Газовият хъб в България е сред важните приоритети по време на председателството

Диверсификация на енергийните източници и маршрути и изграждането на европейски газов хъб на територията на България са сред важните приоритети, по които правителството ще работи в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Това каза енергийният министър Теменужка Петкова на среща с работодателските организации и енергийни компании, на която бяха представени приоритетите на България в енергийния сектор по време на председателството.

Акцент в работата ще бъде поставен и върху изграждането на липсващата инфраструктура със съседни страни, както и разработването на модела за регионалния електроенергиен пазар. България е една от последните страни в ЕС, която не е либерализирала напълно своя пазар – завършването на процеса ще е сред акцентите по време на председателството, отбеляза Петкова, цитирана от пресцентъра на Министерството на енергетиката. По време на председателството ще се постави и темата за осъществяването на поетапен и икономически обоснован преход към нисковъглеродна енергетика и повишаване на енергийната ефективност.

Българската страна ще работи активно за ефективното функциониране на Енергийния съюз при отстояване на националните интереси. Ще насочим усилията си за завършване на междусистемната свързаност на Западните Балкани, за да гарантираме сигурността на енергийните доставки в региона, посочи още Теменужка Петкова.

Пет партии отново предупреждават, че проектът "Белене" е ненужен

Пет партии в декларация отново предупредиха, че проектът за АЕЦ "Белене" е неефективен и корупционен, а вместо да строи нови мощности, България следва да подобри енергийната си ефективност.

Повод за декларацията на "Да, България", ДСБ/"Нова република", "Зелените", БЗНС и ДЕОС са публикации в медиите за това, че Министерството на енергетиката иска да привлече руската страна като инвеститор. "Готвеното посещение на Путин в България вероятно се очаква да завърши процеса с фанфари", се казва в декларацията на петте формации. Те изтъкват над 10 аргумента за това, че проектът носи риск за националната сигурност. На първо място е сеизмологичната опасност на площадката, установена в доклад на БАН от 1989-1990 г. Досега данъкоплатците са платили 3 млрд. лв., а страната беше осъдена за милиардни задължения, "договорени от БСП и платени под безхаберния поглед на кабинета на ГЕРБ, който дори не пожела да обжалва тези суми, макар публично да говореха за "гьола Белене", е мнението на политическите формации. Продължаването на проекта ще доведе до нови огромни консултантски разходи, предупреждават те и напомнят, че по независими оценки общата стойност може да достигне 20 млрд. лв.

В декларацията се припомня, че от 2009 г. ДАНС и прокуратурата разследват този корупционен проект, но досега има обвинения за злоупотреба само за 77 млн. евро. Няма сериозен анализ, който да показва бъдещ недостиг на електроенергия, през 2016 -2017 г. България използва около 50-60% от инсталираните мощности и пилее най-много ел. енергия в ЕС, аргументират се петте партии.

ЕСО иска още балансиращи енергийни мощности до 2026 г.

Към 2026 г. присъединените към енергийната система вятърни и фотоволтаични централи ще имат обща мощност от над 2.5 хил. мегавата. Това ще направи труден баланса на енергийната система, пише Електроенергийният системен оператор (ЕСО) в своя Десетгодишен план за развитие.

Документът е разгледан и приет по време на закрито заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в средата на септември, съобщава investor.bg. Операторът на енергийната мрежа препоръчва изграждането на базови мощности, които да балансират зелената енергия - като например газови централи, но след оценка на движението на цената на природния газ през годините.

Като цяло от ЕСО не виждат недостиг на енергийни мощности към 2026 година и не очакват проблеми за мрежата при нормална аварийност. В плана не е записано строителството на АЕЦ "Белене", доколкото все още няма решение на правителството какво ще се прави в този казус. Предвидено е удължаването на срока за експлоатация на двата работещи блока на АЕЦ "Козлодуй", както и увеличаването на номиналната мощност на реакторите.

Операторът посочва още, че при екстремална зима мощностите могат да не достигнат и при невъзможност за внос промишлените потребители могат да ограничават потреблението си в пиковите часове. В същото време през лятото има излишък на произведена електроенергия.

ОПЕК очаква по-голямо търсене на петрол през 2018 г.

Организацията на страните - производители на петрол (ОПЕК), предвижда по-голямо търсене на суровината през следващата година поради по-силния ръст на потреблението и по-ниските оценки за доставките извън картела, пише Financial Times. Международната агенция по енергетика (МАЕ) също има оптимистични предвиждания. Според нея глобалното търсене и предлагане на суров петрол до голяма степен ще се балансират догодина, тъй като нарастването на потреблението спомага да се понижи тригодишното пренасищане от неизползвани горива и би трябвало до голяма степен да компенсира стръмния ръст на добива.

В месечния доклад на ОПЕК се отбелязва, че търсенето на петрол, произведен от ОПЕК, ще достигне 33.1 млн. барела на ден през 2018 г., което е с около 200 хил. барела на ден повече от прогнозата през миналия месец. Петролният картел се готви за среща във Виена през следващия месец, за да реши дали да удължи споразумението за ограничаване на предлагането, което е в сила от януари и към което се присъединиха и други големи производители като Русия.

Очакванията са удължаването на срока на действие след март догодина да даде възможност за увеличаване на запасите от суровината до нивото на 2014 г., когато цените се сринаха от над 100 долара за барел в резултат на нарастващото производство на шистов петрол в САЩ.BNP Paribas обяви, че се насочва приоритетно към финансиране на проекти от възобновяеми енергийни източници. Банката с най-голяма пазарна капитализация във Франция спира да кредитира проекти, свързани с добив на шистов газ и разработване на петролни пясъци. Холандия се присъединява към групата на страните, поели ангажимент за прекратяване на използването на въглищните електроцентрали в електроенергетиката. Досега за затваряне на централите на въглища се обявиха Франция – към 2023 г., Великобритания – 2025 г., Канада – 2030 г., Финландия – 2030 г. "Газпром" е увеличила добива на газ от 1 януари до 15 октомври с 18.4% до 361.1 млрд. куб. метра спрямо същия период на миналата година. В абсолютно изражение увеличението на добива е съпоставимо с общия обем на износа на руски газ през 2016 г. на турския, италианския и австрийския пазар.