С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 26 яну 2018, 13:32, 6806 прочитания

Мобилната музикална революция

Как платформите за стрийминг вдъхнаха нов живот на една залязваща индустрия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В рамките на няколко години платформите за онлайн стрийминг на музика изместиха по приходи физическата продажба на албуми, която в продължение на десетилетия крепеше музикалната индустрия, за да се превърнат от страничен в основен източник на приходи за звукозаписните компании.

Когато секторът достига своя апогей през далечната 1999 г., приходите в световен мащаб са 23.8 млрд. долара и са почти изцяло съставени от физическата продажба на дискове, показват данни на световната федерация на звукозаписната индустрия. Блажените дни на музиката обаче останаха в миналото след години на спад, препъвани от дигиталното пиратство и видеоплатформите. Днес оборотът в сектора достига около 15.8 млрд. долара, а причината е, че физическите албуми са скъпи и ограничени обикновено до 10-ина песни. Допълнително усложнение за феновете представлява и фактът, че обикновено по-старите албуми са трудно откриваеми.


Създаването на платформите за стрийминг на музика обаче, изглежда, вдъхна нов живот на тази индустрия и чрез плащането на цената на един албум като месечна вноска потребителите получават достъп до милиони песни. Идея, която не само имаше потенциала да революционизира тази индустрия, но дори и го направи основно благодарение на шведската компания Spotify. През последните три години ръстът в приходите от стрийминг успява да компенсира спада при продажбата на CD-та и съответно да изведе индустрията до цялостен ръст.

Spotify революцията

Основаната през 2008 г. Spotify започва дейността си като стартъп за стрийминг на музика като част от т.нар. freemium компании, които предлагат безплатни базови функции, включващи определени ограничения и реклами, и премиум функции като неограничен стрийминг по избор, изтегляния и по-висококачествено музикално съдържание. Те се заплащат допълнително под формата на месечни вноски. Понастоящем услугата на компанията е достъпна за около 5 евро месечно в България, а платформата предлага около 30 милиона песни.
Дори пионерът в индустрията, какъвто безспорно е Spotify, има финансови затруднения поради високите комисиони върху авторските права (т.нар. роялти). Те дори станаха обект на съдебни искове срещу Spotify, заведени от звукозаписни компании. И всичко това, докато компанията се подготвя за листване на борсата.



На загуба

Преди няколко седмици платените потребители на компанията достигнаха 70 милиона, но въпреки приходите от милиарди, които те генерират, Spotify вече години работи на загуба. А причината е, че компанията изплаща над 70% от приходите от абонаменти като такси за роялти върху авторските права на изпълнителите и звукозаписните компании. Приходите на Spotify за първата половина на 2017 г. достигнаха 1.9 млрд. евро и по прогнози на анализатори ще надхвърлят 4 млрд. евро за цялата година, с 40% повече от 2016 г. В същото време загубата на компанията е около 200 млн. евро за първото полугодие на миналата година. На загуба оперират и други стрийминг платформи.

Освен на комисионите за авторските права до голяма степен отрицателният финансов резултат на компанията се дължи на огромните разходи за маркетинг и реклама. Изглежда, шведската платформа залага на "краткосрочните загуби за сметка на повече потребители и по-високи печалби в дългосрочен план". Този бизнес модел, използван от компании като Amazon и Netflix, обаче определено не е любим на инвеститорите и Spotify ще бъде принудена да търси методи за доказването на финансовия си потенциал, ако желае да спечели доверие преди предстоящото листване на борсата.

Директното листване

Spotify се подготвя за публично предлагане на борсата в Ню Йорк, заобикаляйки традиционното първично публично предлагане за сметка на директното листване. То е по-леко в правно отношение и обикновено е по-рисково от гледна точка на собствеността върху компанията, защото предоставя възможността сегашните инвеститори директно да продадат акциите си. Още повече обикновено то се свързва не с набирането на капитал, а със сключването на стратегически важно партньорство.

Вероятно именно чрез директното листване Spotify се надява да си осигури стратегическо партньорство с някоя от водещите мултимедийни или звукозаписни компании, сред които са Sony Music, Universal Music и Warner Music, което би намалило разходите за роялти върху авторските права. От своя страна музикалните компании ще се застраховат от опасенията си, че милионната потребителска база на Spotify в един бъдещ момент може да създаде предпоставки за развиването на компанията като музикален издател и продуцент.

Един от най-големите активи на Spotify e информацията, която събира от потребителите си. Тя вече се използва и от много от звукозаписните компании, изпълнители, фирми за продажби на концертни билети и други. Според списание Economist обаче с увеличаването на влиянието и размера си Spotify ще може да получава далеч повече от използването на тези данни. В един момент тези предимства могат да я превърнат в звукозаписна компания, която да работи директно с изпълнителите. Така тя ще плаща по-малко пари за права, отколкото дава сега на лейбълите, но повече директно на самите изпълнители, които в момента получават нищожни постъпления от музикален стрийминг. Естествено този ход няма да се случи веднага, тъй като несъмнено ще разяри звукозаписните групи, осигуряващи в момента музиката в Spotify.

И другите

Apple Music

Едва две години след пускането на услугата Apple Music вече притежава над 28 млн. платени абонамента. За разлика от Spotify обаче музикалната платформа на компанията зад iPhone не предлага безплатни услуги, въпреки че абонаментите включват тримесечен пробен период. Абонатите получават достъп до музикален каталог, включващ над 40 млн. песни, или почти целия в iTunes, включващ 45 млн. песни.

За да подобри конкурентността на услугата си, от известно време Apple се опитва да сключи ексклузивни авторски договори с изпълнители като канадския рапър Дрейк, а също и позволява на потребителите да синхронизират библиотеките си в Apple Music и iTunes.

Amazon Music Unlimited

Музикалната стрийминг платформа на Amazon се нарежда на трето място със своите над 16 милиона платени абонамента. Платформата е достъпна в 33 държави, сред които и България, и предлага достъп до 40 милиона песни на цена 5 евро на месец.

Amazon предлага също и Prime Music, която е включена към членството в Prime и предлага достъп до 2 милиона песни и няколко онлайн радиа. Компанията залага предимно на съвместимостта на услугите си с озвучителните системи от линията Echo и гласовия си асистент Alexa за промотирането на Music Unlimited и Prime Music.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нов цигарен връх Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

21 фев 2020, 588 прочитания

Telerik Academy подготвя "холистично оформени" кадри за IT индустрията Telerik Academy подготвя "холистично оформени" кадри за IT индустрията

През тази година Telerik Academy обучава по програмиране и 2 хил. ученици от I до XII клас в 25 града

21 фев 2020, 527 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Пет компании опитват да пуснат нов мобилен виртуален оператор

В сдружението влизат "Нет 1", "Нетера", "СКАТ", "Телекабел" и "Телесим"

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10