е, че се забелязва тенденция към осъзнаване на нуждата да се правят стъпки към такава дигитална трансформация. Всяка компания осъзнава тази нужда, изхождайки от собствените си бизнес цели в ситуацията, в която се намира.

Една от областите, които подлежат на дигитална трансформация, е управлението на човешките ресурси, според мен дори оттам тръгна този процес по трансформация. Там има огромно поле за използването на иновативни подходи, които могат да помогнат не само да избираш правилните хора за правилните позиции в своите компании, които да дават най-висока добавена стойност, а и как да развиваш хората си, да им даваш възможност те сами да определят как искат да се развиват и не на последно място как да ги накараш да бъдат по-мотивирани да работят за компанията.

При маркетинга също има широко поле, в което може да се приложи такава трансформация. И вече е въпрос на осъзнаване на компаниите, на един вид зрялост, на разбиране, на поглед и желание за вземане на конкретни мерки. В крайна сметка дигиталната трансформация е бизнес решение, а не технологични мерки. Много е важно това да стане ясно. Бизнесът трябва да каже, че има нужда да промени нещо и да избере да го направим по този и този начин, който по същество ще бъде дигитална трансформация. Много често компаниите го правят, без да го наричат по този начин, което всъщност е много по-важно, защото това им дава гъвкавост, възможност бързо да отговарят на конкуренцията. За мен по-ценното в случая е да се случват реални неща с реални клиенти, които постигат реални бизнес цели, а не как ще го наречем.

Според вас облачните услуги ли са в основата на тази дигитална трансформация или те са само една брънка от веригата?

- Облачните услуги дават възможност. Едно от основните им предимства е, че позволяват на компаниите наистина бързо в сравнение с преди да правят промени и да предлагат нови услуги на пазара. Облачните услуги са enabler, тоест те дават възможност. Сами по себе си не са решение, а част от него. Дигиталната трансформация има много компоненти, но облачните услуги са най-гъвкавият модел за използване на информационните технологии, на базата на които може да се направи тя. И все пак не са достатъчно условие. Нужно е да се изгради култура в компанията, че тази промяна е необходима и това е начинът за нейното постигане. Необходимо е да има промяна и в самите бизнес процеси, ако използваш технология, която вместо за три години да ти даде резултат за три месеца.

Така че има много компоненти и голяма част от тях всъщност не са информационни технологии или облачни услуги, а са чисто бизнес решения, които трябва да се вземат, за да може да се случи трансформацията. С тях се променя и начинът на консумация на информационните технологии - използваш толкова, колкото са ти нужни, когато са ти нужни, на подходяща цена. Вследствие на което те се демократизират. Тоест много по-широк кръг от компании, както малък и среден бизнес, така и големи корпорации, могат да се възползват от едни и същи технологии, като всеки ползва това, което му е необходимо в подходящия за него ценови диапазон. Това дава на една част от компаниите много по-голямо конкурентно предимство, защото те могат да използват същите технологии, с които боравят и по-големи компании. И не на последно място е чисто финансовият модел на ползване - плащаш колкото ползваш. Не, както досега, да се налага на компанията да инвестира, за да придобие един или редица продукти, които да са преценени така, че стигнат за следващите три или пет години.

Може ли да дадете пример с някоя компания, която е подобрила процесите си благодарение на такива услуги на Oracle?

- Бих искал да дам пример с една от най-големите банки в топ 10 в света, която прави около 10 000 транзакции на секунда. В стремежа си да предложат на клиентите си постоянно подобряващи се услуги, или new age banking, както те ги наричат, те търсят достатъчно сигурни технологични решения, които да им позволят максимално бързо да предоставят иновативни банкови услуги на клиентите си. Едно от решенията, на които са се доверили, е Oracle Cloud Machine, която им позволява да съкратят времето за предоставяне на нови услуги между 6 и 12 пъти.

Как българския ИТ сектор може да участва като доставчик, а не е да е просто подизпълнител в тези процеси?

- Българските ИТ компании са партньор на доставчиците на услуги. Няма как един доставчик на услуги като нас да работи на който и да е пазар без партньори. Голяма част от приложенията, които работят на нашия пазар, всъщност са разработени от български партньори. И е необходимо те да помогнат както на собствените и на общите ни клиенти да изминат по пътя на дигитална трансформация успешно. Това е въпрос на осъзнаване на целия пазар. Ние от българския офис на Oracle сме част от този пазар и самите ние трябва да стигнем до това осъзнаване и съответно да се опитаме да сме максимално напред в този процес, за да помогнем както на нашите партньори, така и на нашите клиенти.

Как виждате развитието на българския ИТ сектор напред във времето?

- Има два аспекта на българския ИТ сектор. Единият е тази част от него, която работи основно за българския пазар, а другият така нареченият аутсорсинг. Ние естествено оперираме само на българския пазар и по тази причина за нас е много важно тази част от компаниите, които работят на нашия пазар, да се развиват и да могат да добавят висока добавена стойност към българските компании. Когато една компания, оперираща на нашия пазар, получава максимална добавена стойност от доставчиците и от местните ИТ компании, тя е по-успешна. И създава повече брутен вътрешен продукт, от който всички ние се ползваме по един или друг начин.

Как виждате ИТ сектора в глобален план след 10 години?

- Ако някой ме беше питал преди 10 години, даже преди 5 същия въпрос, нямаше никакъв шанс да отговоря. Това е твърде дълъг хоризонт. Ще го кажа така. Скоро ще започна деветата си година в Oracle и си спомням каква беше първата. Единственото сигурно нещо в Oracle е промяната. И разликата е в посоките, в подхода. За девет години нещата се промениха коренно. Можем да сравним облачните услуги с масовата електрификация. Преди да навлезе масовата електрификация, всеки бизнес, който има нужда от електричество, е трябвало да си го произвежда сам. Всеки освен за основния си бизнес е имал и хора, които са се занимавали с производството на ток. След появата на специализирани компании за производство и дистрибуция това вече не е било нужно, а започва да се използва като услуга, което позволява на компаниите да се фокусират върху основния си бизнес. Аз виждам как подобно нещо се случва и в информационните технологии с облачните услуги. Инфраструктурата за "дистрибуция" на облачни услуги съществува – интернет. Сега е ред на специализираните компании за "производство" на информационни технологии да започнат да ги предоставят като услуга. Дали това ще бъдат местни компании или международни, или комбинация от двете, но ще има много по-висока стандартизация на информационни технологии, по-голяма достъпност и консумацията ще бъде "като на ток", най-грубо казано. Тоест плащаш за това, което ползваш.

Мога да дам един любопитен пример с пицарии Domino’s в САЩ. През 2009 г. те имали голям имиджов проблем, криза дори. Дошъл нов ръководител, който се заел да промени ситуацията, залагайки на информационни технологии, на така наречения digITal, в това как компанията общува с клиентите. Така стигат до решение да можеш в Тwitter да туитнеш емоджи на пица "Пеперони" @dominos и те ще ти я доставят без никакви допълнителни действия от твоя страна, без потвърждение на адрес, начин на плащане и какво ли още не. Реално те продължават да предлагат този същия продукт, който и преди, но това, което са променили, е клиентското преживяване с помощта на информационните технологии, а Тwitter е едно от средствата за общуване с клиентите. Зад него стои невидима ИТ инфраструктура, която знае кой си, какви са адресите ти за доставка, начини на плащане и т.н. Ето това е дигитална трансформация и то в години, когато още не се говореше изобщо за нея. Така че да се направи прогноза за след 5 години е много трудно.

Интервюто взе Константин Николов

Визитка

Георги Александров е управляващ директор на "Oracle България" от три години, а работи в компанията от девет. Преминал е през търговския отдел, заемал е и позицията търговски директор. Има над 15-годишен опит областта на информационните и комуникационните технологии.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK