Проблемите на малките
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проблемите на малките

Гергана Димитрова, оперативен мениджър на "Дийп дайв системс" (вдясно) получи наградата от Мариета Захариева, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

Проблемите на малките

Няколко извода от "Гепард" - годишната класация на "Капитал" за най-динамичните малки и средни дружества

15766 прочитания

Гергана Димитрова, оперативен мениджър на "Дийп дайв системс" (вдясно) получи наградата от Мариета Захариева, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

© Цветелина Белутова


Малките и средните компании са онзи невидим икономически мотор, който работи неуморно. Той е зад ъгъла на улицата, в офиса до вас, от центъра до покрайнините на малкия или големия град. За него обаче рядко ще прочете или чуете по новините ("Капитал" е сред малкото изключения).

А историите зад успеха и провалите му са важни. Годишната класация "Гепард" за най-динамичните малки и средни фирми в България е индикатор за случващото се в този сегмент. Малките компании като цяло растат много повече, отколкото цялата икономика. За 2016 г. селекцията от 1400 най-растящи компании, които "Капитал" класира, са имали оборот от 17 млрд. лв. при среден ръст от 40%. В тях за заети 88 хил. души, а печалбата им е 1.2 млрд. лв. (извадката е правена от над 200 хил. фирми в България).

Приликата им с макрокартината е в причините за ръста - общото икономическо съживяване, потреблението и възстановяването на външните пазари. От разговорите и срещите с предприемачите обаче могат да се направят няколко важни извода за това какво не достига на българските малки и средни фирми, какво им пречи и защо те продължават да живеят повече в миналото, отколкото с мисъл за бъдещето.

1. Страхът от публичност или страх от държавата

Малкият и средният бизнес е някак затворен в себе си. През годините опитите на авторите на "Гепард" да се свържат със собственици и мениджъри на компании често са се сблъсквали в стена на мълчание. Неформално споделяната от тях причина е, че не желаят публичност. Основният страх на попитаните представители на бизнеса в България е от последващи данъчни проверки, държавни агенции и регулатори. За тях държавата е враждебна машина, а не партньор. Ударите й се усещат още повече в по-малките градове, където има и натиск и страх от местните власти (пак според представители на бизнеса).

Собственици и мениджъри освен това споделят, че усещат пропаст между тях и институциите и неразбиране на проблемите им за сметка на големите компании, които по-лесно комуникират с властта. Това е много видимо и в числа - в изследване на Европейската комисия от януари и февруари, 70% от големите компании в България определят ситуацията с независимостта на правосъдието за "добро", докато едва 20% от малките и 49% от средните смятат същото.

Нежеланието за публичност е обяснимо и заради страх от кражба на бизнеса, тормоз от "партньори" или конкуренти. Всичко това се базира пак на недоверието във функционирането на двата гаранта за стабилност - държавата и съдебната система.

Защо е важна публичността? Тя води със себе си нови партньори, нови пазари, банките също следят компании с интересни истории, на които биха искали да помогнат.

2. Неразбраната дигитализация

Може би страхът от публичност води след себе си и другия проблем. Огромна (да, огромна) част от българския малък и среден бизнес не живее в интернет. Тази част няма сайтове, не използва дигитални канали и услуги, чрез които да достига до нови пазари и клиенти. Не инвестира в дигитализация и по-трудно се адаптира към новите технологии, което излага тези компании на риск не само да не могат да разработят нови пазари, а дори да изгубят стари. Според дигиталното табло на ЕС към 2015 г. едва 9% от българските компании (без финансовите) използват електронни фактури, едва 5.7% продават онлайн, а едва 2.8% продават онлайн зад граница.

За държава, която трябва да настига много по-напреднали, това е огромен недостатък. В свят, в който технологиите вървят по-бързо от нас, подобно изоставане може да е фатално. Показателно в "Гепард" е, че най-иновативните и динамични компании са точно в сферата на IТ сектора и онези, които се дигитализират бързо.

3. Информацията - трудна за получаване, трудна за опазване

Липсата на информация се оказва един от най-големите проблеми за компаниите. Тоест не е достатъчно да знаеш как да кандидатстваш и спечелиш европроект, а да се промотира и развие продуктът, който е резултат от тази инвестиция. Ако пък имат информация, компаниите не могат да я запазят. "Повечето малки и средни предприятия не знаят, че трябва да включват клаузи за закрила на търговските си тайни при сключването на договори.

Такива трябва да има при трудовите договори със служителите и при тези за партньорство с други компании. В противен случай съществува риск от разкриване на търговската тайна. Освен това много фирми често пренебрегват включването на необходимите клаузи за конфиденциалност в договорните споразумения с партньорите си", казва Мариета Захариева, изпълнителен директор на Агенцията за малки и средни предприятия. А изтичането на информация е добре дошло за всеки конкурент. Предприемачите обаче могат да претендират за нарушение на търговските тайни само ако е налице някакво фактическо доказателство.

4. Иновации? По-добре магазин

Логично в среда, в която интелектуалната собственост се пази трудно, а дигиталният пазар едва прохожда, иновации се срещат рядко. Показателен за нивото на малкия бизнес в България е фактът, че над 50% от тези компании са в сферата на търговията. Близо 60% от стартиращите фирми също са в областта на търговията на дребно или на едро, казва индексът GEM. Тоест предприемаческата активност в страната е силно подвластна на промените в пазарните условия. Доста по-малко се инвестира в производства с висока добавена стойност.

А там е най-важна именно интелектуалната собственост. "Като цяло компаниите, които използват в пълна степен своите права върху интелектуалната собственост, постигат по-добри икономически резултати и по-висока пазарна стойност от тези, които не го правят. В някои случаи малки и средни предприятия, които разчитат на запазване на своите права, отчитат по-висок растеж до 20% в сравнение с подобни предприятия, които не отдават особено значение на нея", казва Захариева.

Воден скок: как "Дийп дайв системс" оглави "Гепард"

Когато компанията на Росен Желязков "Дийп дайв системс" е поканена да създаде и изгради съоръженията в "Плаващите кейове" на Христо Явашев-Кристо в Италия, тя прави годишен оборот между половин и един милион на година. За 2016 г. обаче само печалбата е толкова, след като приходите са надминали 5 млн. лв. в резултат на проекта. С това "Дийп дайв системс" стана и най-динамичната компания за миналата година в класацията "Гепард". И макар на пръв поглед това да е еднократен ефект в приходите, по информация на "Капитал" компанията е успяла да разработи и патентова нов продукт в резултат на проекта, който да я изстреля нагоре, а той предстои да бъде представен скоро.

Най-рентабилната компания пък е "Телетек груп", като за миналата година тя е увеличила приходите си с 243.6% до 15.6 млн. лв. Отчетената печалба е 11.4 млн. лв., което прави рентабилност на групата 73%. Компанията е една от онези, които инвестират в иновации и постоянно развиват продуктите си - системи за охрана и пожарно известяване в публични и индустриални сгради.

За да попадне в класацията, една компания трябва да има две поредни години ръст на приходите и да отговаря на критериите за малко и средно предприятие. Компанията с най-голям растеж на приходите печели.

Секторът с традиционно най-голям дял е търговията, следвана от хранително-вкусовата промишленост, транспорта, строителството и машиностроенето. Не така обаче е подреждането по темп на растеж – тук лидер е строителството, а на четвърто място е IT секторът, който традиционно се представя устойчиво. Като цяло класацията "Гепард" е пъстра и в нея могат да се намерят интересни истории за българския бизнес, зад които стоят силни идеи, упоритост, често инат.

Малките и средните компании са онзи невидим икономически мотор, който работи неуморно. Той е зад ъгъла на улицата, в офиса до вас, от центъра до покрайнините на малкия или големия град. За него обаче рядко ще прочете или чуете по новините ("Капитал" е сред малкото изключения).

А историите зад успеха и провалите му са важни. Годишната класация "Гепард" за най-динамичните малки и средни фирми в България е индикатор за случващото се в този сегмент. Малките компании като цяло растат много повече, отколкото цялата икономика. За 2016 г. селекцията от 1400 най-растящи компании, които "Капитал" класира, са имали оборот от 17 млрд. лв. при среден ръст от 40%. В тях за заети 88 хил. души, а печалбата им е 1.2 млрд. лв. (извадката е правена от над 200 хил. фирми в България).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK