Фермерите ще могат да кандидатстват за 10 млн. евро за иновации през 2018 г.

Проектите трябва да бъдат с продължителност до 5 години

За първи път през следващата година се планира прием на проекти, насочени към внедряване на иновации в селското стопанство от Програмата за развитие на селските райони
За първи път през следващата година се планира прием на проекти, насочени към внедряване на иновации в селското стопанство от Програмата за развитие на селските райони    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
За първи път през следващата година се планира прием на проекти, насочени към внедряване на иновации в селското стопанство от Програмата за развитие на селските райони
За първи път през следващата година се планира прием на проекти, насочени към внедряване на иновации в селското стопанство от Програмата за развитие на селските райони    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Сред приоритетите по схемата ще бъдат иновативни решения за управление на водите, опазването на околната среда и др.

В средата на 2018 г. се очаква да започне прием на проекти за иновации в селското стопанство по схемата за подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи от Програмата за развитие на селските райони. Бюджетът за годината ще бъде 10 млн. евро. Това стана ясно по време на конференцията "Наука и иновации в подкрепа на земеделието", организирана от "Икономедиа" и ICT Media по проект, съфинансиран от Европейската комисия.

Събитието се проведе в четвъртък в столичния център "Капитал форт" и събра на едно място земеделски производители, представители на академичните среди, институциите, консултантския бизнес, финансовия сектор. Представителите на сектора се обединиха около тезата, че на този етап има интерес към внедряването на иновации в селското стопанство от всички потенциални участници, но връзката между науката и бизнеса е скъсана.

Европейско финансиране - в средата на 2018 г.

За първи път през следващата година се планира прием на проекти, насочени към внедряване на иновации в селското стопанство от Програмата за развитие на селските райони. Това ще стане по схемата за подкрепа относно сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на европейското партньорство за иновации, чийто старт се очаква в средата на 2018 г. Владислав Цветанов от дирекция "Развитие на селските райони" в земеделското министерство съобщи, че планираният годишен бюджет по мярката е 10 млн. евро, като целта е да бъдат разработвани иновативни решения, които да бъдат внедрени в земеделската практика.

По схемата се предвижда финансиране да получават оперативни групи, които са регистрирани по закона за задълженията и договорите, като в техния състав задължително ще трябва да има член, който е земеделски производител. Сред другите потенциални участници в оперативните групи могат да бъдат научни институции, университети, неправителствени организации, консултанти, фирми от хранителната промишленост.

Проектите за внедряване на иновация могат да бъдат с продължителност от 5 години, като изпълнението им ще протича на два етапа. По време на първата фаза, която е за сформиране на групата, ще може да се правят проучвания на приложението на иновативния проект, анализи на конкретните производствени методи, както и избор на потенциални стопанства, в които да се приложи иновативната идея. Тези предварителни дейности могат да бъдат в рамките на една година и да се финансират 100% от програмата, като лимитът е 15 хил. евро.

Втората фаза - същинското изпълнение на иновацията, може да продължи максимум още четири години, като се предвиждат 100% субсидия за финансиране на неинвестиционни разходи като заплати, осигуровки, популяризиране и др., както и 70% подпомагане за инвестиционни разходи, свързани с производство и преработка на земеделска продукция. Сред приоритетите по схемата ще бъдат иновативни решения за управление на водите, опазването на околната среда и др., стана ясно от думите на Цветанов.

Стоян Недев, мениджър проекти "Европейски програми" в "Елана инвестмънт", съобщи, че възможните проекти за иновации могат да бъдат в четири направления - продуктови, процесни, маркетингови и организационни. Той припомни още, че в иновационната стратегия за интелигентна специализация до 2020 г., която е приета от българското правителство, е определена като тематична област "Индустрия за здравословен живот и биотехнологии".

По време на конференцията стана ясно, че се планира подкрепа за 20 оперативни групи по българската програма, което е съпоставимо с целите, които са си поставили държави като Кипър, Румъния, Чехия, Словакия и др. В своята презентация Пол ван дер Слюз, член на европейското партньорство за иновации в селскостопанския сектор EIP-Agri, посочи, че държавите от ЕС планират създаването на между 6-7 и над 850 оперативни групи за внедряване на иновации чрез своите програми за селските райони. Най-много оперативни групи до 2020 г. трябва да заработят в Испания - 852.

Данните на ЕIP-Agri сочат, че към момента дейност са започнали повече от 350 оперативни групи в държавите от ЕС, като над половината от тях са в сферата на растениевъдството, a 33% - в животновъдството. Сред оперативните групи има още такива, които работят и в двете направления, както и в горския сектор.

Интерес от всички, но трудна комуникация

По време на конференцията стана ясно и че интерес към внедряване на иновации в селското стопанство има, но същевременно повечето участници се съгласиха, че е скъсана връзката между бизнеса и науката. Председателят на Селскостопанската академия Васил Николов съобщи, че процесът по внедряване на иновации не може да се осъществи без участие на науката, и тя е категорично готова да се включи в него. Същевременно според него няма такава готовност сред бизнеса с изключение на най-големите компании в земеделския сектор.

Георги Цонев, който е старши мениджър "Консултантски услуги" за Югоизточна Европа в PwC, смята, че основният проблем е нарушената комуникация между различните звена. "През следващите 5-10 години ще има бум във внедряването на иновации, включително и в България", прогнозира още Цонев.

По време на форума председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова коментира, че иновациите ще бъдат във фокуса на ЕС и след 2020 г., което се е потвърдило и от публикуваното в сряда комюнике на европейския комисар по земеделие Фил Хоган. "Очертава се нов модел на плащанията и основен елемент на новата Обща селскостопанска политика ще бъде подкрепата на знанията, на иновациите", каза още тя пред гостите на конференцията.

Пет отличени идеи в конкурс за "Иновативен фермер"

Пет идеи бяха отличени в конкурса за "Иновативен фермер на годината", който "Икономедиа" организира по проект, съфинансиран от ЕК. На първо място бяха класирани две кандидатури с равен брой точки, заради което и няма второ място в конкурса. Единият от победителите е компанията "Машиностроене - ДС", основана от фермера Димитър Славов, който е изобретил и произвежда иновативна машина за прибиране на реколтата от лавандула. С равен брой точки на първо място беше класирана и фондация "Земята - източник на доходи", която е създала устойчив иновативен модел за интеграция на ромите чрез икономически инициативи. Фондацията купува земеделска земя за бедни ромски семейства, подпомага ги да започнат земеделска дейност, като впоследствие те изплащат на вноски парцела и придобиват собственост върху него. Управителят на "Машиностроене - ДС" Димитър Славов и председателят на фондация "Земята - източник на доходи" Иван Пенов получават като награда пътуване и участие в програмата на най-голямото изложение в сектора догодина - Глобален форум за иновации в земеделието GFIA Europe, което ще се проведе през юни 2018 г. в Холандия.

Още три иновативни идеи бяха класирани в конкурса на трето място с равен брой точки. Сред тях е проектът за изграждане на вертикална домашна ферма, снабдена със сензори и датчици, която може да се постави навсякъде в жилището и да осигури производството на зеленчуци и билки за четиричленно семейство. Автор на идеята е Огнян Чиков, като вече има и изработен прототип. Платформата АgroRegal, основана от Милен Марков, която предоставя информация на пътуващите българи за най-близките малки земеделски производители, и тяхната продукция и наличности също бе класирана на трето място. Награда получи още и кооперация "Хранкооп - София" за устойчивото развитие на модела на фермерските пазари в България, които осигуряват директна връзка между малките стопанства и потребителите.

Още от Капитал

Радиопазарът в България

Радиопазарът в България