С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 6 дек 2017, 15:42, 6706 прочитания

Потреблението на найлонови торбички спада

Ефектът от ограничителните мерки не може да бъде измерен точно поради липса на методика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
България е една от първите страни в Европейския съюз, която наложи ограничения в употребата на найлонови торбички. Ефектът от мерките обаче все още не може да бъде изчислен с точност заради липса на утвърдена на европейско равнище методика за измерване броя на потребените торбички на човек от населението, коментираха за "Капитал" от дирекция "Управление на отпадъците и опазване на почвите" в Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Растящи такси


През 2011 г. в страната беше въведена продуктова такса от 15 стотинки на брой за най-тънките пластмасови торбички с дебелина до 15 микрона. Таксата се плаща в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) от производителя или вносителя на торбички. Дължимата сума надвишава значително стойността на изделията (на пазара се търгуват торбички и за по една стотинка), което би трябвало да спре или да намали употребата им.

Ограничаването на потреблението продължи и през следващата година, когато продуктовата такса нарасна на 35 стотинки и стана задължителна за торбички с дебелина до 25 микрона и размери до 390/490 мм в разгънат вид. През 2013 г. последва ново повишение - 45 стотинки, а през 2014 г. (и до днес) - 55 стотинки на брой.

За торбичките с дебелина между 25 и 50 микрона такса не се дължи, но изискването е те задължително да бъдат предлагани на потребителите срещу заплащане.



По-малко такси – по-добър ефект

Точна статистика за ефекта от ограничителните мерки няма. "Основната цел на българската нормативна уредба – промяна в пазарното предлагане и промяна в манталитета на гражданите в посока торбички, подходящи за многократно използване, е постигната. Най-масовите торбички в обхвата до 25 микрона на практика като обща тенденция са почти изчезнали, а те съставляваха около 50% от общо използваните торбички в България (по данни от производителите). Затова може да се направи разчет, че потреблението е спаднало двойно", уточниха за "Капитал" от МОСВ. От дирекция "Управление на отпадъците и опазване на почвите" цитират социологическо проучване, според което през 2016 делът на хората, които се отказват от купуването на торбички на касата и използват собствени, е нараснал на почти 45%.

За ефекта от ограничителните мерки може косвено да се съди по размера на събраните продуктови такси. През 2012 г. след разширяване на обхвата на торбичките до 25 микрона сумата от събраните продуктови такси е висока (над 145 хил. лв.), което означава наличие на значителен брой пластмасови торбички, за които е платено. През следващите две години обаче производители, търговци и потребители се ориентират към по-големи и по-плътни торбички, за които не се дължи такса, и събраните суми намаляват (малко над 10 хил. лв.).

През 2015 и 2016 г. размерът на продуктовите такси отново нараства (над 120 хил.). "Увеличението се дължи единствено на едно конкретно юридическо лице, което заплаща за много голямо количество торбички през този период", уточниха от МОСВ. През първите девет месеца на тази година размерът на продуктовите такси отново пада, което означава, че и потреблението на най-тънките торбички намалява, посочват от МОСВ.

Изрядни и неизрядни фирми

Според Браншова асоциация "Полимери" (БАП) употребата на полимерни торбички за еднократна употреба наистина е ограничена, но това е "за сметка на българския бизнес". "С въвеждането на продуктовата такса беше насърчен "сивият" сектор. На пазара се предлагат милиони торбички, които не отговарят на изискванията, освен това се осъществява нерегламентиран внос от чужбина и са налице нелоялни практики от някои малки производители", заяви за "Капитал" Цветанка Тодорова, председател на управителния съвет на БАП. И уточни: "Ние сме сигнализирали многократно МОСВ и други министерства и институции за нарушения, които поставят в неизгодна позиция бизнеса, спазващ разпоредбите на българското законодателство. Таксата се заплаща само от малък брой големи производители. Множество други лица, които дължат таксата, не я заплащат, без това да води до каквито и да е последици за тях. По наша оценка несъбраната такса се измерва на над 50 млн. лв. на година." Асоциацията е убедена, че "неспазването на изискванията вреди не само на бизнеса, но и на обществото като цяло, тъй като води до неизпълнение на поставените екологични цели".

Според БАП отсъства ефективен контрол. "В резултат на нелоялна конкуренция и процъфтяване на "сивия" сектор фирмите, наши членове, понесоха и продължават да понасят директни загуби", подчертава Цветанка Тодорова. По данни на браншовата организация част от фирмите са намалили производството си с близо 70%, преориентирали са се към производство на торби за многократна употреба, а някои от малките фирми са фалирали или са преминали в сивия сектор. "Не разполагаме със статистика с колко е намаляло потреблението на тънките торбички, тъй като за сивия сектор е невъзможно да се събере информация", обобщи Цветанка Тодорова.
90 торбички на човек
През 2015 г. Брюксел прие Директива 2015/720/ЕС, чиято цел е да ограничи използването на пластмасовите торбички за пазаруване с дебелина под 50 микрона чрез въвеждане на продуктова такса за по-тънките и продажба срещу заплащане на останалите. Предвидени са изключения за торбички без дръжки, които служат за опаковане на насипни храни като месо, плодове и зеленчуци.
България запази съществуващия до момента режим за плащане на продуктова такса за брой торбички. Страната ни не е приложила другата възможност, предвидена в директивата – потребление от 90 торбички на човек на година към края на 2019 г. заради липсата на единна общоевропейска методика за изчисляване и отчитане на потреблението, уточняват от МОСВ.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"България ер" подписа codeshare споразумение с Qatar Airways 1 "България ер" подписа codeshare споразумение с Qatar Airways

Пътниците на близкоизточната авиокомпания ще се възползват от 2 дестинации на българската - Варна и Бургас

18 фев 2020, 422 прочитания

И "Еврофутбол" е плащал хазартни такси по по-ниска тарифа И "Еврофутбол" е плащал хазартни такси по по-ниска тарифа

Отчет на дружеството, в което братя Найденови са партньори с Васил Божков и Кокалис, показва едва 23 млн. лв. такса при събрани над 520 млн. лв. залози

18 фев 2020, 2689 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
"Язаки" отвори трети завод в България

До края на годината в предприятието на японския производител на автомобилни компоненти в Димитровград ще работят 1000 души

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10