Втората мярка е свързана с предлагането на дневна и нощна електрическа енергия. Досега електроцентралите предлагаха на свободния пазар само 24-часови профили, а идеята е да бъдат въведени 12-часови такива. Договорено е още разпределителните дружества на ЧЕЗ, "Енерго-про" и ЕВН да започнат да купуват електроенергията за т.нар. технологичните загуби (например кражбите на ток) от свободния пазар, а не чрез регулирани от КЕВР квоти.

Работодателите и управляващите са се разбрали и по темата за т.нар. американски централи. "Ангажимент на правителството ще бъде да забърза тези разговори, така че да може в сравнително кратък срок да прекратим дългосрочните договори за преференциална цена на електроенергията и задължително изкупуване", каза Делян Добрев. Целта е дългосрочните договори на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" да бъдат прекратени и произвежданите от тях количества ток също да излязат на свободния пазар.

Енергийната борса пуска след месец сделки с ток в рамките на деня

През март Българска независима енергийна борса (БНЕБ) ще стартира търговията с електрическа енергия на изцяло новата пазарна платформа - "В рамките на деня". Сега сделки с електричество чрез енергийната борса могат да се сключват само на сегментите "Ден напред" и "Дългосрочни договори".

Нововъведението ще увеличи предлаганите количества и ще засили конкуренцията. Системата ще поддържа 24-часова търговия, като поръчки ще могат да се правят до 60 минути преди началото на доставка. Минималното количество електроенергия, което ще може да се търгува, е 100 киловатчаса, а стъпката за наддаване ще е 10 евроцента. Очакваната средна ликвидност на пазара "В рамките на деня" е около 30 - 50 мВт на час.

С тази стъпка страната ни ще стане предпоследната в ЕС, преди Гърция, която въвежда подобна възможност за търговия. Извън борсата все още остават само сделките с балансираща енергия, които се управляват от Електроенергийния системен оператор.

Регистрацията на пазарните участници - търговци и производители, ще започне на 20 февруари. Заедно с това ще тръгнат и тестовете на системата. "Реалната търговия ще започне през март, като конкретната дата зависи от броя на регистрираните участници - колкото повече са те, толкова по-рано ще се случи това", обясни Никола Габровски, който е ръководител на отдел "Проекти" в БНЕБ. Следващата стъпка по думите му е интеграция на борсовите пазари за търговия в рамките на деня на регионален и европейски принцип.

Нови жалби спъват газовата връзка с Гърция

Едно от събития в календара за българското председателство на ЕС - първата копка на газовата връзка с Гърция, което е планирано за 28 юни, е на път да пропадне. Причината са жалби до Комисията за защита на конкуренцията, които спират ключовите обществени поръчки, обявени още в края на 2017 г. от проектната компания за интерконектора - Ай Си Джи Би АД (ICGB), в която акционери с равно участие са Българският енергиен холдинг и гръцко-италианското дружество IGI Poseidon.

Търгът за избор на инженер-консултант по проекта, чийто бюджет е 8.5 млн. евро, се оспорва за втори път от едни и същи фирми, след като на 11 януари КЗК отказа да образува производство по предишните им жалби. За пръв път е блокирана и голямата процедура за изработката и доставката на тръбите, с които ще се изгражда междусистемната газова връзка с Гърция. Нейният бюджет е 60 млн. евро без ДДС.

Слънчевият януари вдигна производството на ток от фотоволтаици с 60%

На фона на общия спад в производството на електрическа енергия фотоволтаичните централи отчитат внушителен ръст на дейността си през изминалия месец. От оперативните данни на Електроенергийния системен оператор за енергийния баланс на страната от 1 до 28 януари 2018 г. става ясно, че токът от соларни паркове в преносната мрежа е бил с с 60.7% повече в сравнение със същия период на 2017 година. В разпределителната мрежа пък ръстът е 49.1%. Това се дължи на многото слънчеви дни през първия месец на годината и липсата на трайна снежна покривка. Като цяло обаче общото производство на електричество от ВЕИ намалява, най-вече заради спада при вятърните централи.

На практика през 28-те дни на януари слънчевите централи у нас са генерирали 53 422 мВтч електричество общо за преносната и разпределителната мрежа, което е с над 18 хил. мегаватчаса повече спрямо същия период на миналата година. Вятърните електроцентрали обаче понижават производството си от 156 217 мВтч на 104 638 мВтч. А производството на ток от биомаса запазва обемите си от 28 хил. мВтч.

Частните компании се оттеглиха от проекта за първата турска АЕЦ

Три турски частни компании, които си партнираха с руската "Росатом", се оттеглиха от проекта за първата ядрена електроцентрала на Турция. Много е вероятно те да бъдат заменени от държавна компания, но това не разсея съмненията, че АЕЦ "Аккую" няма да бъде готова през 2023 г. в чест на 100-годишнината на републиката, както би искал президентът Реджеп Тайип Ердоган.

Руснаците контролират 51% от проекта, а останалите 49% са на турски консорциум от компаниите Cengiz, Kolin и Kalyon. Сега трите турски компании се оттеглят (официална реакция от тях още няма), като според корпоративни източници на Анадолската агенция причината е, че не могат да приемат търговските параметри на предварителния договор от юни 2017 г. Промяната от турската страна на проекта означава, че все още няма и окончателно споразумение за АЕЦ "Аккую", предвидена да има инсталирана мощност от 4800 мегавата, разпределена в 4 блока. За първата фаза са предвидени два блока с 2400 мегавата мощност.

Въглеродният данък "уби" електроцентралите на въглища във Великобритания

Във Великобритания се случва драматична промяна. През 2012 г. страната е на 20-о място сред 33 богати държави по консумация на нисковъглеродна електроенергия. През 2017 г. се изкачва на 7-о място, показва проучване на Imperial College London. Причината за голямата промяна е въведеният преди пет години въглероден данък, който буквално убива електроцентралите на въглища, обяснява анализ на Quartz, като прогнозира, че производителите на електроенергия от природен газ са следващите.

Въглеродният данък е въведен през 2013 г. и е 18 паунда на тон въглероден диоксид, изпуснат при производството на електроенергия. Британските доставчици на ток също така плащат пазарна цена за въглеродни кредити, която е около 5 паунда на тон въглероден диоксид. След въвеждането на данъка става много по-скъпо да се използват въглища за производството на електроенергия, защото произвеждат повече емисии в сравнение с природния газ. Така се нанася сериозен удар върху производителите на енергия от изкопаеми горива. Данните показват, че през 2011 г. произведената в страната електроенергия от въглища е била близо 150 тераватчаса, а през 2016 г. спада под 30.