Високоскоростни амбиции
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Високоскоростни амбиции

Reuters

Високоскоростни амбиции

Свръхбързите влакове все по-често се оказват конкурентна алтернатива на самолетния транспорт

Мария Иванова
14420 прочитания

Reuters

© Reuters


Железопътният транспорт обикновено се приема за по-бавна, макар и по-бюджетна алтернатива на самолетния. През последните години обаче границите все повече се стесняват с все по-широкото разпространение на свръхскоростните влакове и на нискотарифните авиопревозвачи.

В Азия и в Европа високоскоростният железопътен транспорт предлага конкурентна алтернатива на пътуванията по въздух за едни и същи маршрути от гледна точка на цената и на значителния показател време, пише Bloomberg. Ако към това се добавят и ползите за околната среда, произтичащи от спестената употреба на самолетно гориво, оставането на земята започва да придобива все повече смисъл за пасажери, които иначе биха се отправили към летището.

Въпрос на време

Като цяло скоростните влакове и самолетите са конкурентни за пътувания до 1000 км – отвъд тази граница пътниците гледат на летенето като на по-добрата възможност заради спестеното време, показва академично проучване, проведено от Journal of Advanced Transportation (JAT). В следващите години и десетилетия обаче новите технологии могат да изместят тази граница. Дори и в момента съществуват ключови глобални маршрути, за които двата варианта са конкурентни – като освен по-кратки трасета като Лондон – Брюксел (320 км по въздушна линия), Лондон – Париж (344 км), Мадрид – Барселона (506 км), Рим – Милано (477 км), Ню Йорк – Вашингтон (328 км), Токио – Осака (397 км), в групата влизат и по-дълги маршрути като Пекин – Шанхай (1068 км по въздушна линия), изчисляват от Bloomberg (виж графиката).

Изследване на учени от Бейханския университет в Пекин и от Университета на Южна Флорида в Тампа от миналата година показва, че времето за пътуване е от ключово значение за конкурентността на различните видове транспорт. Наблюденията на авторите потвърждават проучване от 2014 г. за ефектите от високоскоростния жп транспорт в Европа върху полетите на континента, според което въздушните оператори предлагат повече услуги по маршрути, при които пътуването с влак отнема повече време.

На пръв поглед това е доказателство в подкрепа на теорията, че ако времето за пътуване от врата до врата и цената са равни или по-добри, влаковете могат да изместят полетите. На практика обаче нещата невинаги стоят точно така – в много случаи наличието на по-достъпни жп услуги води до общ ръст в интереса към пътуванията, от което печелят и едните, и другите. Като цяло появата на бързи, достъпни железопътни услуги в Китай, Япония, Южна Корея и Западна Европа подкопава доскорошните представи за това как се конкурират авиолиниите и влаковете, пишат в анализа си авторите от Bloomberg.

Растеж на релси

Новата жп индустрия се радва на най-оживен растеж в Китай, която е и страната с най-развита високоскоростна жп мрежа в света, най-бързите влакове и най-големите амбиции за бъдеща експанзия. По един от най-натоварените световни маршрути, по който годишно пътуват около 100 млн. пътници – този между Пекин и Шанхай, се движи новият произведен в страната свръхбърз влак Fuxing, чиято максимално разрешена скорост вече е 351 км/ч. Според китайската информационна агенция Xinhua с нея наземното разстояние от 1247 км между двата най-гъсто населени града в света вече се изминава за 4 часа и 28 минути.

Високоскоростната жп мрежа постепенно обхваща все по-голяма част от азиатския континент. През юли 2017 г. тайландското правителство най-накрая одобри отдавна обсъждан проект за високоскоростна жп връзка между страната и Китай на стойност 5.2 млрд. долара. Линията ще минава през Малайзия и през Лаос, където строителните дейности вече са в ход.

През септември миналата година започна и изграждането на трасе за индийски влак-стрела, който ще е над два пъти по-бърз от досегашните жп композиции в страната и ще свързва Ахмедабад с финансовия хъб Мумбай, припомнят от специализираното издание railway-technology.com. Проектът има и политически залог – над 80% от общата му стойност от 19 млрд. долара ще бъде финансирана от Япония при заем с лихва от 0.1%, като целта е заздравяването на връзките между двете страни да им помогне да се справят с китайското влияние в сектора. Островната държава ще предостави за проекта и технологията, използвана за собствените й влакове-стрели "Шинкансен", които още от 60-те години на 20 век и са се превърнали в еталон за вътрешните пътувания в страната.

"Шинкансен" развиват скорост от около 320 км/ч, с която разстоянието между столицата Токио и Осака се изминава за 2.5 часа. Ежечасните полети между двата града, осъществявани от двата най-големи авиопревозвача в Япония, отнемат 70 минути. В този конкретен случай добавянето на времето, прекарано на гарата или на летището, плюс времето, което отнема придвижването от центъра на града до съответния перон или летищен изход, на практика не променя особено крайния резултат. Често обаче именно подобни сметки накланят везните, когато става дума за общото време за пътуване между различни дестинации, отбелязва Bloomberg.

Високоскоростната тенденция минава и през други държави в региона – Индонезия е на прага на започването на собствен проект в областта на стойност 1.5 млрд. долара, който ще свърже столицата Джакарта с Бандунг, втората по големина метрополна област в страната. В Русия пък предстои старта на изграждането на първата високоскоростна отсечка – между Москва и Казан, която ще струва 22.4 млрд. долара. С максимална скорост от 400 км/ч движещите се по нея влакове ще изминават разстоянието от 770 км за само 3.5 часа в сравнение със сегашните 14. При това очакванията са в бъдеще линията да бъде удължена и до Пекин.

Междувременно китайците осезаемо предпочитат жп пред въздушния транспорт. Според изследването на JAT през 2015 г. броят на хората от страната, пътували с различни влакове, е бил 910 млн. души при 415.4 млн. души, които са летели. На фона на тези данни едва ли е изненадващо, че бъдещето на жп транспорта по всяка вероятност ще се решава в Китай. Първият високоскоростен влак, който се движи на принципа на т.нар. магнитна левитация ("маглев") и може да развива скорост до 430 км/ч, оперира в Шанхай. През последните години тестовете с технологията позволиха достигането на впечатляващи скорости от над 600 км/ч – постижение, което би могло да преобърне изцяло настоящите динамични отношения между въздушния и наземния транспорт.

В Европа високоскоростните влакове Eurostar между Лондон и Париж и между Лондон и Брюксел са обслужили 10 млн. пътници през миналата година, като за четвърта поредна година резултатът остава в осемцифрени стойности. В момента цените на билетите започват от 29 паунда в сравнение с първоначалните си стойности от 79 паунда.

При това, макар и понякога да изглежда, че различните видове транспорт се конкурират за едни и същи пътници, в много отношения те се допълват. Нискотарифните авиокомпании, които са фокусирани върху кратки дестинации, и европейските високоскоростни влакове на пръв поглед изглеждат конкуренти, но всъщност не се съревновават – влаковете обикновено обслужват централните части на градовете, докато авиопревозвачите са по-склонни да използват по-отдалечени второстепенни летища, за да намалят разходите си.

Междувременно големите авиокомпании на континента като Air France-KLM се отказват от по-кратки маршрути в полза на нискотарифни конкуренти като Ryanair и EasyJet. Много от водещите американски превозвачи също залагат на подобна стратегия, като свиват броя на по-малките т.нар. регионални самолети във флота си и намаляват полетите си до градове с по-малко население.

Автор: Капитал

Железопътният транспорт обикновено се приема за по-бавна, макар и по-бюджетна алтернатива на самолетния. През последните години обаче границите все повече се стесняват с все по-широкото разпространение на свръхскоростните влакове и на нискотарифните авиопревозвачи.

В Азия и в Европа високоскоростният железопътен транспорт предлага конкурентна алтернатива на пътуванията по въздух за едни и същи маршрути от гледна точка на цената и на значителния показател време, пише Bloomberg. Ако към това се добавят и ползите за околната среда, произтичащи от спестената употреба на самолетно гориво, оставането на земята започва да придобива все повече смисъл за пасажери, които иначе биха се отправили към летището.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "Изследване на учени от Бейханския университет в Пекин"

    Леко нелеп превод. Най-вероятно става дума за Bejing University. На английски Пекин е Bejing. На български няма "Бейхански" - има "Пекински".

    Апропо, Bejing не се произнася като "Бейхан", а кето "Бейджин'.

  • 2
    konstantinn avatar :-|
    konstantinn


    До коментар [#1] от "
    Николай Николов
    ":
    Beihang University, и да, от Пекин е, но не е Пекинският

  • 3
    geordgeo avatar :-P
    geordgeo

    Аз съм абсолютен фен на всякакви влакове и умирам от кеф да ги гледам и да се возя. Засега най-бързото нещо, на което съм се качвал е скоростния влак между Брюксел и Париж - голям кеф беше. За в България няма да коментираме, тук нямаме потенциал и нужда от такива линии, но завиждам на "белия" свят за тази екстра, това е бъдещето.

  • 4
    orchis avatar :-|
    orchis


    До коментар [#3] от "
    Г.Е.М.
    ":

    Е защо да няма нужда? Спокойно може да се свърже София с Белград, Атина или Букурещ.

  • 5
    vaskoangelov avatar :-|
    vaskoangelov

    До коментар [#4] от "orchis":

    абсолютно, какво пречи да се стига за 2-3 часа до бургас или варна

  • 6
    1gmbh1 avatar :-|
    1gmbh1

    "Високоскоростни амбиции"

    Ето един реставриран високоскоростник от 1937г.
    Реставриран парен Doncaster, проектиран от сър Найджъл Гресли/1876-1941/:
    https://www.youtube.com/watch?v=IWCU1wLxIFw
    https://www.youtube.com/watch?v=rl99_Gpvkl4

  • 7
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo


    До коментар [#5] от "
    vaskoangelov
    ":

    Да, ама няма пътникопоток, за да си струва инвестицията. Държавите, споменати в статята са многолюдни, с огромни по мащабите си градове и генерират трафик. А ние тук ще возим във влак за милиарди баба Пена с кофите и бай мангал гратис ли? Не става. Едни пътища имаме да оправим и не можем, та високоскоростен влак ще пускаме... Бъдете реалисти, моля!

  • 8
    zyw35549159 avatar :-|
    zyw35549159

    До коментар [#7] от "Г.Е.М.":

    По една евентуална линия София-Бургас-Варна живеят 2/3 от населението на страната, и то активната му част. Пусни влакове със средна скорост над 200 км/ч, закрий губещите линии, направи спирки на 4-те летища, построй нови гари-транспортни хъбове в областните центрове, които да съвместяват ЖП и автогари плюс градски транспорт, спри междуградските автобуси между градове (или области) с ЖП-линия, създай единна система за билети на ЖП и автобусния превоз и да видим дали нема да се ползва масово, включително и от туристи към морето в летния сезон и да е икономически обоснована една такава инвестиция. След това, като има удобен и бърз обществен транспорт, спокойно могат да се вдигнат данъците за стари автомобили, акцизите на горивата и пр.

    На България й е нужен един високоскоростен ЖП пръстен, който ще обхване голема част от населението, промишлените центрове, летищата, пристанищата: София-Пловдив-Ст.Загора-Бургас-Варна-Шумен-Русе-Плевен-София. Ще може да се пътува бързо между всички големи градове от Северна и Южна България.
    Голема част от тоя пръстен ще бъде част и от международни транспортни коридори, съответно от София високоскоростната линия може да продължава към Белград-Будапеща-Виена и към Благоевград-Солун-Атина, от Русе към Букурещ-Кишинев-Киев-Москва и разбира се отбивката към Свиленград-Истанбул, Анкара и Близкия изток.

    България следва да заложи изцяло на ЖП-транспорта като екологичен, бърз и удобен, с което да намали и вноса на горива и да използва собствената си ел. енергия, което ни дава и по-голема енергийна независимост.

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#2] от "konstantinn":

    Упс. Извинявам се. И плюс от мен.

    Апропо, би било хубаво да слагате в скоби имената на латиница, напр. "Бейхански университет (Beihang University)". И, изобщо, да слагате линк-ове към оригиналните статии. От години във форума ги говорим тези неща, ама Икономедия странно защо си трае.

  • 10
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#7:"Г.Е.М."]Да, ама няма пътникопоток, за да си струва инвестицията. Държавите, споменати в статята са многолюдни, с огромни по мащабите си градове и генерират трафик. [/quote]Високоскоростни влакове (200км/час) има и в Швеция дето е по-рядко населена от БГ. Такива отсечки има и във Финландия, а тя не само, че по-рядко населена, но е и с по-малко население от БГ.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK