Според Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ), в която членуват 70% от фирмите в сектора, предложеният модел "не просто обрича на заличаване добре познати и утвърдени на пазара марки, които са инвестирали милиони в идентичността си на качествен бранд и работодател, отговаряйки на всички изисквания на законите и контролните институции, но и трайно ще отблъсне интереса към разработване на нови находища, към нови води с разнообразни качества". От асоциацията твърдят също, че предлаганите разпоредби "създават терминологична неяснота, както и понятийно и смислово разминаване с европейското право и със законодателството в областта на управлението на водите". И трето, предлаганите промени допускат "повече от един бутилировач на едно находище, което противоречи на европейската практика и ще размие отговорността за качеството на продукта и опазването на ресурса".

От другата браншова организация - Съюз на безалкохолната промишленост в България (СБПБ), която подкрепя промените, отхвърлят опасенията на асоциацията и твърдят, че те са изцяло съобразени с европейската директива по темата, в която "изрично изискване и основен принцип е видът на водата и имената на изворите да определят търговското описание на бутилираните натурални минерални и изворни води, а не търговските брандове". Според съюза "няма нито един текст или терминология в раздел "Натурални минерални и изворни води" в проектозакона, които да противоречат на европейския регламент – обратно на внушенията. Напротив - и термините, и разпоредбите в него са взети директно от Директивата и са транспонирани коректно и точно".

Новата регулация се отнася директно към случая на компаниите "Девин" (член на АПБНБ) и "Балдаран спринг" (чийто собственик Васил Стоименов е зам.-председател на СБПБ). Те бутилират изворна вода от един и същ извор - "Балдаран", на 15 км от Девин, но я продават под два различни бранда - съответно "Девин" и "Балдаран". Така, ако се приложат новите правила, и двете компании ще трябва да продават водата си под едно и също търговско описание, което съдържа името "Балдаран".

"Капитал" потърси гледните точки на двете компании.

Фотограф: Юлия Лазарова

ЗАКОНЪТ ЩЕ УНИЩОЖИ БУТИЛИРАЩАТА ИНДУСТРИЯ

Официална позиция на "Девин" на изпратени от "Капитал" въпроси

Ако бъдат приети предложените промени, ще трябва ли изворната вода "Девин" да се преименува на името на извора – "Балдаран", от който се добива? Какъв ще е ефектът от това за компанията?

- Ако законопроектът бъде приет в този му вид и на второ четене, ще се срине доверието в целия сектор и неминуемо ще се стигне до хаос, допълнително неспазване на европейското законодателство и в крайна сметка – сериозен удар върху пряката и непряка заетост. Хиляди преки и непреки работни места са изложени на риск.

Що се отнася до продуктите на "Девин", всички марки на компанията изцяло отговарят на законовите изисквания съгласно българското и европейското законодателство и спазват най-високите международни стандарти за качество. Коректното етикетиране на продуктите на "Девин" е потвърдено няколко пъти от българските и европейските власти. Целта на новия Закон за храните е да се променят правилата, основаващи се на интереса на един човек да паразитира върху цялата индустрия. Ако не бе намесата на този конкретен едноличен интерес, вариантът на законопроекта, който получи одобрението на Европейската комисия в средата на 2016 г., щеше вече да бъде приет като закон.

Колко са досега маркетинговите и рекламните разходи на дружеството през годините за налагане на изворната вода "Девин" и ако тя трябва да се преименува, какви нови разходи ще са необходими и на каква стойност?

- Инвестициите в продукта не се свеждат само до маркетингови и рекламни разходи. Вече повече от 10 години "DEVIN Изворна" е предпочитан продукт от българските потребители. В този смисъл вложените ресурси от страна на компанията са съществени и не са измерими само във финансовите средства, а в отговорността на всеки служител на "Девин".

Кои от предложените промени в проектозакона са най-притеснителни за компанията и за бранша?

- Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, чийто член е и "Девин", представи своите предложения по проектозакона с цел оптимално регулиране на сектора в съответствие с европейското законодателство. Тези текстове бяха в основата на закона, изпратен за нотификация в Европейската комисия, който бе приет без никакви забележки в сектор "Води". Огромно бе удивлението ни, когато в проекта, внесен за разглеждане в парламента, се оказа, че текстовете в почти целия раздел "Води" са променени или изцяло подменени. Без да бъдат обсъдени с браншовите организации, без да бъдат нотифицирани в ЕК и без да имат оценка на въздействието, както следва да бъде по законов ред. Новите текстове само повтарят мнението на един-единствен човек, който в продължение на години се опитва да саботира развитието на цялата индустрия.

Какви са вашите притеснения като най-голяма компания на пазара на бутилирани води?

- Нашите конкретни притеснения са свързани с крайно негативните последици, до които може да доведе приемането на закона в този му вид. Той на практика ще унищожи бутилиращата индустрия, ще ни върне години назад в развитието на марките ни, ще доведе до закриване на работни места и до драстичен спад на инвестициите във водния сектор. Това ще доведе до хаос на пазара. Защото с новия закон се създават предпоставки за отмяна на принципа "едно находище – един бутилировач". Това на практика означава следното: една компания е инвестирала в разработването на находище, в изграждането на фабрика и технологии за бутилиране на водата, в наемане на хора, в маркетинг за налагане на търговската марка. И изведнъж се появява някой, който започва да бутилира вода от същото находище и да използва наготово наложено име и създадена позитивна репутация.

Такава практика не съществува никъде в Европа! Подобна стъпка би довела до пълно размиване на отговорността относно качеството на продукта и опазването на ресурса. Как потребителите ще са сигурни за качеството на водата, която купуват, ако не са наясно какви критерии са спазени при нейното бутилиране и кой носи отговорността за продукта? Надяваме се, че управляващите ще се вслушат в аргументите на чистия и отговорен бизнес, защото в противен случай ще разрушат цялата индустрия.

В нарушение ли е сега компанията, която продава изворна вода с марката Devin, а не с наименование на извора, от който се добива – "Балдаран"?

- Както бе споменато по-горе и както бе постановено многократно от местните и европейските институции, не е нарушение на действащите нормативни разпоредби – както в страната, така и в целия Европейски съюз.

На каква стойност оценявате целия годишен пазар на води в България и какъв е вашият пазарен дял?

- Бутилираната вода е най-бързо развиващата се категория от всички безалкохолни напитки в България след значително по-малките енергийни напитки. Според данни на "Глобал дата" пазарът на бутилирана вода в България е в рамките на 600+ млн. литра годишно. "Девин" е пазарен лидер и представлява около 1/3 от този пазар благодарение на силното представяне на двете си основни марки "Devin Изворна вода" и "Devin Минерална вода".

Новият собственик Spadel оперира на пазара в ЕС. Имате ли наблюдения и примери за води с аналогичен казус на изворната Devin, каква е европейската практика?

- Никъде в Европа няма практика от едно и също находище, още повече от един и същ водоизточник, да е разрешено да оперират двама или повече търговски оператора с цел бутилиране. Това би било прецедент в Европа.

Според юристите на компанията задължителна ли е европейската директива в частта за изписване наименованието на извора и трябва ли то да е с по-голям надпис, отколкото бранда?

- Да, но само при условие, че търговското наименование на продукта се различава от името на находището или от мястото на експлоатация. А мястото на експлоатация е мястото, където се бутилира продуктът.

Как ще коментирате твърдението, че не може да се продава минерална и изворна вода с едно и също наименование - Devin, което е регистрирано географско означение, тъй като според Закона за марките и географските означения регистрираното географско означение може да се използва само за стоката, за която е регистрирано?

- Както продуктите, така и търговските наименования на DEVIN, "DEVIN Минерална вода" и "DEVIN Изворна вода" изцяло отговарят на българските и европейските законови изисквания.

------------------------------------------------------------------------------

Васил Стоименов

Фотограф: Надежда Чипева

ПРОМЕНИТЕ СА ПЪЛНО КОПИЕ НА ТЕКСТОВЕ ОТ ЕВРОДИРЕКТИВАТА

Васил Стоименов, собственик и управител на "Балдаран спринг"

Какво ще променят новите предложения в Закона за храните?

- Сега действащата наредба за бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води е адаптирана през 2009 г. и приведена в съответствие с Директива 2009/54/ЕС. Това, което е объркано в нея, е, че тя слага знак за равенство между "търговско наименование" и "търговска марка", а терминът в директивата е "търговско описание". Последното трябва да включва географския произход – името на извора, находището, вида на водата, всякакви марки на производител и фирмени знаци. Новите моменти в проектозакона всъщност са преписани от директивата, мога да гарантирам, че ако се направи съпоставка между предложените промени и директивата, няма да има несъответствие като текст, запетая, дума. Директивата е рамка, ако не спазваме рамката – какво правим. В директивата понятието "търговско описание" е употребено отделно от "търговска марка", което означава, че има ясно разграничаване на двете понятия. Според решение на Съда на ЕС по дело С-207/14 етикетите на натуралните минерални води задължително трябва да съдържат информация за мястото, където изворът се експлоатира, и наименованието на извора. А това място по същество представлява търговско описание, което се отнася до географския произход на водата, а не до нейния икономически произход (името на фирмата и марката).

Как новите предложения ще се отразят на търговските марки на бутилиращите компании?

- Имената на изворите няма да заличат търговските марки на производителите. Етикетите могат да съдържат и друга информация. Марката не се заличава. Например "Ком" е търговска марка. Но на етикета е изписано и името на извора - "Бързия". Марката "Ком" няма да отпадне, никой не застрашава бизнеса им. Търговското описание включва и търговската марка. Изискването е името на извора да е изписано с шрифт, който е 1.5 пъти по-голям от името на марката. При добър дизайн марката би могла да е достатъчно отчетлива. Това е изискване и в сега действащата наредба.

Откъде дойде инициативата за предложените промени?

- През 2014 г. се създава работна група към Министерството на земеделието и храните, за да обсъди промени в Закона за храните. В нашия Съюз на безалкохолната промишленост осем месеца не знаем, че съществува раздел "Води". Отиваме на първото заседание на работната група, питаме кой инициира раздела за водите, няма официален отговор. Няма и мотиви за промените, които се предлагат. Всичко, което предлагахме, се отхвърляше. Работната група приключи със скандал. Решението бе, че, ако мненията на двете браншови организации си противоречат, ще се вземат становищата на земеделското и на здравното министерство. Разбрахме се, но без законопроектът да е минал обществено обсъждане, го пращат в Брюксел за съгласуване. Европейската комисия с Нотификация 2016/0318 отхвърля предложеното определение за "търговското наименование" на браншовата Асоциация на производителите на безалкохолни напитки (АПБНБ). След скандала между двете браншови организации и липсата на комуникация между тях вицепремиерът Томислав Дончев възлага на двете министерства – на земеделието и здравеопазването, да седнат, да гледат директивата и да напишат текстовете в проектозакона. Има и доклад на Томислав Дончев, приет от Министерския съвет. На базата на този доклад се правят някои от записите в проекта, който тогавашният министър на земеделието и храните Десислава Танева внесе за обсъждане. Васил Стоименов не е внесъл законопроекта. Може ли моята скромна личност със 100 човека фабрика да им каже какво да правят? В проекта няма една сричка, която да е в противоречие с директивата. Нашите опоненти от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки имат проблем с директивата, а не с мен и с моята компания.

Вашата компания "Балдаран спринг" и "Девин" бутилират изворна вода от един и същ извор - "Балдаран", на 15 км от Девин, но я продават под два различни бранда – "Балдаран" и "Девин". Как новите предложения в проектозакона се отнасят до този казус?

- Не може изворната вода "Девин" да се нарича "Девин", което е находище на минерална вода, тя трябва да се нарича "Балдаран" на името на извора, от който се добива. Като основател на компанията "Девин" аз пуснах изворната вода "Девин" на пазара през 2004 г., за да запазя бранда "Девин", но тогава не бяхме членове на ЕС и директивата не ни засягаше. Тога ва всички от борда на нашата фирма бяха против, защото се опасяваха, че изворната вода ще затрие бранда "Девин" за минералната вода, но това не се случи и се оказва, че сега продажбите на изворна и минерална са в съотношение 60:40 или дори 70:30. По онова време в известна медия ни атакуваха, че минералната вода "Девин" трови децата на България, и се налагаше да реагираме спешно.

Отстрани изглежда, че имате фиксация върху "Девин"...

- Не мога да съм безразличен. Защото те се опитаха да унищожат фирмата ни. През 2015 г. тихомълком се опитаха да вкарат промяна през задния вход в Закона за водите, с която да ни отнемат разрешителното за водоползване. Тя не мина. Сега директно се твърди, че аз съм човекът, заради когото се правят законите в държавата. В пространството се развиват истерии. Промяната няма да доведе до хаос и апокалиптични картини в бранша.

Колко е голям пазарът на бутилирани води в България?

- Предполагам, че е около 600 млн. литра годишно. Това са всички бутилирани води – минерални, изворни, трапезни. Около 200 млн. литра са изворните, 400 млн. литра са минералните и трапезните. Основните играчи са "Девин", "Горна баня", "Банкя", "Михалково", "Балдаран", "Бачково".

- Защото искахме да си наложим името на извора и такова е изискването на наредбата за бутилираните води. И го наложихме. Постигнахме това въпреки опитите да бъдем затворени като фабрика, въпреки онези дистрибутори, които бяха мотивирани да не работят с нас. Почти всички дистрибутори, които аз съм създал, ми обърнаха гръб. Трябваше да започнем отначало.