Банката отбелязва, че при някои извънредни обстоятелства може да продължи да финансира газови проекти в най-бедните страни с цел осигуряване на достъп до енергия, но при условие че това не противоречи на ангажименти на съответната страна в рамките на подписаното през 2015 г. в Париж споразумение за климата.

През 2016 г. Световната банка е финансирала петролния и газовия сектор с близо 1.6 млрд. долара, или по-малко от 5% от общата стойност на отпуснатите от нея средства. Освен това от 2018 г. институцията ще публикува всяка година обема на парниковите емисии от финансираните от нея проекти в най-замърсяващите сектори като енергетиката.

Международната финансова корпорация, която е част от структурата на Световната банка, ще инвестира до 325 млн. долара в Green Cornerstone Bond Fund в партньорство с инвестиционната компания Amundi, за да създаде най-големия фонд за зелени облигации, посветен на развиващите се пазари.

Активност на инвеститорите

Решението на Световната банка е второто подобно във връзка с климатичната конференция. Също във вторник над 200 институционални инвеститори, управляващи активи от 26 трлн. долара, обявиха, че ще засилят натиска върху най-големите компании в света за борба с изменението на климата.

Две години след като 195 правителства приеха Парижкото споразумение за климата, инвеститорите, включително Pacific Investment Management Co, Amundi, Legal & General Investment Management, Northern Trust и Aegon, заявиха, че ще се стремят да изготвят със 100-те най-замърсяващи компании 5-годишен план за намаляване на вредните емисии.

Според тях това би било по-ефективно от заплахите, че ще изтеглят инвестициите си в компании като Coal India, Gazprom, Exxon Mobil и China Petroleum & Chemical Corp. Инвеститорите призовават компаниите да разкриват повече информация за емисиите на парникови газове, включително тези от използването на техните продукти, и да засилят управлението на климатичните рискове.