С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 дек 2017, 14:31, 9417 прочитания

"Дънди прешъс металс Челопеч" плаща най-много за концесия на подземни богатства

Приходите от концесионна дейност на държавата са били 74 млн. лв. през 2015 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Близо 43% от концесионните такси в страната по Закона за подземните богатства се осигуряват от три компании - "Дънди прешъс металс Челопеч", "Елаците мед" и "Асарел медет". Това става ясно от приетия от правителството доклад за концесионната дейност през 2015 г. Общите приходи от концесионната дейност са били близо 74 млн. лв. По бюджетите на общините, на чиято територия са разположени находищата, са преведени 28.4 млн. лв. при 25.1 млн. лв. през 2014 г., което е 13% повече.

Най-голям дял


С най-голям относителен дял от приходите (18.64%) е "Дънди прешъс металс Челопеч" ЕАД, следван от "Елаците мед" АД (16.27%), "Асарел медет" АД (7.71%), "Проучване и добив на нефт и газ" АД (3.15%), "Петрокелтик" ООД (2.4%) и др. В номинални числа това означава, че първите три компании са платили концесионни такси съответно за 13.76 млн. лв., 12.04 млн. лв. и 5.7млн. лв.

По-рано през месеца стана ясно, че държавата се опитва да промени концесията за златото на "Дънди прешъс металс Челопеч". Министерството на енергетиката търси консултант, който да предложи вариант за ревизия на договора, без да е водило разговори с компанията. В момента дружеството плаща на държавата 1.5% от стойността на металите в добитата руда. Промяната беше препоръчана в доклад на Сметната палата след извършен одит за периода 2011-2013 г.

Към 31 декември 2015 г. в България действат общо 496 концесии за добив на подземни богатства: 19 – за метални полезни изкопаеми, 72 – за индустриални минерали, 17 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива, и 370 – за строителни и скалнооблицовъчни материали, се посочва още в доклада.



Приходите в транспорта са по-малко

Над 67.5 млн. лв. са приходите за 2014 г. и 2015 г. от концесионна дейност в системата на министерството на транспорта. Към 31 декември 2014 г. подписаните концесионни договори са за пристанищните терминали "Леспорт", Балчик, Свищов, Оряхово, Сомовит, Росенец, Бургас-изток 2, Видин-юг, Лом, Бургас-запад, Никопол, Русе-запад, Несебър, Видин-север и Фериботен комплекс Видин, както и за гражданските летища за обществено ползване Бургас и Варна.

Признатите инвестиции на концесионерите на пристанищни терминали за 2014 г. са общо 64 млн. лв., а по договорите за концесия на летищата в Бургас и Варна от "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" АД са отчетени инвестиции за 9.8 млн. лв. Получените приходи от концесионни плащания през 2014 г. са 32.8 млн. лв.

В края на 2015 г. подписаните концесионни договори са за пристанищните терминали Леспорт, Балчик, Свищов, Оряхово, Сомовит, Росенец, Бургас-изток 2, Видин-юг, Лом, Бургас-запад, Никопол, Несебър, Видин-север и Фериботен комплекс Видин, за гражданските летища за обществено ползване Бургас и Варна, както и за централна железопътна гара Пловдив.

На концесионерите на пристанищните терминали през 2015 г. са признати общо 58.2 млн. лв. В тази сума влизат и направените инвестиции по концесионния договор за жп гара Пловдив – първа договорна година, в размер на 1.7 млн. лв. В летищата във Варна и Бургас са признати вложения за 10.1 млн. лв.

Получените приходи от концесионни плащания през цялата 2015 г. са 34.7 млн. лв.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

"Рекорд" - екокари от ново поколение "Рекорд" - екокари от ново поколение

Електрокарите с литиево-йонни батерии са подходящи за чистите производства в редица индустрии

21 сеп 2019, 1124 прочитания

Йордан Илиев: В Стария Пловдив – повече живот, повече приходи Йордан Илиев: В Стария Пловдив – повече живот, повече приходи

Директорът на общинския институт "Старинен Пловдив" за новите инициативи в полза на туристите и града

20 сеп 2019, 1095 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Роб Ървинг и Павел Христов: На България й трябват постоянно успешни истории, за да привлича инвеститори

Съпредседателят на Dentons и партньорът в "Христов и съдружници" пред "Капитал"

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата