С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 8 дек 2017, 7:29, 27717 прочитания

Защо "Фючър енерджи" дръпна шалтера

Основната причина са дефектите на недолиберализирания енергиен пазар в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Последните седмици за "Фючър енерджи" бяха като скоростно влакче в лунапарк. На хартия всичко изглеждаше солидно. Над 50 млн. лв. приходи, прилична печалба, изглед за мащабно придобиване с чужд стратегически партньор. Всичко това изчезна в петъчния следобед на 1 декември, когато стана ясно, че търговецът на ток се изтегля от пазара заради невъзможност да изпълни договорите си. Изненадващите проблеми на "Фючър енерджи", освен че поставиха под въпрос най-голямата енергийна сделка на годината - тази за електроразпределителния бизнес на CEZ - повдигнаха редица въпроси за свободния пазар на електрическа енергия в България. Има ли достатъчно електричество, трябва ли цялата електроенергия да се продава на енергийната борса, докога НЕК ще е единствен обществен доставчик?

На практика съдбата на "Фючър енерджи" може да застигне почти всеки от търговците на ток. Причината е, че пазарът е ограничен откъм предлагане - не че има недостиг, просто електроенергията не се продава свободно и от време на време се получават изкуствени дефицити. И когато даденият търговец има договори за доставка към крайни клиенти, но няма откъде да намери нужните количества - губи. Щети може има и когато се продава дългосрочно на фиксирана цена, а електричеството се осигурява чрез къси позиции, без дългосрочни договори с производителите. Така е възможно покупната цена да се окаже по-висока от продажната, а ако това е за дълъг период - да изцеди финансовите ресурси на търговеца. През последните месеци например цените на регионалния пазар се повишиха значително - с над 20%, което е причина сметките на редица фирми да не излизат.


Дефектите на либерализацията

Безспорно е, че интересите при търговията с електроенергия са за стотици милиони левове. И точно затова либерализацията й, меко казано, не се случва бързо и гладко. Вярно, сега десетки хиляди фирми купуват енергия по свободно договорени цени, предимно чрез годишни договори. Но при предлагането положението е по-различно. Съществуват редица преференциални търговски условия (ангажименти за количества, цени, срокове, гаранции) за комбинирани производства, дългосрочни договори за изкупуване и т.н.

Голяма част от електрическата енергия извън регулирания пазар, която не се търгува на борсата, пък се търгува, образно казано, под масата. В случая производителите на ток провеждат собствени търгове, без да се стига до енергийната борса. При тях често се явяват подбрани фирми, за които се говори, че се ползват с известни протекции, тъй като си осигуряват енергията на значително по-добри цени от борсовите. Проблемът в тези случаи е, че купувачите имат възможност впоследствие да препродават изгодно купеното електричество и да диктуват правилата.



Всичко на борсата

Всичко това естествено се знае на пазара, но за да се промени нещо, имаше нужда някой бушон да гръмне звучно. Явно тази роля се падна на "Фючър енерджи", защото дни след излизането й от пазара - на 6 декември, Асоциацията на организациите на българските работодатели (в която влизат големите бизнес организации КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ) официално поиска всички сделки на свободния пазар да се сключват на енергийната борса. Според нейната позиция държавните компании АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", НЕК, БЕХ, Министерството на енергетиката и Народното събрание трябва категорично да подкрепят промяна в Закона за енергетиката, която да въведе това.

"Само така ще се ограничат злоупотребите и пазарните манипулации. Сделките на една пълноценно функционираща борса са прозрачни и могат да бъдат проследени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Изкарването на всичките сделки на свободния пазар на енергийната борса е борба с корупцията на дело, а не на думи. Съпротивата поражда съмнения", пише в отвореното писмо на бизнеса, който впрочем е най-големият консуматор на електричество. Според работодателите това, което отсъства на свободния пазар, е прозрачността.

Още същия ден депутатът Делян Добрев, който е председател на парламентарната комисия по енергетика, внесе в Народното събрание проект за законодателни промени, според които производителите на електроенергия с инсталирана мощност над 5Мв трябва да продават само на борсата. Идеята всички сделки с електрическа енергия извън регулирания пазар да се сключват на борсата не е нова. Още преди месец председателят на КЕВР Иван Иванов обяви, че подкрепя тази мярка като гаранция за повишаването на прозрачността, но предупреди още, че ще има и съпротива.

За промяната се е изказвал и зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков, според когото това ще доведе до повишаване ликвидността на борсата, като ще създаде по-изгодна "реперна цена". Схемата "всичко на борсата" е част и от предложенията на Световната банка за либерализацията на пазара у нас. Логиката е, че колкото по-ликвидна е енергийната борса, толкова по-малко манипулации биха могли да се правят.

Хората от бранша, подкрепящи идеята, дават за пример януари тази година. Той беше рекорден по отношение на потреблението на електрическа енергия в България. И за да не се стигне до режим на тока, министърът на енергетиката Теменужка Петкова временно забрани износа. Причината за това е, че купената извън борсата енергия (на фиксирана в съответния момент стойност) може да се продава навън, щом цената в региона се повиши достатъчно. А когато всичко се търгува на борсата, твърдят поддръжниците, първо ще се задоволяват вътрешните потребности, тъй като цените ще са релевантни към дадения момент и дистрибуцията зад граница няма да е икономически оправдана.

Съпротивата на търговците

Неофициално "Капитал" научи, че енергийният министър Теменужка Петкова предпочита подобни промени да не се правят. Против искането всички сделки с електроенергия от свободния пазар да минават през енергийната борса официално се обяви Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Нейният председател Мартин Георгиев коментира за "Капитал", че подобно нещо де факто се явява ограничение на свободата на търговия: както за производителите, които ще имат само един канал за продажба, така и за търговците, които няма да могат да управляват ефективно търговските си позиции. Според него това ще рефлектира и върху потребителите, тъй като техните доставчици ще поемат повече рискове, които ще бъдат принудени да ценообразуват в продажбите си.

"Свободният пазар означава свобода на търгуването. А с тази идея се връща моделът на единствен продавач - в случая Българската енергийна борса. И от свободен пазарът отива към централизиран. Макар и публична, борсовата търговия на електроенергия налага ограничения, тъй като позволява сделки само с т.нар. стандартни продукти", каза той. По думите му в Европа подобна система работи само в Румъния и не случайно не е въведена в развитите пазари като Германия, Франция или Австрия.

Според Георгиев Европейската федерация на търговците на електроенергия също не подкрепя търговия само през борсата.

Как това засегна "Фючър енерджи"

С отстраняването на "Фючър енерджи" от пазара на електрическа енергия компанията формално не изпада във фалит, но губи основния си бизнес. При това положение не е ясно дали фирмата с около 80 служители ще може да плати задълженията си към НЕК, след като фигурира като неизряден платец на такса "Задължения към обществото" в списъка от 24 ноември. "Капитал" потърси за коментар собственика на фирмата Валентин Христов, но до приключването на броя не получихме отговор от него.

На 4 декември е било проведено общо събрание на съдружниците във "Фючър енерджи" - самият Валентин Христов и фирмата му "Аксис 7". Тогава е взето решение за освобождаване на управителя Иван Стоянчев, като занапред дружеството ще се ръководи само от Христов. Сменен е и адресът на "Фючър енерджи", което вече ще се помещава на ул. "Найден Геров" 6. На същия адрес се помещава и Асоциация "Свободен енергиен пазар", в която членуват дузина търговци на ток.

Това не е първият случай, в който енергиен търговец излиза от пазара. По данни на ЕСО досега са отстранени още пет координатора на стандартни балансиращи групи. Това са "Енемона ютилитис", "Ар Си пауър енерджи", "Кей Ар Джи", "Данс енерджи" и "Тошел 92". Други три компании пък са се оттеглили сами - "Гинмар съплай", "Ват и волт", "Ес И И пауър трейдинг". А още две - "Грийн енерджи трейд" и "Фотони трейд", са регистрирани, но не извършват дейност.

По процедура клиентите на "Фючър енеджи", които са над 5000, автоматично са прехвърлени към доставчика от последна инстанция. Т.е. те няма да имат непосредствени проблеми за снабдяването им с електроенергия. Лицензия за дейността "доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция" имат НЕК, "ЧЕЗ Електро България", "Енерго-Про Продажби", "ЕСП Златни пясъци" и "ЕВН България Електроснабдяване".

Цената на електроенергията, която клиентите на "Фючър енеджи" закупуват от тези доставчици обаче ще поскъпне. Но те относително бързо биха могли да си намерят нови доставчици. В тази връзка от ЕСО обявиха, че срокът, в който електроразпределителните дружества ще приемат заявления за смяна на доставчика на тези клиенти, се удължава до 15 декември.
Какво става със сделката за активите на CEZ

Събитията около "Фючър енерджи" размътиха сериозно продажбата за над 300 млн. евро на българския бизнес на CEZ. Търговецът на ток India Power Corporation Ltd (IPCL) беше подал оферта и неофицилно беше стигнал до статут на предпочетен купувач на най-големия частен енергиен актив в страната - електроразпределителното "ЧЕЗ електроразпределение България", снабдителното "ЧЕЗ електро" и търговеца на електроенергия "ЧЕЗ трейд".

"Засега преговорите с всички кандидати по сделката продължават без каквито и да е промени", обясни за "Капитал" Алис Хоракова от пресслужбата на CEZ. Чешката държавна компания обаче "ще реши дали да продаде или не българския си бизнес до края на тази година", каза още тя.

Освен тандема на "Фючър енерджи" имаше още четири кандидата. Сред тях бяха Христо Ковачки (за който е съмнително, че може да осигури финансиране) и консорциум между "Приста ойл" на братята Бобокови и турската STFA Yatirim (чиято оферта е била по-ниска). От два източника "Капитал" научи, че сега CEZ са дали ексклузивност на предложението на пазарджишката "Инерком", която има няколко малки соларни централи. През лятото тя си беше осигурила партньор - словашкия металургичен магнат Зденек Земек, но после той излезе от съучастието.

Същевременно последният заинтересован - чешката Energo-pro, което е собственик на едноименното електроразпределително дружество в България, пласира успешно дебютната си емисия от гарантирани необезпечени облигации на стойност 370 млн. евро. Бе обявено, че компанията ще използва парите за погасяване на стари задължения (включително на облигациите на българското й дружество), но се появиха и подозрения, че по този начин може да се осигуряват свежи пари, с които да се подобри офертата за бизнеса на CEZ у нас.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

Йордан Илиев: В Стария Пловдив – повече живот, повече приходи Йордан Илиев: В Стария Пловдив – повече живот, повече приходи

Директорът на общинския институт "Старинен Пловдив" за новите инициативи в полза на туристите и града

20 сеп 2019, 561 прочитания

"Филкаб" предлага на клиента всичко в сферата на енергетиката и индустрията "Филкаб" предлага на клиента всичко в сферата на енергетиката и индустрията

В следващите пет години продажбите на фирмена продукция все повече ще се дигитализират

20 сеп 2019, 925 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 10965 прочитания

20 сеп 2019, 5320 прочитания

20 сеп 2019, 2879 прочитания

20 сеп 2019, 2032 прочитания

20 сеп 2019, 1936 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Symbioz, закарай ме вкъщи

Renault представи работещия си прототип за бъдещето на автономното шофиране

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев