Глътка спокойствие за "Софийска вода"
17 години след началото на концесията на софийската ВиК мрежа общината и Veolia постигнаха промяна в договора, която задоволява и двете страни
- Концесионерът получава шанс да стегне финансите на дружеството, а общината - да коригира някои от първоначалните пропуски в договора.
- Споразумението е напомняне, че краят на концесията наближава, а с това и решението как ще се управлява ВиК мрежата след 2025 г.
Да изчистиш ръждата от компания като "Софийска вода" не е лесна работа. Концесията на столичния водопровод започва със съмнения за източване на дружеството, липса на инвестиции във ВиК мрежата и постоянна битка за увеличаване на цената на водата - идеална хранителна среда за съмнения и периодични политически атаки срещу договора.
След 17 години управление на ВиК мрежата и шест години след като френската Veolia откупи собствеността на International Water в "Софийска вода", през 2018 г. дружеството за пръв път може да поеме глътка въздух. Причината е взимането на две важни стъпки. Първо, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) одобри бизнес плана на столичния ВиК оператор до 2021 г. през миналата година, който позволи увеличение на цената на водата, а преди седмица Столичната община подкрепи важни допълнения към концесионния договор.
Промени в концесията са постижение, от което и двете страни са видимо доволни. По думите на регионалния директор на Veolia за България Фредерик Фарош дружеството най-накрая е възстановило икономическия баланс, като увеличи цената на водата в замяна на гарантирани инвестиции. От новите финанси ще е доволен международният собственик на компанията, а от инвестициите - потребителите в София. В замяна общината получи отстъпки в изначално зле замисления договор, които се опитва да постигне от години. Изчистването на отношенията около водния оператор идва с дълго закъснение и, изглежда, удовлетворява и двете страни. Затишието около ВиК мрежата обаче няма да продължи твърде дълго. В София бавно се прокрадва следващият важен въпрос за "Софийска вода" - какво следва след Veolia.
Милион и едно желания
Новият Анекс 3 към договора за водната концесия изглежда като победа за Столичната община. Той задължава "Софийска вода" да намали нормата на възвръщаемост на капитала от първоначално записаните в договора 17% до определените от КЕВР за всички водни дружества 10% (макар и чак през 2022 г.). Според досегашните условия промяна в този параметър можеше да означава разваляне на договора и неустойки за концесионера. "Софийска вода" се ангажира и да погаси заемите си за общо 105 млн. лв. към Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) до 2021 г. - с година по-рано от поисканото от общината. Това ще се случи с рефинансиране от Societe Generale Експресбанк и Сибанк на значително по-ниска лихва от сегашната - вместо 5.2% новите заеми ще са с лихва 1.35%. Компанията изрично се съгласява да върне потребителските бази данни на Столичната община след края на концесията. "В Париж след края на подобна концесия на Veolia софтуерът остава тяхно владение и те започват да начисляват по милион евро на година за използването й. Ние почерпихме от този опит, включихме го в преговорите и те се съгласиха", обяснява общинският съветник Симеон Славчев, който е бил част от работната група за преговорите в последната година. Договорени са и задължителни инвестиции във водопреносната мрежа за 165 млн. лв. за последните години на концесията - от 2022 до 2025 г.
Промените са нужни, защото в първоначалния договор зеят огромни пробойни. Той е сключен на база информация за водопроводната мрежа, която скоро се оказва много неточна. "Когато се направи концесията, общината официално предаде 2750 км водопроводи, а три години по-късно се знаеше за 50% повече - 4200 км. Същото беше и с канализацията - вместо 1000 км се оказаха 1600 км", обяснява изпълнителният директор на компанията за управление на ВиК активи "Хидролиа" Добромир Симидчиев, който има дългогодишен опит в "Софийска вода". Към този момент КЕВР изобщо не съществува и бизнес логиката на концесията е различна. Първоначалното задължение за инвестиции от 152 млн. долара пък е отдавна постигнато.
Най-тежкото обременяване на "Софийска вода" обаче са заемите за над 100 млн. лв., които се натрупват в първите години на концесията, но оттогава се обслужват единствено лихвите. За Veolia дългът е проблем от стъпването на компанията в концесията най-вече от икономически съображения - преди увеличението на цената на водата сметките на компанията просто не излизат. За общината основният риск е през 2025 г. да получи обратно дружество със задължения. "Това е договор, който продължава вече 17 години, а ние подписваме едва третия анекс. Това е признак, че може би не е имало достатъчно комуникация", отбелязва и Фредерик Фарош (повече виж в интервюто с него).
Столичната община също е направила отстъпки, показва протоколът от преговорите, с който "Капитал" разполага. "Софийска вода" не се е съгласила да поеме управлението на някои проблемни активи, което в момента е задължение на общината. Става въпрос за т.нар. "площадкови ВиК мрежи" под големи, често бивши индустриални пространства, които в момента са с неизяснен статут и в тежко състояние. Дружеството се съгласява да уведомява общината за обществени поръчки при по-нисък от досегашния праг - за проекти над 300 хил. лв. вместо за 500 хил., както досега, но не дава на общината безусловно право на вето върху тях. Водният оператор не е съгласен и да бъде прекратен договорът за управление на активите. Вместо това "Софийска вода" ще предоставя 1.5 млн. лв. годишно за финансиране на посочени от общината проекти. "Има много пространства, включително паркове, които в момента никой не финансира. Разбрахме се всяка година те да инвестират тази сума в обекти, които ние посочим", уточнява Симеон Славчев.
След края на концесията
Анексът предполага в следващите няколко години около водната концесия да има сравнително спокойствие. Големите скокове в цената на водата вече са зад гърба ни, a нарастването оттук нататък няма да е с повече от 3-4% на година. Срещу това "Софийска вода" се ангажират да продължават да намаляват загубите на вода и скъсяват сроковете за ремонт, когато се налага прекъсване на водоподаването. Компанията няма сериозен ангажимент към по-сложния проблем, с който София трябва да се справи - довършването на канализацията. За осъвременяването на цялата ВиК система до 2025 г. са нужни около 2 млрд. лева, голяма част от които са именно за канализацията. Парите обаче ще дойдат от Европейския съюз, а отговорността е в ръцете на Столичната община.
Следващите големи стъпки ще бъдат новият бизнес план след 2021 г. и процедурите за връщане на активите, които трябва да са готови три години преди да изтече концесията. Какво ще се случи след това все още не е ясно. От Veolia дават индикации, че са готови да управляват системата за допълнителни десет години, както позволява европейското законодателство. В Столичната община все още няма ясни сигнали. За момента ВиК е една от по-спокойните теми, но заедно със сметопочистването и "Топлофикация София" големите решения не могат да бъдат отлагани до безкрай. Преди две години кметът Фандъкова заговори за връщане на дейностите по събиране на боклука под шапката на Столичната община, но след това обърна курса си с аргумента, че общинското дружество "Чистота Искър" не е подготвено за това. За приватизация, концесия или цесия на дълговете на "Топлофикация София" също се говори от години без реален резултат. Ако София иска отново да управлява водните си активи, ще трябва да изгради капацитет за това. "В момента "ВиК София" представлява едно дружество с две бараки и два стари камиона. Няма нито активи, нито потенциал и възможности. Ако се върви в посока след края на концесията дейността да влезе под шапката на общината, още отсега трябва да започне процесът по надграждане", казва общинският съветник Симеон Славчев. Според източници на "Капитал" сегашното управление мисли именно в посока връщането на ВиК дейността към общината. В реалността обаче това решение е на мандат и половина разстояние.
