"Телиш": между дълга и вината

Темата накратко: - Централна кооперативна банка е изкупила от КТБ и други кредитори всички обезпечени вземания към фалиралата изба. - Отделно банката на "Химимпорт" е финансирала и свързана компания, в която са част от имотите на "Телиш". - Ако придобие активите на "Телиш", групата, в чиято орбита има няколко винарни, може да се изкачи до топ 5 в сектора.

След фалита на КТБ, за да се успокои публичният гняв по потъналите милиарди, бяха раздадени с едри шепи обещания за прозрачност на процеса по несъстоятелност. Няколко години по-късно имаме напълно неизползваеми месечни отчети на синдиците, които са пълни със звездички вместо имена на фирми, като са заличени дори и номерата на съдебните дела - да не би случайно някой да успее да проследи какво е предприето. А цяла година до декември 2017 г., противно на всяка логика за привличане на повече интерес, търговете за осребряване на имущество се обявяваха само в произволни броеве на вестници (а не примерно на сайта на банката), дават се кратки срокове от по няколко дни за оглед, до самите наддавания няма достъп за медии и резултати не се оповестяват. А синдиците и контролиращият ги Фонд за гарантиране на влоговете отказват обяснения, като са решили, че не са обект на Закона за достъп до обществена информация.

Резултатът от този тайнствен коктейл е, че синдиците Ангел Донов и Кристи Маринова прехвърлят контрол над активи за милиони и това става известно само епизодично и случайно - ако някой реши буквално да разследва, като засича информация, пръсната из поне няколко публични регистъра.

Такъв е случаят с винарската изба "Телиш", в която собствеността от години е поделена между изпълнителния й директор Жайр Агопян и фирма, свързана със собственика на КТБ Цветан Василев (виж карето). Компанията имаше около 8.6 млн. лв. кредити от КТБ и облигационна емисия за 24 млн. евро - също в голямата й част държана от банката. Насред започналата процедура по несъстоятелност през есента на 2017 г. изведнъж се оказва, че винарската изба си има нов единствен обезпечен кредитор. Това е дъщерната на "Химимпорт" Централна кооперативна банка, която е изкупила цялата облигационна емисия, а това очертава интерес и към собствеността на "Телиш". Ако тя бъде върната към оборотите си отпреди затварянето на КТБ, сумарно с още поне няколко средно големи винарни, свързани с "Химимпорт" и финансирани от ЦКБ, това би изкачило групата в топ 5 на сектора.

Лятно намаление

Притежаваните от КТБ 1650 обезпечени облигации (68.75% от емисията) са предложени на търг от синдиците през юни 2017 г. За него става ясно от обява във в. "24 часа", според която се дават едва четири дни за запознаване с документацията и внасяне на депозит. Всяка от ценните книги е с номинал 10 000 евро, но 4 млн. евро от главницата са погасени през 2013 г., така че остатъчният дълг е 20 млн. евро, а продаваният пакет се равнява на 13.75 млн. евро главница. Вземането обаче е по-голямо, тъй като има и натрупани лихви за просрочие. Като минимална цена е посочена 90% от първоначалната оценка - 722 250 лв., което е едва малко над 2.5% от главницата по емисията. Това говори, че вече книжата са предлагани веднъж за около 800 хил. лв. и не е имало интерес.



Този път обаче явно поне един желаещ се е намерил, като продажната цена, по всичко личи, не се е покачила особено. В месечния отчет на синдиците за юни е посочено, че от осребряване на ценни книжа без установена борсова цена (облигациите са пласирани частно и не са качени за търговия) са постъпили 732 500 лв., а в този за юли - нареждане към ***** АД (вероятно Централен депозитар или обслужващата банка на синдиците) за продажба на облигации от облигационна емисия на ***** АД (вероятно "Телиш").

Кой е купувачът обаче става публично известно чак месеци по-късно, и то по съвсем друга линия. През септември дружеството е обявено в неплатежоспособност и започва процедура по несъстоятелност. Назначеният синдик Елвира Танчева в края на ноември публикува списък на приетите вземания, където на първо място и като единствен обезпечен кредитор фигурира ЦКБ със сума над 47.6 млн. лв.

Всички на заден план

От документа става ясно, че банката е изкупила не само облигациите на КТБ, но и всички останали и държи цялата емисия. Тя не е публична и няма информация за собствеността на книжата, но вероятно те са били в свързани и финансирани от КТБ компании. Така реално ЦКБ се превръща не само в най-големия кредитор, който може да избира синдик и диктува несъстоятелността, но и в единствен обезпечен кредитор. По облигационната емисия е заложено цялото търговско предприятие на винарната, като изрично са посочени и старата й изба в Плевенското с. Телиш, новата в с. Коларово (Харманли), оборудване, имоти и лозя в харманлийските села Коларово, Овчарово и Българин.

Дали защото обезпеченията не са били вписани надлежно или по друга причина, но голяма част от ценните имоти (и най вече избата в Коларово) неясно как са прехвърлени през 2015 г. Така че по баланс основните активи са марките и наличните запаси от вино. Ако се стигне до продан на имуществото, вероятно всички приходи ще отидат за ЦКБ. Другите признати вземания са на НАП (16.5 хил. лв.) и на самата КТБ - малко над 9 млн. лв. Както и служебно включени задължения за заплати на служители за под 100 хил. лв. (предимно за август и септември).

Същевременно Елвира Танчева не е признала вземанията на няколко лица с крупни суми, сключили цесии с "Телиш" в дните преди отнемането на лиценза на КТБ. Чрез тях дружеството беше погасило кредита си към банката чрез прихващане, но то е обявено за недействително. Така цедентите претендират, че "Телиш" не е им изплатило договорените суми, но синдикът е преценил, че договорите им са прекратени с обратна сила, тъй като са съдържали такава отменителна клауза, ако КТБ не признае задълженията на "Телиш" за погасени. Така към момента по списъците на синдика има възражения от всички тях и от КТБ, които предстои да се разгледат от съда на 17 януари. Освен това от системата на Софийския градски съд се вижда, че през декември 2017 г. са получени и още две заявления от кредитори за включване, а ЦКБ е отправила молба по списъка, от която се разбира, че е придобила и още едно вземане.

Сега текат срокове, в които кредиторите да решат как да процедират, но вероятно чак след като се изчистят тези противоречия, ще се стигне до следваща стъпка. Тя би могла да е синдикът да осребри имуществото, като го обяви за продан, но теоретично може да се пристъпи и към оздравяване. Това обаче би имало логика само ако ЦКБ е придобила и останалите големи задължения и реши да възстанови дейността в рамките на същото дружество.

Фотограф: Надежда Чипева

Изби на парче

Видно от отчетите на "Телиш", през 2015-2016 г. производството на вино е практически преустановено, като основно се продават запасите. През 2015 г. това, както и продажбите на имоти, произвежда рекордни за компанията приходи от дейността от близо 15 млн. лв. плюс още 3 млн. лв. от прехвърлени активи, но това е и с цената на 24.7 млн. лв. загуба. През 2016 г. продажбите спадат до под 2.5 млн. лв., а загубата стига до около 7 млн. лв. Активите са оценени на 14 млн. лв., след като през 2015 г. голяма част от имотите в Харманли са прехвърлени за скромните 120 хил. лв. Купувач е наскоро преди това създадено "Бългериън уайн индъстри", което е собственост на считани за близки до Цветан Василев лица - Марчела Кулева и Антон Димитров, а отчетите му се съставят от счетоводителя на "Телиш". И това дружество обаче е заложено в ЦКБ по няколко кредита за общо близо 30 млн. лв. И така банката вече има известен контрол над производствените активи.

За групата "Химимпорт" "Телиш" би било поредното придобиване на закъсала изба. През годините в различни краища на аморфните структури от свързани компании около холдинга се озовават няколко дружества от сектора. Най-съществените са съсредоточени в "Ловико лозари" (наследник на винпрома в Сухиндол) с 4.5 млн. лв. приходи за 2016 г. и "Винарна Стамболово" с 2.9 млн. лв. (в което освен едноименната изба са и активите на "Винпром Хасково"). И при двете има чести рокади в собствеността и сега са формално собственост на физически лица, но косвените връзки са много, а финансирането е от ЦКБ. Освен тях групата има и други по-малки изби. Ако към тях се добави "Телиш" с евентуално възстановяване на продажбите му от 6-7 млн. лв. преди краха на КТБ, сумарно контролираните от групата винарни биха влезли в топ 5 по продажби на вино в страната. За 2016 г. безапелационен лидер с над 34 млн. лв. продажби е "СИС индустрийс", а следващите две са с по 16-17 млн. лв.

Винарят и банкерите В сектора името "Телиш" над 15 години се свързва неизменно с това на Жайр Агопян. Компанията е създадена през 1996 г. под името "Букет Телиш", а той влиза като съдружник в началото на 1997 г. По собствените му разкази до 1999 г. не се е занимавал активно с винарната, а с внос на маргарин, докато не разбира, че тя е в технически фалит по вина на двама от партньорите му. "Трябваше да реша дали да оставя банката (тогава Експресбанк) да вземе предприятието, или да вляза в този бранш, като изоставя другия си бизнес, и да се опитам да изправя банкрутиралото предприятие на крака, без да знам нищо за този вид дейност", обяснява той пред "Капитал" през 2009 г. Той успява да плати част от дълговете с продажба на имоти. Започва да изкупува грозде и да прави наливни вина за други производители и чак през 2002 г. пуска собствени бутилки с марката "Телиш". Четири години търси нова банка, докато не се договаря с КТБ през 2003 г., а през 2005 г. компания от орбитата на Цветан Василев придобива 50% дял, чрез увеличение на капитала. С парите от КТБ се погасяват дълговете към Експресбанк и е изградена новата изба в Коларово "Кастра рубра", като след това практически цялото вино идва от харманлийския район, а от плевенското село Телиш остава само името. Заедно с потъването на КТБ през 2014 г. обаче започват и проблемите за дружеството, което е натоварено с огромен дълг за размерите на бизнеса си - по облигациите всяка година до 2018 г. е трябвало освен лихвите да се погасяват по 4 млн. евро главница. Те не са плащани, но има опити компанията да продължи живота си и до лятото "Телиш" е плащал заплати на над 40 души. Така близо 20 години по-късно Агопян отново е в изходна позиция, но сега шансовете му да не остави банката (този път ЦКБ) да вземе предприятието не изглеждат много големи.