"Дънди прешъс металс Челопеч" плаща най-много за концесия на подземни богатства
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Дънди прешъс металс Челопеч" плаща най-много за концесия на подземни богатства

От най-голямото златно находище на България, това в Челопеч, на година се добива близо 2 млн. тона руда

"Дънди прешъс металс Челопеч" плаща най-много за концесия на подземни богатства

Приходите от концесионна дейност на държавата са били 74 млн. лв. през 2015 г.

10923 прочитания

От най-голямото златно находище на България, това в Челопеч, на година се добива близо 2 млн. тона руда

© Надежда Чипева


Близо 43% от концесионните такси в страната по Закона за подземните богатства се осигуряват от три компании - "Дънди прешъс металс Челопеч", "Елаците мед" и "Асарел медет". Това става ясно от приетия от правителството доклад за концесионната дейност през 2015 г. Общите приходи от концесионната дейност са били близо 74 млн. лв. По бюджетите на общините, на чиято територия са разположени находищата, са преведени 28.4 млн. лв. при 25.1 млн. лв. през 2014 г., което е 13% повече.

Най-голям дял

С най-голям относителен дял от приходите (18.64%) е "Дънди прешъс металс Челопеч" ЕАД, следван от "Елаците мед" АД (16.27%), "Асарел медет" АД (7.71%), "Проучване и добив на нефт и газ" АД (3.15%), "Петрокелтик" ООД (2.4%) и др. В номинални числа това означава, че първите три компании са платили концесионни такси съответно за 13.76 млн. лв., 12.04 млн. лв. и 5.7млн. лв.

По-рано през месеца стана ясно, че държавата се опитва да промени концесията за златото на "Дънди прешъс металс Челопеч". Министерството на енергетиката търси консултант, който да предложи вариант за ревизия на договора, без да е водило разговори с компанията. В момента дружеството плаща на държавата 1.5% от стойността на металите в добитата руда. Промяната беше препоръчана в доклад на Сметната палата след извършен одит за периода 2011-2013 г.

Към 31 декември 2015 г. в България действат общо 496 концесии за добив на подземни богатства: 19 – за метални полезни изкопаеми, 72 – за индустриални минерали, 17 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива, и 370 – за строителни и скалнооблицовъчни материали, се посочва още в доклада.

Приходите в транспорта са по-малко

Над 67.5 млн. лв. са приходите за 2014 г. и 2015 г. от концесионна дейност в системата на министерството на транспорта. Към 31 декември 2014 г. подписаните концесионни договори са за пристанищните терминали "Леспорт", Балчик, Свищов, Оряхово, Сомовит, Росенец, Бургас-изток 2, Видин-юг, Лом, Бургас-запад, Никопол, Русе-запад, Несебър, Видин-север и Фериботен комплекс Видин, както и за гражданските летища за обществено ползване Бургас и Варна.

Признатите инвестиции на концесионерите на пристанищни терминали за 2014 г. са общо 64 млн. лв., а по договорите за концесия на летищата в Бургас и Варна от "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" АД са отчетени инвестиции за 9.8 млн. лв. Получените приходи от концесионни плащания през 2014 г. са 32.8 млн. лв.

В края на 2015 г. подписаните концесионни договори са за пристанищните терминали Леспорт, Балчик, Свищов, Оряхово, Сомовит, Росенец, Бургас-изток 2, Видин-юг, Лом, Бургас-запад, Никопол, Несебър, Видин-север и Фериботен комплекс Видин, за гражданските летища за обществено ползване Бургас и Варна, както и за централна железопътна гара Пловдив.

На концесионерите на пристанищните терминали през 2015 г. са признати общо 58.2 млн. лв. В тази сума влизат и направените инвестиции по концесионния договор за жп гара Пловдив – първа договорна година, в размер на 1.7 млн. лв. В летищата във Варна и Бургас са признати вложения за 10.1 млн. лв.

Получените приходи от концесионни плащания през цялата 2015 г. са 34.7 млн. лв.

Близо 43% от концесионните такси в страната по Закона за подземните богатства се осигуряват от три компании - "Дънди прешъс металс Челопеч", "Елаците мед" и "Асарел медет". Това става ясно от приетия от правителството доклад за концесионната дейност през 2015 г. Общите приходи от концесионната дейност са били близо 74 млн. лв. По бюджетите на общините, на чиято територия са разположени находищата, са преведени 28.4 млн. лв. при 25.1 млн. лв. през 2014 г., което е 13% повече.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Остани практичен

Остани практичен

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK