Как киселото мляко няма да е българско

Промени в закон ще премахнат националната регистрация като български наименования за произход на киселото мляко, сиренето, лютеницата и др.

Капитал
Капитал    ©  Капитал
Капитал
Капитал    ©  Капитал
Българската държава 10 години не е обяснила на производителите, че трябва да си направят европейска регистрация, и сега им конфискува национални и международни права.

България няма много продукти, с които да е световноизвестна. Сред шепата изключения е киселото мляко. Но промени в закон ще позволят всеки по света да ползва "българско" пред сходния си млечен продукт. Досега такъв проблем не съществуваше заради националния регистър на географските означения, което осигуряваше защита и в почти 30 държави, подписали международно споразумение в областта.

Сега заради еврорегламент - и по-скоро заради поет ангажимент при преговорите за присъединяване към ЕС, България трябва да премахне националната закрила за земеделски храни. Така 15 български продукта (виж карето) ще останат незащитени поне 2 години, колкото отнема европейската процедура за регистрация. И по-лошо - производителите ще изгубят правата си да обозначават "българско кисело мляко" или "лютеница" за държави от бивша Югославия, през Близкия изток, до Азия и Южна Америка.

Патентното ведомство предлага

Промените в Закона за марките и географските означения, които минаха обществено обсъждане, предвиждат да падне националната защита на наименования за произход и да остане само вписване в европейските регистри. Мотивът - евроизискване по регламент № 1151/2012 г. Съгласно неговите разпоредби държавите членки нямат право да предоставят национална закрила на географски означения на земеделски продукти и храни, уточни за "Капитал" Цветислава Лакова, директор на дирекция "Експертиза и опозиция на марките и географските означения" в Патентното ведомство.

Юристи обаче обясняват, че такова изискване там няма, а ангажиментът е приет в Договора за присъединяване към ЕС. От Патентното ведомство също индиректно признават, че проблемът е с по-стари корени. "От 1 януари 2007 г. до 1 януари 2008 г. е действал преходен период, в който българското законодателство е трябвало да бъде синхронизирано с европейския регламент. През 2016 г. е обсъждано поредно предложение за нов преходен период. Но с изрично писмо от 02.02.2017 г. ЕК уведомява българската страна, че нов преходен период е недопустим и би противоречал на цитирания регламент", се посочва в отговора до "Капитал".

Така излиза, че българската държава 10 години не е обяснила на производителите, че трябва да се задействат и да си направят европейска регистрация. А сега предложението е националната защита да падне веднага.

Право и средства на вятъра

Досега фирмите са извървели пътя по националния действащ ред (виж карето). "Ако предложените изменения влязат в сила, това означава отнемане на законно придобити права и загуба на вложени средства. Принудителното отнемане е без каквато и да било насрещна компенсация и без срок за реакция от страна на притежателите на права", коментира адвокат Милена Табакова, която е представител по индустриална собственост от 1993 г. Според нея "правно, икономически и житейски неприемливо е законодателят първо да предоставя определени права, след което да ги отнема самоволно, без дори да даде възможност на притежателите им да защитят интересите си в определен преходен период или чрез друг еквивалентен режим".

Без защита по света

Премахването на националните регистрации ще лиши българските производители от възможността да ползват системата за международна регистрация, създадена с Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход, посочва още Табакова. Става въпрос за 28 държави от целия свят, които са страни по тази спогодба. Задължително условие за защита в тях е наличието на регистрация в страната на произхода, тоест в България. И макар на международно ниво да е било обсъждано да се признава и европейската защита, такава редакция още няма.

Има и съмнения, че изискването за премахване на националните регистри е само за новите страни членки. От Патентното ведомство са категорични, че "успоредното съществуване на национална и европейска закрила е недопустимо от европейското законодателство" и че "национална закрила няма в нито една от държавите членки". Проверка обаче показва, че "Camembert от Нормандия" има закрила и по Лисабонската спогодба, което означава наличие и на национална защита на продукта. Затова експерти смятат, че чуждестранният опит не е проучен и че са възможни и други решения.

Страховете

Опасение има и за това, че незабавното прекратяване на националната защита може да доведе до недобросъвестни търговски практики. "Производители и търговци биха могли да използват доскоро регистрираните географски означения, въпреки че не са направили и един лев разход за покриване на изискванията на географските указания и за популяризирането им и не са били вписани като техни ползватели. В същото време те биха могли да се ползват от тяхната репутация и известност сред потребителите", посочва още адвокат Табакова. Тя смята, че законодателят "практически ще насърчи т. нар. паразитизъм (free-riding), който е недопустим както съгласно българското законодателство, така и в светлината на европейския режим за защита на конкуренцията".

Подобни опасения изразяват и от Алианса за интелектуална собственост в областта на фармацията, химията и биологията. В писмено становище при общественото обсъждане на проектозакона се подчертава, че прекратяването на действащите към момента регистрации ще има "разрушителен ефект, защото ще отнеме "реално съществуващи права", преди да са възникнали евентуално нови. Това ще създаде "правен вакуум", който прави географското означение "лесен обект на недобросъвестни търговски практики" в ущърб на производителите, които са изградили репутацията на продукта, както и на потребителите, за които географското означение е "гаранция за определено разпознаваемо качество".

За производителите периодът на правен вакуум, докато трае процедурата по защита в Брюксел, е най-притеснителният. Вписването в европейските регистри не само трае около две години, но и няма гаранция, че ще бъде одобрено (виж карето).

"Изтървали сме всички влакове. От 2008 г. досега никой не е казал, че има проблем с националната регистрация. За нас това е пореден гаф на заспалата българска администрация", коментира Тодор Бозвелиев, изпълнителен директор на Националната асоциация на млекопреработвателите. И допълва: "Българското кисело мляко най-вероятно ще стане гръцко. По наша информация 12 доброволци в Гърция вече са се обединили и подготвят документацията за защита в Брюксел на гръцко кисело мляко и ще ни изпреварят във времето, когато няма да има нито национална, нито европейска закрила на продукта".

От другата браншова организация - Асоциацията на млекопреработвателите в България, също се обявиха против промените и изразиха опасения, че през преходния период съседни страни "могат да си присвоят някои от характерните български храни, като ги регистрират преди българските производители".

Освен това процедурата по вписване в европейските регистри дава 6-месечен срок на държавите членки да направят възражения срещу предложения продукт. Това може да удължи или изобщо да отложи вписването на някой продукт, прогнозират експерти.

Реакциите

Дали законът ще бъде приет в този вид и ще има ли преходен период е въпрос, който вълнува производителите от няколко сектора. От Патентното ведомство твърдят, че ще се съобразят с решението на Министерството на икономиката, което е вносител на проекта. От последното обявиха, че ще имат официална позиция до дни.

Другото министерство, което има отношение към проблема - на земеделието и храните, на 11 август организира среща с представители на млечния сектор. Нейната цел бе "да се започне диалог за възможностите за регистрация на географски означения и да се обмисли единна стратегия на действие при така създалата се ситуация", твърдят от ведомството в отговор до "Капитал". От него става ясно също, че на срещата е посочено, че е нужно "време, което да позволи на бранша да се организира за кандидатстване за регистрация на европейско ниво на съответните географски означения и с оглед на това следва да се проучат възможностите за временно оставане на защитата на национално ниво". Предстои да се проведе нова среща за "набелязване на конкретни стъпки, които да бъдат предприети, и за запознаване с конкретните изисквания за кандидатстване в Брюксел".

За кои продукти отпада националната защита

С приемането на проектозакона националната защита ще отпада за Българско кисело мляко, Българско бяло саламурено сирене – краве, Българско бяло саламурено сирене – овче, Българско бяло саламурено сирене – биволско, Кашкавал "Балкан", Български кашкавал, Български млечно-кисел продукт "Вита", Българска боза, Копърово масло – Шумен, Лавандулово масло – Шумен, Карловска луканка, Карловски луканков салам, Лютеница "Първомай", Българско розово масло, Горнооряховски суджук. Два от продуктите - Българско розово масло и Горнооряховски суджук, вече имат регистрация като географски указания в Европейския регистър.

Редът досега

Географските означения са два вида: наименование за произход (което изисква всички процеси – производство, преработка, опаковане – да се случват в един и същ регион) и географско указание (eдин от процесите се извършва в посочения регион). Географското означение е колективно право. Върху него няма монопол. Според сега действащия закон всяка фирма, организация или лице, които упражняват стопанската си дейност в даден регион и спазват описаните изисквания и технология за производство, може да се впише като ползвател на вече регистрирано географско означение. Това е свързано с разходи за регистрация в Патентното ведомство, както и за хонорар на представител по индустриална собственост.

Означаването на продуктите чрез географски индикации е способ за защита на производителите от даден регион срещу проявите на нелоялна конкуренция. Плюс за производителя е, че ще продава повече, защото ще гарантира някакво специфично качество на продукта. Плюс за потребителя е, че купува стока с доказан произход и качество и че има по-богат избор.

Европейската защита

Държавите - членки на ЕС, могат да защитят своите специфични продукти по три европейски схеми за качество: защитено наименование за произход; защитено географско указание; храна с традиционно-специфичен характер (която изисква защита на рецепта и производство от поне 30 години, свързана е с традиция, а не с географски регион).

Процедурата е двустепенна и може да бъде задвижена само от сдружение на производители. Инициаторите кандидатстват първо пред българското земеделско министерство, като прилагат съответните документи за връзката на продукта със съответния регион или доказателства за традиционния състав на храните или начина на производството им. Следват проверки на експерти от земеделското министерство и изтичане на необходимия срок за възражения от заинтересувани лица в страната. След това заявката се изпраща служебно до Европейската комисия и се публикува в Официалния вестник на общността, с което се дава възможност на всяка страна членка за възражения по регистрацията. След шест месеца, ако не последва възражение, продуктът се вписва в Европейския регистър.

Процедурата е безплатна, но продължава около две години. Вписването е безсрочно, производителите са длъжни да спазват описаните технологии, като еврокомисията не прави допълнителни проверки.

Засега България има регистрирани като защитено географско указание само два продукта - "Горнооряховски суджук" и "Българско розово масло". Като храни с традиционно-специфичен характер са регистрирани "Кайсерован врат Тракия", филе "Елена", "Панагюрска луканка", роле "Трапезица", "Пастърма говежда".

"През април т.г. в Брюксел бяха изпратени документи за защита като наименование за произход на "Странджански манов мед" и очакваме евентуални коментари от ЕК по него. В национална процедура по регистрация като храна с традиционно-специфичен характер е "Троянска луканка", а като защитено наименование за произход e "Месо от Източнобалканска свиня", уточни Иванка Статкова, главен експерт в дирекция "Политики по агрохранителната верига" в Министерството на земеделието, храните и горите.

Още от Капитал

Радиопазарът в България

Радиопазарът в България