Платформа свързва микропроизводители и търговци на занаятчийски храни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Платформа свързва микропроизводители и търговци на занаятчийски храни

Фермерските пазари станаха част от модерния облик на големите градове

Платформа свързва микропроизводители и търговци на занаятчийски храни

Част от предприемачите са започнали своя малък бизнес като личен бунт срещу системата

Мара Георгиева
9327 прочитания

Фермерските пазари станаха част от модерния облик на големите градове

© Анелия Николова


Фондация "ЛокалФууд.Бг" създаде нова платформа - community.localfood.bg, която свързва микропроизводители на земеделски продукти и занаятчийски храни с потребители и търговци.

"Платформата в момента събира регистрации. Тя ще бъде алтернатива на групите във Facebook, създадени в опит да бъдат намерени доставчици на местни и чисти храни. Ако търговец се интересува от хляб с квас например, чрез платформата ще може да намери подходящи производители", обясни Гергана Кабаиванова, управител на фондацията. По думите й сайтът позволява на регистриралите се участници да създават групи - нещо подобно на онлайн хранителни кооперативи, а след време ще заработи и като онлайн магазин, позволяващ директни покупки от производители.

Гергана Кабаиванова, управител на фондация "ЛокалФууд.Бг": Предимство за производителите на натурални храни е, че могат да гарантират за произхода на продуктите си.
Фотограф: Велко Ангелов
Източник: Дневник

Законодателството не дава дефиниция за храните, произведени от малки производители чрез ръчни технологии и в микроколичества. "Наричаме ги занаятчийски, но те могат да бъдат наречени също фермерски, местни, добри храни", коментира Гергана Кабаиванова по време на конференция за "Предизвикателствата на пазара за занаятчийски храни" .

Началото беше поставено преди 7-8 години, когато гражданското общество реагира на това, че няма алтернатива на индустриалните храни, предлагани в супермаркетите. Тогава бяха създадени първите доброволни неформални обединения – хранителни кооперативи, чиито членове си осигуриха директна връзка с производители на чисти храни. Последва организирането на фермерски пазари в големите градове, където нуждата от "пряка връзка със земята" е най-силна. Днес тези пазари са част от модерния градски облик, а почитателите им се увеличават.

Възможностите за продажби нарастват, но проблемите на микропроизводителите не намаляват. "Налице е немалък сив сектор в този сегмент. Мнозина по принуда седят в сенчестата част и не могат да се регистрират, тъй като продукцията им е в такива малки количества, че за тях не е рентабилно да преминават през целия административен валяк и последващите законодателни изисквания", коментира Гергана Кабаиванова. По думите й липсва гъвкаво прилагане на националното и европейското законодателство, когато става дума за микрофермери. "Например, ако си земеделски производител, нямаш право да предлагаш преработени продукти като лютеница и сладко от зеленчуци и плодове, отгледани в собствената градина. За да правиш това, трябва да инвестираш много средства, да си набавиш излишно оборудване, да се подложиш на сложно администриране", казва Гергана Кабаиванова.

"Производители на зеленчуци, които правят лютеница, искат да инвестират в цех, за да отговорят на изискванията, но тогава пиперът няма да бъде изпечен на открито и продуктът ще загуби своя характерен вкус", дава пример д-р Илиян Костов, заместник-директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига към земеделското министерство.

"Ако държавата иска да има силни малки производители, които формират устойчивост в селските райони, трябва да им даде преференциален режим на работа, включително и буферен период, за да могат да завъртят колелото, преди да почнат да плащат осигуровки и данъци", категорична е адвокат Ивана Мурджева.

Между личния бунт и модата

Част от производителите на занаятчийски храни са започнали своя микробизнес като личен бунт срещу системата. Те са уморени от работата си в корпоративния свят, имат свое хоби и мотивация да го превърнат в бизнес, показва изследване на фондация "ЛокалФууд.Бг". Много млади хора избират бизнеса с фермерски храни с идеята да осигурят по-добро бъдеще за страната си. За други това е възможност да предложат нещо ново и различно за пазара. Част от хората споделят философията за здравословен начин на живот и предлагат например веган или аюрведа храни. Други започват този бизнес, защото е модерен и отговаря на потребителските търсения, отчита проучването на "ЛокалФууд.Бг".

"Практиката показва, че обикновено хората, които решават да се посветят на бизнеса със занаятчийски храни, нямат търговска подготовка, липсват им маркетингови умения и разчитат основно на групите във фейсбук, за да предлагат продуктите си. Така те не само продават, но и тестват произведеното – като вкус и цена", коментира Гергана Кабаиванова.

Стартът на бизнеса е най-често с лични спестявания от предишна работа или със заеми от семейството и приятелите. Банковите кредити са по-скоро изключение, а европейски субсидии за дребните производители изцяло липсват. Част от бизнесите започват чрез fundraising (набиране на средства) и обикновено те са на хора, които идват от чужбина, отчита анализ на "ЛокалФууд.Бг".

След регистрацията производителите на занаятчийски храни често отварят свои собствени обекти, всички задължително участват във фермерски пазари, а някои извършват и онлайн продажби, опитвайки се да разширят кръга от лоялни клиенти извън своята общност. Някои доставят храни на заведения, други търсят пазари и зад граница. Малцина доставят на големи вериги заради множеството изисквания и невъзможността да отговорят на условията за големи количества.

Чрез лични истории

По правило изграждането на марка и доверие сред потребителите е нелек процес, а за малките производители на занаятчийски храни той е още по-труден заради липса на средства за маркетинг и реклама. Споделянето на истории и изграждането на личен имидж, който рефлектира върху целия бизнес, са сред най-често използваните маркетингови похвати, показва анализ на фондацията. "Предимство за производителите на натурални храни е, че могат лесно и откровено да гарантират за произхода на продуктите си, че са експерти в това, което предлагат, и че разчитат на директния контакт с потребителите", обобщава Гергана Кабаиванова.


2 коментара
  • 1
    pev26534716 avatar :-|
    pev26534716

    По принцип подобни инициативи са хубаво и логично нещо, но на практика са пропити от хипстърщина, мода, сектантство и дори гейщина. Просто инициативата винаги е в ръцете на грешните хора, що се отнася до подобен род храни. Ето сега си кръстили и сайта с английско име, което е ясно още преди да отвориш статията, те и мислят на английски, защото са зомбирани от западната мода. Ако не го видят от Америка нема да го направят никога, просто ще следват друга актуална мода. Ти като им видиш и физиономиите на хипстърите от сектата на храните, като ми чуеш и моабетите, ти става ясно че това са хора, говорещи за натурално, но те самите са синтетични и виртуални.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK