Как киселото мляко няма да е българско

Промени в закон ще премахнат националната регистрация като български наименования за произход на киселото мляко, сиренето, лютеницата и др.

Капитал    ©  Капитал
Българската държава 10 години не е обяснила на производителите, че трябва да си направят европейска регистрация, и сега им конфискува национални и международни права.

България няма много продукти, с които да е световноизвестна. Сред шепата изключения е киселото мляко. Но промени в закон ще позволят всеки по света да ползва "българско" пред сходния си млечен продукт. Досега такъв проблем не съществуваше заради националния регистър на географските означения, което осигуряваше защита и в почти 30 държави, подписали международно споразумение в областта.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    izida avatar :-|
    Ирина Марудина
    • + 7

    "Изтървали сме всички влакове. От 2008 г. досега никой не е казал, че има проблем с националната регистрация. За нас това е пореден гаф на заспалата българска администрация", коментира Тодор Бозвелиев, изпълнителен директор на Националната асоциация на млекопреработвателите.

    И все пак два продукта - розово масло и горнооряховски суджук, вече са защитени. Явно някои организации си знаят. Дали пък производителите не са също отговорни за случилото се? Все пак те са пряко заинтересувани.

    Нередност?
  • 2
    iai37531791 avatar :-|
    iai37531791
    • - 1
    • + 1

    След 2008 г. всич

    Нередност?
  • 3
    iai37531791 avatar :-|
    iai37531791
    • - 1
    • + 2

    1. След 2008 г. всички географски указания за храни са издадени незаконосъобразно, т.е., Патентно ведомство не е компетентно след 2008 г. да регистрира ГУ на национално ниво. 2. Лисабонската спогодба се отнася за наименования за произход, а не за географски указания. В статията се споменава за искане за преходен период, но според нас не може да има преходен период за нещо, което е издадено незаконосъобразно спрямо Европейския регламент. В ЕР е написано, че регистрирани ГУ на национално ниво в страни-членки на Общността нямат правна закрила, т.е., тези ГУ, регистрирани на национално ниво във всички страни от Европейския съюз могат да пуснат сходни указания и ние няма да можем да се защитим в съда с тези регистрации, защото те са незаконосъобразни. Затова всички браншови организации трябва да се организират по най-бързия начин да пуснат искане за регистриране на ГУ на ниво Европейски съюз. Относно трети страни, според нас, ако те разберат, че нашите географски указания са регистрирани незаконосъобразно спрямо Европейски регламент, при възникнал спор ние няма да можем да се защитим в съда. Имайте предвид, че Европейският съюз е едно цяло (все едно е една държава) и ако нещо е издадено незаконосъобразно в Общността, то няма да може да ни защити в цял свят.
    Също така, в статията има коментар, че ако се прекратят регистрациите на ГУ, недобросъвестни търговци щели да се възползват от това. В същия смисъл, ползватели на тези незаконосъобразни ГУ могат да атакуват търговски марки и означения, които са законно придобити и са използвани десетки години. В момента има такъв спор в Софийски градски съд между географско указание, издадено през 2013г. и търговски марки, регистрирани през 1999г., и ако се спазваше Европейският регламент, това ГУ нямаше да бъде регистрирано, защото преди него има регистрирани търговски марки, които са сходни на него.

    КОНСЕРВИНВЕСТ

    Нередност?
  • 4
    popi100 avatar :-|
    popi100
    • - 1

    да си направим петиция за защита на български продукти като име продукт регион

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал