Биопроизводството нараства, проблемите на производителите - също
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Биопроизводството нараства, проблемите на производителите - също

Стимул за биоземеделците би било, ако в храната на децата в градините и училищата бъдат включени и биологични продукти.

Биопроизводството нараства, проблемите на производителите - също

През 2016 г. регистрираните биологични производители, преработватели и търговци в страната са близо 7 пъти повече в сравнение с 2011 г.

Мара Георгиева
8582 прочитания

Стимул за биоземеделците би било, ако в храната на децата в градините и училищата бъдат включени и биологични продукти.

© Цветелина Белутова


През 2016 г. регистрираните биологични производители, преработватели и търговци в страната са 7262. Броят им е нараснал близо седем пъти в сравнение с 2011 г., съобщи Антон Величков, директор на дирекция "Биологично земеделие и растениевъдство" в Министерството на земеделието, храните и горите, по време на семинар, организиран от Българска асоциация "Биопродукти". Величков уточни, че данните са взети от годишните доклади на фирмите, контролиращи биологичното производство в страната.

Биологичното земеделие е един от секторите в България, който през последните няколко години се развива с бързи темпове - нарастват площите, животните, броят на регистрираните оператори, отчита статистиката. Възходящите темпове обаче носят и проблеми за хората в бранша.

За доверието на купувачите

"Усещаме негативни настроения. "Био" стана мръсна дума. Съществува нагласа, че "биопроизводителите са мошеници, които продават скъпо", коментира Албена Симеонова, председател на Българска асоциация "Биопродукти". "В магазините се продават биочесън от Чили за 26 лв. килограм и гръцко биопиле за 60 лв. за килограм. В същото време български биопроизводител на чесън, чиято цена е 4 лв., няма достъп до веригите, а прекупвачите му извиват ръцете за ниски цени. Но негативите за високи цени остават за нас", даде примери Симеонова.

Участниците в дискусията призоваха земеделското министерство да стане партньор на асоциацията в опита й да извади на светло хората, които се занимават с биоземеделие, при това не единствено заради субсидиите.

"За нас е много притеснително, че напоследък биопроизводството се свързва само със субсидии и предимства при кандидатстване с инвестиционен проект. В същото време не се дискутира големият проблем за липсата на достатъчно български биопродукти в търговската мрежа. Субсидиите идват и си отиват, а ние с нашите стопанства оставаме тук. Затова за нас най-важно е доверието на потребителите", заяви Веселина Ралчева, член на управителния съвет на асоциацията.

Контрол и финансиране

За да имат гаранция купувачите, биопроизводителите подлежат на регулярни проверки от независими органи за контрол и сертификация, одобрени от земеделския министър, които следят за спазване на правилата на биологичното земеделие. Отделно от това производителите са контролирани от земеделското министерство, от фонд "Земеделие", от областните дирекции на фонда, от Агенцията по безопасност на храните, от Сметната палата.

Засега одобрените за контрол и сертификация независими компании са 16. Някои от контролиращите обаче проявяват неоправдана толерантност към производители, които не спазват правилата за биопроизводство, съобщиха от асоциацията. "Не може да си биостопанство в съседство с най-големите зърнопроизводители, които пръскат посевите си, включително и с въздушна техника", даде пример Албена Симеонова. Не може да се толерират новоизлюпени заради субсидиите биоземеделци, а да се изнудват за дреболии реални биопроизводители, някои от които биват санкционирани дори за минимални провинения, заявиха участници в дискусията. По данни на асоциацията досега 1100 от общо 7700 биоземеделци са отрязани от подпомагане, без да има конкретни мотиви за това.

Според Веселина Ралчева липсата на средства по мярка 11"Биологично земеделие" от действащата Програма за развитие на селските райони води до невъзможност да бъдат подпомогнати новорегистрираните през последните две години земеделски биопроизводители, както и тези, които приключват ангажиментите си по мярка 214 от предишния програмен период. "Явно се планира да няма прием по мярка 11, което е недопустимо за нас. Асоциацията подготвя проект за промени в условията за финансиране по тази мярка, които ще въведат известни ограничения за размера на площите и културите, подлежащи на подпомагане. Целта е, ако се намерят средства, да бъдат финансирани по-голям брой земеделски биостопани", обясни Ралчева.

Дирекция "Биологично земеделие и растениевъдство" започна проверка на контролираните биопроизводители и контролиращите ги лица, съобщи Антон Величков. По думите му предстоят промени в Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС и в наредбата за прилагане на правилата на биологично производство, които ще дадат повече права за контрол над контролиращите организации.

Биопродукти и европредседателство

Асоциацията е предложила на някой от форумите по време на българското европредседателство да бъдат представени местни биопродукти. "Поискахме среща, но засега нямаме отговор. Разбрахме обаче, че от Министерството за българското председателство на Съвета на ЕС са изпратили писма с молба производителите на храни, бира, вино да подарят свои продукти за дегустация по време на форумите, тъй като нямало пари. Това е неприемливо. Вместо да предлагат монети като подарък на гостите, биха могли да им предложат български биомед, биовино, биорозова вода например. Това ще бъде не само стимул за производителите, но и отлична визитка за страната ни", коментира Албена Симеонова.

Стимул за земеделските стопани ще бъде и ако в храната на децата в градините и училищата се включат и биологични продукти. "Опитваме се да прокараме изискването 10% от продуктите в менютата на българските деца в градините и училищата да бъдат био. Това ще гарантира пазар за производителите и ще има огромен ефект върху здравето на децата. Засега опитите ни са безуспешни. Беше ни казано, че това е политическо решение", съобщи д-р Камен Николов от Българската агенция по безопасност на храните. По думите му агенцията застава зад предложението, но засега няма становища от Министерството на здравеопазването и от парламентарната Комисия по здравеопазване. "При обществените поръчки за храната в детските градини и училищата печелят тези, които предлагат най-ниски оферти. Такива са правилата, които действат сега. Смята се, че биопродуктите ще оскъпят пакета. По наши изчисления оскъпяването ще е само 5%", обобщи Камен Николов.

"Никой не е поискал от нас да направим оферта. Ние имаме много добри ценови предложения за детските градини и училищата, но никой не е пожелал да ги предоставим", съобщи Елена Герганова, търговски директор и член на съвета на директорите на фирма "Гимел" - производител на биозеленчуци.

Възход

Площите за отглеждане на биокултури през 2016 г. достигат 160 652 ха срещу 74 350 ха през 2014 г. , отчита земеделското министерство. От зърнено-житните култури по биологичен начин се отглеждат основно пшеница, царевица, ечемик и овес. През 2016 г. площите с тях са нараснали с над 28% в сравнение с предходната година.

Техническите биокултури през 2016 г. (маслодайна роза, ароматни, медицински растения, подправки) нарастват с около 9639 ха спрямо 2015 г. Най-голям дял от тази група заема лавандулата, следвана от кориандър и резене.

С почти 50% в сравнение с 2015 г. са се увеличили площите с пресни биозеленчуци като артишок, лук, моркови, марули, карфиол и броколи, дини, пъпеши, ягоди и култивирани гъби. Най-значими са хектарите с артишок и тикви.

Почти 50% увеличение има и при постоянните ливади и пасища. Ръст бележат и площите с фуражни култури от обработваеми земи - резултат от засиления интерес на операторите към биологичното животновъдство.

Трайните насаждения, отглеждани по биологичен начин, също бележат увеличение - през 2016 г. те са с 8928 ха повече в сравнение с 2015 г. Нарастват предимно площите с костилкови и семкови овощни видове, ядки и лозя, отчита земеделското министерство.

Продължава да расте интересът към групата на орехоплодните (орехи, лешници, бадеми и кестени) през 2016 г., като площите с тях достигат 18 484 ха при 15 366 ха година по-рано.

Лозята, отглеждани по биологичен начин, през 2016 г. се разпростират на 5390 ха (през 2015 г. - 4199 ха).

Статистиката отчита намаление при зърнено-бобовите биокултури и при протеиновите за производство на зърно - през 2016 г. площите с тях са намалели почти два пъти и половина в сравнение с предходната година. Групата на кореноплодните (картофи и цвекло) също бележи лек спад.

През 2016 г. регистрираните биологични производители, преработватели и търговци в страната са 7262. Броят им е нараснал близо седем пъти в сравнение с 2011 г., съобщи Антон Величков, директор на дирекция "Биологично земеделие и растениевъдство" в Министерството на земеделието, храните и горите, по време на семинар, организиран от Българска асоциация "Биопродукти". Величков уточни, че данните са взети от годишните доклади на фирмите, контролиращи биологичното производство в страната.

Биологичното земеделие е един от секторите в България, който през последните няколко години се развива с бързи темпове - нарастват площите, животните, броят на регистрираните оператори, отчита статистиката. Възходящите темпове обаче носят и проблеми за хората в бранша.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    zamen avatar :-|
    Чарли Мишкин

    Гледам в в супермаркета, "нещо БИО" 10 лева и се питам дали това е по-био от онова което си произвеждам сам в градината?
    Не знам?

    Някои са падЛудели.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK