Чужди инвеститори пак поглеждат към България за сделки

Към България гледат чужди инвеститори и сделки се сключват или сега започват. Оптимистичното обобщение беше направено от чуждестранни и български фонд мениджъри, анализатори, адвокати, консултанти, банкери на конференцията на "Капитал" "Сделки и инвеститори". В региона и страната вече се усещат огромните количества финансов ресурс по света и макар да няма бум заради малкия размер на местния пазар, активност като сегашната не е наблюдавана вече 10 години. Добрата новина е, че сделки има във всякакви сектори, а купувачи вече не са само местни групи, а стратегически и финансови чужди инвеститори. И продавачите отново са в силна позиция по отношение на цена и условия, защото имат по няколко кандидата.

Ключово за България ще бъде поддържането на стабилен поток от случващи се сделки и предлагането на възможности за потенциалните купувачи, за да може да заема все по-видими позиции на инвестиционния радар. Около тези изводи се обединиха участниците в тазгодишното издание на конференцията "Сделки и инвеститори", която се организира за дванадесета поредна година от "Капитал", съвместно с Уникредит Булбанк, международната правна кантора Dentons, адвокатско дружество "Христов и съдружници" и програмата "JEREMIE България". Партньори на събитието през 2017 г. са PWC, Axxess Capital, "Елана", Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA) и държавният Фонд на фондовете.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Силен сезон

Изминаващата 2017 г. е била изключително добра за M&A пазара в региона и България не е изключение. Още в началото на годината в страната бяха приключени две емблематични сделки, договорени и в голяма степен изработени през 2016 г. – покупката на ОББ от белгийската финансова група KBC и излизането на американския инвестиционен фонд Advent от бутилиращата компания "Девин", придобита също от белгийски стратегически купувач – Spadel, при изключително висока цена. Двете прехвърляния са знакови, доколкото очертават и част от водещите тенденции на пазара – от една страна, по-същественото начало на консолидацията в банковия сектор, която се очаква да продължи осезаемо и през следващата година, а от друга, изключително благоприятния не само в страната, но и в региона като цяло момент за излизания на инвеститори с ограничен хоризонт. Привличането на купувач като Spadel, който допреди две години все още разглеждаше региона като рисков, пък е показателно за промяната в инвеститорските нагласи и растящия им интерес към начинания в тази част на света.

"Големите транзакции, разбира се, винаги ще са уникални, но това, от което имате нужда и което е основното предизвикателство пред България, за да влезе в радара на инвеститорите, е постоянен и добър поток от сделки, постоянно предлагане на потенциални транзакции", посочи Пьотр Миетковски, който е управляващ директор в BNP Paribas (консултант по сделката за "Девин") и оглавява отдел "Корпоративни финанси" за Централна и Източна Европа, ОНД и Израел във френската банкова група.



Освен консолидацията в банковия сектор, където се очакват още три сделки, подобни процеси се очертават и за друг основен сегмент на финансовия пазар – застрахователния. Атрактивни за инвеститорите остават сектори като информационни технологии, потребителски и бързооборотни стоки, транспорт, здравеопазване. Осезаемата инвестиционна активност от страна на южноафрикански фондове в недвижимите имоти също може да действа като двигател на допълнителен интерес към сектора в страната.

"Обикновено, когато говорим за M&A, става въпрос за дялови инвестиции, но за сериозен потенциал може да се съди и по случването на една доста голяма, значима сделка с портфейли от необслужвани вземания – освен изчистване на портфейлите на банките от подобни сделки биха могли да тръгнат и голям брой единични транзакции, свързани с тези експозиции", посочва управляващият съдружник в PWC за България Божидар Нейчев.

Въпросът с видимостта

"Страната има всички предпоставки да извлече полза от общото изместване на вниманието към ЦИЕ и за момента не бих казал, че сте допуснали някакви грешки. Имате много млади таланти, добри традиции в техническите науки, все още по-ниски разходи за труд (макар че това е отшумяващо предимство), процъфтяващ IT сектор, добри езикови умения, а също така и нужните юридическа и образователна рамки. Това, което инвеститорите искат да видят в региона, са големите имена, така че трябва да търсите възможности да сте по-видими", обобщава Маркус Пуик, който е партньор в адвокатското дружество Schoenherr.

Оптимизмът естествено не значи, че всичко е перфектно. Все още много инвеститори избягват България, защото не са сигурни, че ако решат да продават, ще се намерят достатъчно варианти за изход от инвестицията. Първо, капиталовият пазар не е развит, второ, фондовете често гледат по-големи сделки от типичните за България.

"Всичко в дяловото инвестиране започва с набирането на капитал, а в последните години мантрата е "да инвестираме повече пари в по-малко фондове", което прави нещата по-трудни за средните по размер фонд мениджъри", обяснява Роб Ървинг, който е съпредседател на Глобалната група за дялово участие на международната правна кантора Dentons.

Мнението му се споделя и от представителите на местните фонд мениджъри. "Повечето инвеститори стоят върху големи количества кеш и търсят къде да го насочат, но по-малките пазари вероятно не са в дневния им ред", казва Валери Петров, партньор в мениджърското дружество Axxess Capital. По думите му това означава, че и в следващите години за местните фонд мениджъри на фондове за рисков капитал основен партньор ще останат традиционните за региона институционални инвеститори като Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ).

Погледът на институциите с милионите

Погледнато от ъгъла на двата най-активни институционални инвеститора в страната - Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейския инвестиционен фонд, и в бъдеще двата се ангажират да са активни. ЕБВР през директна инвестиция, през заеми за компании, през ресурс към фондове за дялово инвестиране и през нова услуга по консултации.

"Работим с компании за дялови инвестиции отдавна и продължаваме да търсим възможности да подпомагаме новото поколение партньори, които излизат на пазара", обяви директорът на ЕБВР за България Лариса Манастърли.

Мениджърът от ЕИФ Пабло Милан пък съобщи, че че скоро ще са готови с два нови фонда за дялово инвестиране в България. Средствата ще са част от рециклирания ресурс по JЕREMIE.

На дневен ред за страната остава и задачата да се ангажира частният капитал – сфера, в която се очаква тласък да дойде по линия на инициативите на Фонда на фондовете, при част от които това е залегнало като изискване пред кандидатите за фонд мениджъри на различни инструменти.

Няма шанс за "еднорози" в България "Да се появи компания за 1 млрд. долара в България (така нар. unicorn) би било квантов скок. Не, че е невъзможно, но е много малко вероятно", каза в рамките на форума Йордан Зарев, инвестиционен мениджър на фонда NEVEQ. Причината за това е, че в местната стартъп екосистема трябва да се налеят много повече капитали, отколкото се влагат в момента, за да може компаниите да стават глобални. "Необходимо е всяка година да има изходи от инвестиции за 30-50 млн. долара и тези пари да се връщат обратно в екосистемата, какъвто бе случаят с Telerik", посочи експертът. Според Ивайло Симов, съосновател и управляващ съдружник в Eleven, за разлика от другите стартъп центрове, където всяка компания, която излиза от акселератора, е заобиколена от венчър фондове, готови да поемат щафетата да я финансират, у нас фондовете за рисков капитал не са толкова много и това поставя акселераторите в ситуация да трябва да остават по-дълго с компаниите, които подпомагат. Друга световна тенденция, от която сме изолирани, според експертите е, че един и същ инвеститор е готов да следва дадена компания в следващите етапи от развитието й, когато тя се нуждае от повече капитал. В индустрията започва да се създава вторичен пазар, при който се изкупуват дялове в самите венчър капитал фондове. Въпреки че стават все по-големи, европейските фондове за рисков капитал остават два пъти по-малки от тези в Силициевата долина, посочи Христо Стоянов, представител за България на Европейския инвестиционен фонд.