Потреблението на найлонови торбички спада
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Потреблението на найлонови торбички спада

Продуктовата такса за най-тънките найлонови торбички бе въведена през 2011 г.

Потреблението на найлонови торбички спада

Ефектът от ограничителните мерки не може да бъде измерен точно поради липса на методика

Мара Георгиева
7318 прочитания

Продуктовата такса за най-тънките найлонови торбички бе въведена през 2011 г.

© Юлия Лазарова


България е една от първите страни в Европейския съюз, която наложи ограничения в употребата на найлонови торбички. Ефектът от мерките обаче все още не може да бъде изчислен с точност заради липса на утвърдена на европейско равнище методика за измерване броя на потребените торбички на човек от населението, коментираха за "Капитал" от дирекция "Управление на отпадъците и опазване на почвите" в Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Растящи такси

През 2011 г. в страната беше въведена продуктова такса от 15 стотинки на брой за най-тънките пластмасови торбички с дебелина до 15 микрона. Таксата се плаща в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) от производителя или вносителя на торбички. Дължимата сума надвишава значително стойността на изделията (на пазара се търгуват торбички и за по една стотинка), което би трябвало да спре или да намали употребата им.

Ограничаването на потреблението продължи и през следващата година, когато продуктовата такса нарасна на 35 стотинки и стана задължителна за торбички с дебелина до 25 микрона и размери до 390/490 мм в разгънат вид. През 2013 г. последва ново повишение - 45 стотинки, а през 2014 г. (и до днес) - 55 стотинки на брой.

За торбичките с дебелина между 25 и 50 микрона такса не се дължи, но изискването е те задължително да бъдат предлагани на потребителите срещу заплащане.

По-малко такси – по-добър ефект

Точна статистика за ефекта от ограничителните мерки няма. "Основната цел на българската нормативна уредба – промяна в пазарното предлагане и промяна в манталитета на гражданите в посока торбички, подходящи за многократно използване, е постигната. Най-масовите торбички в обхвата до 25 микрона на практика като обща тенденция са почти изчезнали, а те съставляваха около 50% от общо използваните торбички в България (по данни от производителите). Затова може да се направи разчет, че потреблението е спаднало двойно", уточниха за "Капитал" от МОСВ. От дирекция "Управление на отпадъците и опазване на почвите" цитират социологическо проучване, според което през 2016 делът на хората, които се отказват от купуването на торбички на касата и използват собствени, е нараснал на почти 45%.

За ефекта от ограничителните мерки може косвено да се съди по размера на събраните продуктови такси. През 2012 г. след разширяване на обхвата на торбичките до 25 микрона сумата от събраните продуктови такси е висока (над 145 хил. лв.), което означава наличие на значителен брой пластмасови торбички, за които е платено. През следващите две години обаче производители, търговци и потребители се ориентират към по-големи и по-плътни торбички, за които не се дължи такса, и събраните суми намаляват (малко над 10 хил. лв.).

През 2015 и 2016 г. размерът на продуктовите такси отново нараства (над 120 хил.). "Увеличението се дължи единствено на едно конкретно юридическо лице, което заплаща за много голямо количество торбички през този период", уточниха от МОСВ. През първите девет месеца на тази година размерът на продуктовите такси отново пада, което означава, че и потреблението на най-тънките торбички намалява, посочват от МОСВ.

Изрядни и неизрядни фирми

Според Браншова асоциация "Полимери" (БАП) употребата на полимерни торбички за еднократна употреба наистина е ограничена, но това е "за сметка на българския бизнес". "С въвеждането на продуктовата такса беше насърчен "сивият" сектор. На пазара се предлагат милиони торбички, които не отговарят на изискванията, освен това се осъществява нерегламентиран внос от чужбина и са налице нелоялни практики от някои малки производители", заяви за "Капитал" Цветанка Тодорова, председател на управителния съвет на БАП. И уточни: "Ние сме сигнализирали многократно МОСВ и други министерства и институции за нарушения, които поставят в неизгодна позиция бизнеса, спазващ разпоредбите на българското законодателство. Таксата се заплаща само от малък брой големи производители. Множество други лица, които дължат таксата, не я заплащат, без това да води до каквито и да е последици за тях. По наша оценка несъбраната такса се измерва на над 50 млн. лв. на година." Асоциацията е убедена, че "неспазването на изискванията вреди не само на бизнеса, но и на обществото като цяло, тъй като води до неизпълнение на поставените екологични цели".

Според БАП отсъства ефективен контрол. "В резултат на нелоялна конкуренция и процъфтяване на "сивия" сектор фирмите, наши членове, понесоха и продължават да понасят директни загуби", подчертава Цветанка Тодорова. По данни на браншовата организация част от фирмите са намалили производството си с близо 70%, преориентирали са се към производство на торби за многократна употреба, а някои от малките фирми са фалирали или са преминали в сивия сектор. "Не разполагаме със статистика с колко е намаляло потреблението на тънките торбички, тъй като за сивия сектор е невъзможно да се събере информация", обобщи Цветанка Тодорова.

90 торбички на човек

През 2015 г. Брюксел прие Директива 2015/720/ЕС, чиято цел е да ограничи използването на пластмасовите торбички за пазаруване с дебелина под 50 микрона чрез въвеждане на продуктова такса за по-тънките и продажба срещу заплащане на останалите. Предвидени са изключения за торбички без дръжки, които служат за опаковане на насипни храни като месо, плодове и зеленчуци.

България запази съществуващия до момента режим за плащане на продуктова такса за брой торбички. Страната ни не е приложила другата възможност, предвидена в директивата – потребление от 90 торбички на човек на година към края на 2019 г. заради липсата на единна общоевропейска методика за изчисляване и отчитане на потреблението, уточняват от МОСВ.

България е една от първите страни в Европейския съюз, която наложи ограничения в употребата на найлонови торбички. Ефектът от мерките обаче все още не може да бъде изчислен с точност заради липса на утвърдена на европейско равнище методика за измерване броя на потребените торбички на човек от населението, коментираха за "Капитал" от дирекция "Управление на отпадъците и опазване на почвите" в Министерството на околната среда и водите (МОСВ).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Ако рециклирането беше задължително, торбичките нямаше да са проблем. Заради глупавото упорство да си събираш боклука в 1 вместо в 2 кофи, хиляди морски създания умират ежедневно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK