Какво трябва да разбираме под "успех" на местната среда?

- Мерителите за успех са няколко. На първо място - това са компании, които се развиват и преминават към следващия етап на финансиране и растеж. Или компании, които вече са печеливши и се самоиздържат.

На второ място - предприемачи, които връщат знания и ресурс обратно в екосистемата, и които помагат на тези след тях да постигат все по-големи успехи. На трето място - ясна перспектива занапред. Макар все още успехите ни да не са огромни, не ни липсва потенциал и всичко е въпрос на време. Вече има десетки екипи и компании, които вървят пътя си, не се предават, създават нови работни места и трупат ноу-хау. И всичко това се забързва.

И на четвърто място - възможността на екосистемата да произвежда "системен", дългосрочен и устойчив успех. Много пъти сме говорили за "грешките на природата" като Telerik и други единични успехи и "системния" успех – нашето умение като екосистема да създаваме и споделяме систематизирано знание как се изграждат предприемачи, мислещи хора и успешни компании.

Ако можехте, бихте ли променили нещо от развитието на екосистемата през последните пет години? Къде я виждате след още пет години?

- Аз съм от хората, които не гледат назад и не съжаляват за изборите си. Важното е да се върви напред. Доволен съм къде сме в момента и какви са перспективите ни. Фокусът ни трябва да бъде да надградим това, което сме постигнали досега.

След 5 години вече ще е извървян пълен цикъл от старта на early-stage и VC фондовете. Ще видим плодовете на младите компании-фиданки, които бяха засети последните години и хората ще се убедят, че нещата се случват. Раждат се успешни компании. Екосистемата като цяло ще работи по-бързо и устойчиво, ще създаваме все по-големи и успешни компании.

Като бизнес ангел смятате ли, че средствата от EИФ постигнаха целта си? Къде щеше да е екосистемата без тях?

- Определено да! Средствата от EИФ дадоха голям тласък на българската, а даже и на регионалната стартъп екосистема. Хубавото е, че показаха какъв да бъде моделът на работа и сега и в други страни се реализира това, което беше пилотирано в България. Определено без тези средства нямаше да видим бурното развитие, което наблюдаваме днес. Покрай тях се вляха не само ресурси, които да подпомогнат конкретни бизнес идеи, но и се изгради общност. Появиха се много интересни предприемачи, инвеститори и организации, свързани с развитието на предприемачеството. Най-ценното обаче остава изграждането на общност, която става все по-силна.

Стефан Ганчев: Няма неуспели, има само опитни предприемачи

Партньор в LAUNCHub Ventures

Стефан Ганчев

Фотограф: Цветелина Белутова

Вече има няколко основни положения, с които повечето участници в средата са наясно: например е важно да не започваш проект сам - когато избираш съосновател, той трябва да е правилният човек. Хубаво е в тази среда да навлизат нови и нови хора, защото по-старите участници в нея се познаваме много добре и дори малко сме си втръснали.

В същото време положителното е, че виждаме все повече и повече компании, които идват при нас, след като в продължение на години сами са се развивали и дори са започнали да продават самостоятелно. Тоест става въпрос за зрели фирми, които търсят разрастване. Има тренд сред компании от България и региона, които първо преминават през някои от акселераторите и стават по-опитни и знаят какво трябва да направят. И когато дойдат при нас, ние сме далеч по-заинтересувани да работим с тях.

От наша гледна точка беше много важно да привлечем по-голямо частно финансиране за втория си фонд, защото искаме да се развиваме като традиционен VC фонд и да сме разпознаваеми на европейско ниво като early stage играч. Което означава, че ако след време тръгнем да набираме капитал за нов трети фонд, вече ще сме преминали през тези етапи, ще сме се доказали, че досега сме привлекли значителен дял от частно финансиране, макар и да не е мажоритарен дял, което означава, че много хора са ни се доверили.

Има и изградена общност от бизнес ангели, която е далеч по-зряла от преди. И именно това е една от най-големите разлики спрямо екосистемата преди години - ако тогава имаше само спорадични капиталовложения от такива бизнес ангели, сега има поне няколко души, които са припознати заради сериозните си инвестиции.

Другото, което трябва да се случи при нас, е повече успешни основатели на компании като Васил Терзиев да допринасят не само с финансиране, но и с големия си опит за екосистемата. Тук могат да се включат дори и такива предприемачи, които не са успели от първия път - някои се провалят пак и пак, но опитват. Важно е да не ги кръщаваме автоматично неуспели, а опитни, които също допринасят за цялата общност. Стийв Бланк казва: "При нас в Долината имаме един друг термин за провален предприемач - опитен предприемач." Защото до голяма степен в България, а и в Европа продължава да има страх от провала.

Милен Иванов: Изграждането на стабилна система не става бързо

Директор на Founder Institute и основател на CEO Angels Club

Милен Иванов

Източник: Личен архив

Стартъп екосистемата се разви най-много през последните пет години и това се дължи основно на двата фонда LAUNCHub и Eleven, които спомогнаха за това все повече хора да се осмелят да започнат да развиват собствен бизнес и вдъхнаха вяра в предприемачеството. Няколко години по-късно в страната вече има много повече възможности за финансиране, представяне на предприемачески проекти, обучения и програми. Свидетели сме на редица успешни истории за компании, разраснали се на чужди пазари или реализирали успешен екзит.

Трябва да сме наясно, че изграждането на стабилна екосистема не става бързо, още повече когато базата, от която тръгнахме, беше много ниска. Важното е, че вече има много повече хора с много повече опит, които могат да го инвестират в развитие на средата. Освен с двата фонда своеобразният старт на развитие на екосистемата съвпадна и със стартъп революцията в глобален план. Стартъп икономиката движи много сегменти, особено технологичната индустрия, която спомага за по-бързото развитие. Също така и fintech и healthcare сегментите.

Преди 12 години нямаше Facebook, Airbnb, Uber и др. Всички те са тръгнали като стартъпи и в продължение на години работа са стигнали до нивото на милиардни компании. Сега е и много по-лесно да стартираш бизнес, необходимият първоначален капитал е много по-нисък, отколкото преди 15 години. За това спомага много cloud технологията например, която преди струваше много скъпо, а сега е достъпна за всеки. Социалните мрежи улесниха комуникацията и стигането до много потребители, рекламата вече също е достъпна. Очакванията ми са екосистемата да продължава да се развива, необходими обаче са опит и знания, които да се инвестират, както и фондове, които да подпомагат компаниите.

Даниел Томов: Успешният проект се отплаща на общността с подкрепа за други идеи

Eleven

Даниел Томов

Фотограф: Надежда Чипева

Стартъп екосистемата сега със сигурност е много по-развита, отколкото преди пет години. Сега има много повече предприемачи, които стартират нови начинания. Все повече частни инвеститори се престрашават да инвестират в стартиращи компании, което е много положително. Все повече хора отделят от своето време, за да помагат на стартиращи компании в ролята си на ментори. Все повече корпорации откриват ползите от това да си партнират със стартиращи компании, което се отразява положително на по-широката икономическа и социална среда. И не на последно място предприемачите (от стартиращи до установени компании) стават все по-активни в различни роли в екосистемата, което е може би най-важният индикатор за това, че средата се развива.

В началото разчитахме на утвърдени чужди модели, които да приложим в България; необичайната интензивност на инвестиционната ни дейност (много кратък инвестиционен период - само още няколко екипа в Европа имат подобна практика) ни помогна да експериментираме с различни модели на работа и много бързо се превърнахме в източник на ноу-хау. Осъзнах, че най-добрият модел е този, който отговаря на постоянно променящите се нужди на предприемачите от нашата екосистема. Сега разчитаме изцяло на нас и на ресурсите на нашата екосистема (предприемачи/ментори/инвеститори), което е устойчиво и ни прави по-желани партньори навън.

Ето по-важните уроци, които научих за пет години:

- няма едно решение за нуждите на стартиращи компании

- силната общност е може би най-важният елемент на една екосистема

- създаването на търговски продукт и неговото лансиране на пазара отнема повече време (понякога 2-3 години) и много повече средства, особено когато пазарът е извън България (почти винаги това е ситуацията)

- липсата на достатъчно капитал за стартиращи компании (в сравнение с други екосистеми) и времето за неговото привличане удължава налагането на продукта на пазара

- стартиращите компании имат нужда от подкрепа по-дълго, отколкото очаквахме в началото, тоест трябва да си активен инвеститор много по-дълго, отколкото в по-развитите екосистеми

- моделите за инвестиране в стартиращи компании изискват много повече ресурси, отколкото бяха първоначалните очаквания, както в България, така и в Европа (за разлика от САЩ); това продължава да бъде така, което ще бъде предизвикателство за бъдещите модели.

От гледна точка на екосистемата успех е, когато видиш човек, чийто проект не е успял поради някаква причина, но остава активен в екосистемата и дори скоро след това може да я/го видиш да стартира нов проект. Промяната на начина, по който мислим за успеха и неуспеха, е много по-важна в дългосрочен план.

Успешен проект е, когато бъде създадена компания, която развива устойчив бизнес и която се отплаща на общността с подкрепа към други предприемачи - време/средства.

Христо Стоянов: От тази екосистема трябва поне една голяма история

Представител на ЕИФ в България

Христо Стоянов

Фотограф: Цветелина Белутова

Българската екосистема в България е факт и много чужди предприемачи и инвеститори го казват. Но цялата стартъп култура в глобален план в света се развива с много бързи темпове и е грешно да се мисли, че България "стърчи" по някакъв начин. Технологичният сектор е толкова динамичен, че никой няма голяма преднина. За да узрее екосистемата, тя трябва да има големи истории като Telerik. В последните четири години се създадоха компании, които имат такъв потенциал. В EИФ сме търпеливи - по тази причина и фондовете във VC индустрията са десетгодишни, даже в Европа ние се опитваме да им удължаваме живота. Защото се оказва, че в Европа е трудно един рисков инвеститор за десет години да отгледа една компания и да я направи голяма. Това става по-бавно от САЩ, но дори и от Китай. Стартъпите растат по-бавно и другият факт е, че оценките не са големи както в други части на света. Една компания на три години в Силициевата долина Google я купува за половин милиард долара, докато в Европа няма кой да я купи за 50 млн. долара. Компаниите растат бавно и това по някакъв начин рефлектира и върху България. България просто трябва от тази екосистема да роди поне една голяма история, за да мине на следващото ниво. Което означава тя да има оценка от над 100 млн. евро. Защото тогава ще дойдат истинските частни инвеститори и тогава предприемаческата нагласа избуява. Така стана със Skype в Естония, вече има еднорог в Чехия, в Унгария има няколко големи стартъпа. Но съм сигурен, че рано или късно ще стане и тук. В крайна сметка ние създаваме индустрия за рисков капитал, която обаче е само част от екосистемата. А са минали само пет години. София е на картата и няма да изчезне, но трябва да се развива.

Георги Брашнаров: България се превръща в регионален иновативен хъб

"Немечек", CEO Angels Club

Георги Брашнаров

Източник: Личен архив

На фона на всички други европейски пари тези 20 млн. които бяха инвестирани в стартъпи, са капка в морето, но направиха чудеса. Те промениха екосистемата. Ние, по-старите софтуерни компании в БАСКОМ (асоциацията на софтуерните компании - бел. ред.) имахме желание да постигнем същото и всеки сам правеше по нещо. Екипите на Eleven и LAUNCHub обаче се заеха много активно със задачата, подходиха дори и будителски, и постигнаха много голям ефект. И то не само за България. Поне половината фаундъри бяха от извън страната - поканени и убедени да дойдат тук. И това ни позиционира като иновативен хъб на Централна и Източна Европа.

Това, че подобни фондове започват да се структурират в Румъния или Турция, не ме притеснява, защото ние имаме доста сериозни предимства. Най-малкото вече имаме пет години добър опит, който никой не може да ни го вземе.

Самият факт, че повечето фондове, се изтеглят на по-високо ниво, означава, че средата се развива. Ако бяхме спрели само на ceed нивото, щеше да опасно. Това, че фондовете променят фокуса си, е хубаво, защото иначе тези компании, които израстат ceed нивото, трябваше да търсят финансиране на следващ етап в Берлин, Лондон или другаде извън България. Затова е изключително важно да има инструменти, които да помагат на компаниите да израснат тук.

В момента виждам много малки и смислени стартъпи, които правят bootstrapping - инвестират сами. Причината за това е и че в момента почти никой не дава ceed финансиране - до 25 хил. евро. Това, от една страна, е проблем, от друга, е естествен ход - показва, че екосистемата се развива.

В стартъп общността преди време много си говорихме, че сериозна част от усилията ни трябва да са насочени към създаване на инструменти за следващите нива. И това се случва в момента. И Eleven, и LAUNCHub си вдигнаха нивото и започват да се фокусират повече върху по-зрели компании с ясни бизнес цели. Започваме да имаме много добри контакти с инкубатори от цяла Европа като Techstars в Лондон и Берлин, пращат се български компании при тях за ceed финансиране и те после се връщат тук научени и набрали скорост.