Седмични новини за енергетика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Седмични новини за енергетика

Междусистемната газова възка с Гърция трябва да започне да се строи през идното лято.

Седмични новини за енергетика

Ивайло Станчев
3645 прочитания

Междусистемната газова възка с Гърция трябва да започне да се строи през идното лято.

© Мария Съботинова


ГЕРБ вдъхва нов живот на проекта "Белене"

Да извадиш доклад, който да оправдае построяването на ядрена централа, оказва се, също не е чак толкова сложна задача. Прословутият анализ на БАН за необходимостта и икономическата полза от строителството на АЕЦ "Белене" казва, че централата може да бъде финансово жизнеспособна при определена цена на тока в следващите две десетилетия, таван на разходите от 10.5 млрд. евро, ниска лихва и участие на държавата. Дали и как тези условия могат да се случат обаче е съвсем друг въпрос.

Още с това, че представянето на ключовия документ се забави спрямо първоначално обявените срокове (по проект докладът трябваше да излезе края на септември), се появиха догадки за "игри" с многото заложени параметри, които да вдъхнат живот на проекта. И наистина, докато в първоначалния и междинния проект на доклада (с които "Капитал" разполага и описа) се казваше, че изграждането на атомната централа е финансово нежизнеспособно, в окончателния вариант тази съществена позиция е претърпяла коренна промяна. При по-ранните варианти на доклада са били тествани над 90 комбинации с различно разпределение на дяловете между инвеститорите (включително държавата), разнообразни прогнозни цени за електроенергията до 2087 г. и т.н., но "заключението на БАН е, че проектът е финансово нежизнеспособен".

Сега обаче икономистите, ръководени от проф. Александър Тасев, твърдят, че са открили възможни комбинации, при които поне на теория си струва да има втора АЕЦ.

Газовата връзка с Гърция ще има нов мениджър

Дните около коледните и новогодишните празници ще се окажат от ключово значение за междусистемната газова връзка с Гърция. Именно тогава проектната компания за интерконектора - "Ай Си Джи Би" АД (ICGB), в която акционери с равно участие са Българският енергиен холдинг и гръцко-италианското дружество IGI Poseidon, се очаква да избере инженер-консултант. Той трябва да поеме управлението на всички основни дейности по изграждането на газопровода, чиято първа копка е планирана официално за юни догодина. Ако възникне проблем при избора на консултант обаче - например обжалване на процедурата за подбор, е твърде вероятно плановете за скорошен старт да се провалят.

Ролята на въпросния консултант ще бъде от изключително голямо значение и за това той ще получи 8.45 млн. евро без ДДС. На първо място, от него ще се очаква да започне да съдейства на Ай Си Джи Би при провеждането на обществени поръчки за доставка и полагане на тръбите. Дори в документацията на търга за подбор на инженер-консултанта е записано, че той ще извършва оценката на техническите и ценовите оферти на бъдещите доставчици и строители и ще представи доклад за това на възложителя. След това идват услугите по време на самото строителство. Инженер-консултантът буквално ще управлява изпълнението на проекта от името на Ай Си Джи Би както в България, така и в Гърция.

Бави се проучването на потенциално газово находище в Черно море

Над 4 трлн. куб. метра природен газ може да лежат на дъното на Черно море в българска акватория. Такива са прогнозните ресурси в т.нар. газови хидрати - подобно на лед твърдо вещество, което може да се намери на големи дълбочини в различни водни басейни. Макар че все още няма разработена технология за добив, редица държави правят опити да оползотворят ресурса, а очакванията са в следващите до 10 години да успеят.

България обаче изглежда странно незаинтересувана от проучването на този ресурс, независимо че в нейни води има значително потенциално находище. Така може да се тълкува липсата на правителствено решение вече четири месеца да допусне германския изследователски кораб "Метеор" да извърши океанографска експедиция, която се финансира от федералното правителство на Германия и чиято цел е именно да проучи газовите хидрати. В същото време изследванията вървят с пълна сила в румънски води, за което Букурещ даде разрешение още през август.

Каквато и да е причината за практически мълчаливия отказ на българското правителство, пасивността му по въпроса не работи в полза на страната, нито за възможността най-накрая да се диверсифицира руският газ.

Горивата вече са стоки с висок фискален риск

Със заповед на финансовия министър Владислав Горанов всички видове бензин, газьол, керосин и тежки горива влизат в списъка на стоките с висок фискален риск. Целта промяната е да се затегне допълнително контролът върху горивата. От Министерството на финансите припомнят, че това е процес, който върви от 2011 г., когато касовите апарати на бензиностанциите бяха свързани с НАП. След това от 2013 г. бе въведен контрол върху целия процес на доставките и движението на течните горива, а от 2016 г. търговците на горива бяха задължени да внасят обезпечение, ако месечните им доставки са над 25 хил. лв.

Списъкът на стоки с висок фискален риск беше въведен в началото на 2014 г. В началото в него влизаха плодове и зеленчуци, месо, захар, брашно, олио и други хранителни стоки с висок сив сектор. По това време се създаде звеното "Фискален контрол" към НАП с по-големи правомощия от обикновените данъчни и митнически инспектори и дори беше наречено "данъчна полиция". Задачата му е да следи с помощта на мобилни екипи рисковите стоки на територията на цялата страна - от влизането им през граничните пунктове до крайния получател. Когато дадена стока попадне в списъка с висок фискален риск, проверяващите могат да спират превозни средства на специални пунктове или където стоките се разтоварват.

Норвежкият суверенен фонд иска да се откаже от инвестиции в петрол и газ

Държавният инвестиционен фонд на Норвегия може да спре да купува акции на компании от нефтената и газовата индустрия. В писмо до норвежкото финансово министерство централната банка на страната е посъветвала Държавния глобален пенсионен фонд (GPFG) да изтегли активите си от петролни и газови компании. Според Norges Bank това би намалило рисковете за най-големия суверенен фонд от постоянен спад в цената на твърдите горива, пише в прессъобщението, разпространено на сайта на фонда.

Норвегия разчита на износа на газ и нефт за около 1/5 от брутния си вътрешен продукт. Фондът вече направи една стъпка в посока изтегляне на активите от твърдите горива, след като от 2015 г. не инвестира в компании, които изкарват повече от 30% от приходите си от дейности, свързани с въглища. Тогава това накара някои инвеститори също да се изтеглят от сектора. GPFG е най-големият суверенен фонд в света с активи от над 8.3 трлн. норвежки крони, или 1 трлн. долара, и е изграден, за да управлява и реинвестира активите на страната, спечелени от продажбата на твърди горива.

Комисията за защита на конкуренцията вече разглежда сделката за продажбата на ТЕЦ "Варна", става ясно от съобщение на сайта й. Централата, която е част от активите на CEZ Group в България, беше продадена в края на октомври на варненската "Сигда", зад която стои бившият транспортен министър Данаил Папазов.

Германският промишлен гигант Siemens планира да закрие 6900 работни места в световен мащаб като част от по-голямо преструктуриране на бизнеса с енергийно и газово оборудване. Около половината от съкращенията ще бъдат в Германия, където ще бъдат затворени заводи в градовете Гьорлиц и Лайпциг, отбелязва DPA.

Шведската енергийна компания Vattenfall ще инвестира 900 млн. крони (107 млн. долара) за обновяването на два реактора в най-голямата ядрена централа на страната. По този начин АЕЦ "Рингхалс" ще продължи да доставя енергия до 40-те години на века, съобщи AP.

АЕЦ Белене
Фотограф: Красимир Юскеселиев
Проучванията на дъното на Черно море може да осигурят енергийна независимост на България.
Фотограф: Мария Съботинова

ГЕРБ вдъхва нов живот на проекта "Белене"

Да извадиш доклад, който да оправдае построяването на ядрена централа, оказва се, също не е чак толкова сложна задача. Прословутият анализ на БАН за необходимостта и икономическата полза от строителството на АЕЦ "Белене" казва, че централата може да бъде финансово жизнеспособна при определена цена на тока в следващите две десетилетия, таван на разходите от 10.5 млрд. евро, ниска лихва и участие на държавата. Дали и как тези условия могат да се случат обаче е съвсем друг въпрос.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK