Новите задачи в бизнес календара
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новите задачи в бизнес календара

Shutterstock

Новите задачи в бизнес календара

От 2018 част от декларациите вече ще се подават само онлайн, има нови счетоводни стандарти за приходи и лизинг, в сила ще е и нов еврорегламент за защита на личните данни

7301 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Промените в света на бизнеса се увеличават и става все по-трудно да бъдат обхванати всички. А и все по-малко от тях могат да бъдат намерени в Държавен вестник за сметка на растящия дял на тези, които произтичат от международни договори, актове, стандарти и практики, включително съдебни. Ето някои от промените, които влизат в сила през 2018 г. или пък подготовката за тях е хубаво да започне отсега.

Декларации

От 2018 всички декларации по образец по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) ще се подават електронно. Добрата новина за дружества без дейност през годината е, че те вече няма да бъдат задължени да подават годишна данъчна декларация, а само да заявят, че не са извършвали дейност.

Отменя се и възможността за подаване на хартия на нулеви ДДС декларации и декларации с дневници, съдържащи до пет реда. Въвежда се и задължение за електронно деклариране на приложени облекчения за данък при източника за изплатени доходи с източник България до 500 хил. лв., когато получателите на доходите са повече от пет лица.

Сделки между свързани лица

През 2017 г. бяха въведени отчети по държави за мултинационални групи с цел анализ на риска, свързан с ценообразуване между свързани предприятия (трансферни цени). Задължени да подадат отчет до НАП са местни компании с над 100 млн. лв. годишен оборот и участие в чужди фирми със задължение за консолидация в България. Местни дружества от мултинационални групи трябва да уведомят НАП в коя държава ще бъде подаден отчетът за групата. Срокът за подаване на първите отчети и уведомления изтича на 2 януари 2018 г.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прие съществени промени за определянето на трансферни цени. Новите насоки преместват фокуса от формалните договорености във връзка с прехвърляне на рискове и права при определяне на цените към функциите на хората. Поставя се акцент и върху необходимостта от проверка на ценовите условия преди сключването на самата сделка, а не след това. В тази връзка и с оглед засиленото внимание на органите по приходите върху сделки между свързани лица е препоръчително да се направи анализ дали документацията за трансферно ценообразуване отговаря на новите условия.

Облагане на приходи

За сметка на малкия брой промени в ЗКПО влиза в сила нов счетоводен стандарт за отчитане на приходи (МСФО 15 Приходи от договори с клиенти). За "прости" сделки ефектът вероятно няма да е съществен. При дългосрочни договори за доставка на услуги обаче, както и за сделки, състоящи се от различни компоненти (например стока, обвързана с услуга), новите правила могат да променят момента на признаване на прихода. Това ще има отражение върху определянето на облагаемата печалба за годината. За да не се окажете с надвнесен или недовнесен авансов данък (и съответно задължение за лихви), е добре да се направи възможно най-рано преценка на начина на признаване на приходи.

През 2018 г. бизнесът ще трябва да се подготви и за новия счетоводен стандарт за лизинг (МСФО 16 Лизинги), който ще се прилага от 2019. За лизингополучателите той ще въведе единен модел за признаване в баланса на активи, получени по договори за оперативен и финансов лизинг. Затова фирмите трябва внимателно да анализират приспадаемостта за данъчни цели на разходите за лихви и амортизации. Вероятно новите постановки ще изострят допълнително споровете относно правилния момент за начисляване на ДДС по договори за лизинг.

ДДС

От 2018 при неизпълнено задължение за регистрация по ДДС данък ще се дължи и за доставката, с която е достигнат прагът от 50 хил. лв. Промяната не е съвършена и оставя възможности за необлагане на обороти, но със сигурност налага по-внимателно следене на приходите оттук нататък. Отражение може да има и върху контрагентите на нерегистрирани доставчици, които в някои случаи на практика може да се наложи да плащат допълнително начислен ДДС с риск за възстановяването му.

Такса смет

Последните промени въвеждат нов методи за изчисляване на такса смет от 2020 г. Тепърва предстои общините да изберат предпочитаните от тях модели, а данъкоплатците да се приспособят в зависимост от общините, в които имат имоти. Предвидената възможност за електронно подаване на декларации за такса смет, отново от 2020, на следващ етап ще наложи адаптация на системите.

Изплащане на доходи на физически лица

Съкращават се сроковете за деклариране на доходи на физически лица както от самите тях, така и от предприятия, които изплащат доходи към тях. Платците на доходи, облагаеми с окончателен данък, са вече задължени да подават тримесечните декларации само по електронен път.

Командировки

През 2017 директива задължи работодателите, които изпращат работници в чужбина, да осигурят най-малко същите условия на работа (включително и заплащане) като в приемащата държава. Рисковете са от санкции в България и чужбина както за неспазване на трудовото законодателство, така и за кореспондиращите данъчни и осигурителни задължения. Първите проверки започнаха, а за съжаление уредбата оставя много въпросителни и практическото й приложение не е много лесно. Затова действия в тази посока трябва да бъдат предприети възможно най-скоро.

Разрешителни за работа

Промени в имиграционното законодателство целят улеснение на сектори с изразена липса на специалисти. Едно от най-подходящите разрешителни – синята карта – вече може да се издаде за 4 вместо за 3 години. Отпада и изискването чужденецът да бъде извън страната, докато се разглежда искането за разрешително. Създава се и повече гъвкавост при условията на работа на сезонните работници. Не на последно място, значително са намалени и държавните такси.

Възможности за финансиране на бизнеса

Запазват се и възможностите за еврофинансиране на проекти. Предвидени са две схеми за подпомагане на бизнеса, насочени към реализиране на пилотни и демонстрационни проекти за ефективното използване на ресурсите и към инвестиции в производствени активи, насочени към комерсиализацията на иновативни продукти. Ще продължи и директното финансиране от ЕК на иновации и технологични решения, проекти за нисковъглеродно и устойчиво на измененията на климата бъдеще, кръгова икономика, цифровизация и трансформиране на европейската промишленост.

Продължава и предоставянето на държавни помощи за намаляване на разходите за енергия от възобновяеми източници за енергийно интензивни производства.

Лични данни и пране на пари

Не на последно място, промяната, която в най-голяма степен ще засегне бизнеса през 2018 г., е влизането в сила на новия регламент на ЕС за защита на личните данни (GDPR). От досадно административно задължение защитата на лични данни се превръща в перспектива, през която в бъдеще ще трябва да се осмислят нови услуги, маркетингов подход, процеси, организация на работата, обмен на информация в корпоративни групи и трансферът й навън. Разширяват се правата на субектите на лични данни, което предвижда реципрочни задължения за лицата, обработващи лични данни.

Интересно е преплитането на темата за личните данни с темата за защита на корпоративна информация като цяло, както и киберсигурността. Мит е, че те напълно се покриват, и затова подходът към подготовката за GDPR не може да е нито само правен, нито само технически. Освен това всеки сектор има свой подход – единици остават тези, в които събирането на лични данни остава грижа само на "Човешки ресурси". Напротив, подготовката често изисква общи усилия на голяма част от отделите на фирмата. Заради това и големите глоби, които могат да достигнат 4% от глобалния оборот, подготовката трябва да започне веднага.

През 2018 г. се очаква България да транспонира т.нар. AML4 (четвърта директива относно борбата с изпирането на пари). Тя разширява кръга на задължените лица, включвайки например търговците, които получават плащания в брой от 10 хил. евро или повече, както и случайните сделки, които представляват превод на средства, надхвърлящи 1000 евро. Въвеждат се строги мерки за идентифициране и събиране на информация за клиентите и техните действителни собственици, произхода на средствата, както и за извършване на комплексна оценка.

Адаптацията към AML4 ще бъде усложнена от нуждата за съобразяване и с изискванията на GDPR. Тъй като двата регламента могат да наложат противоречиви практики, а спазването им изисква комплексен подход.

* Милен Райков е съдружник "Данъци и право" в EY

Промените в света на бизнеса се увеличават и става все по-трудно да бъдат обхванати всички. А и все по-малко от тях могат да бъдат намерени в Държавен вестник за сметка на растящия дял на тези, които произтичат от международни договори, актове, стандарти и практики, включително съдебни. Ето някои от промените, които влизат в сила през 2018 г. или пък подготовката за тях е хубаво да започне отсега.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK