Държавата продължава да налива пари в един все по-объркан холдинг

Темата накратко: - Министерството на икономиката продължава да пълни ДКК с всевъзможни активи. Последно - "Еко антрацит", с прясно налети в него 120 млн. лв. от бюджетния излишък за 2017 г. - Държавният холдинг е изтеглил и допълнително 55 млн. лв. заем от Българска банка за развитие, с което тя вероятно надвишава законовите лимити. - Резултатът е нелогичен холдинг без ясен фокус с около половин милиард лева активи, който обхваща разнородни дейности - от кисело мляко до оръжия.

Създаването на холдинг обикновено се подчинява на някаква вътрешна логика. Събират се компании с дейности, които се допълват взаимно, и така биха могли чрез икономии от мащаба и споделените ресурси и знания да станат по-ефективни.

Държавната консолидационна компания (ДКК) не изглежда точно така. Тя прилича по-скоро на корпоративно мазе към Министерството на икономиката, в което като в типично домакинство наред със зимните гуми и други полезни вещи се складират и нещата, които просто не си се решил да изхвърлиш. Още от управлението на Божидар Лукарски през 2016 г. дружеството започна да се пълни с апортиране на разнородни активи и стратегията се запазва и сега при Емил Караниколов, който запази същия мениджмънт на дружеството. Резултатът е холдинг, който обхваща всичко - от кисело мляко, вино и розово масло, до бивше летище, военно производство и оръжейна търговия. Всичко това, гарнирано с поне няколко дружества в ликвидация или без практически никаква дейност. А буквално от дни палитрата е допълнена и с компания за почистване на околната среда от индустриални замърсявания.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Дали и доколко шарената колекция може да сработи под шапката на ДКК по-добре, отколкото под директния контрол на министерството, няма как да кажем предварително, макар междинното звено винаги да внася риск от злоупотреби и пренасочване на средства към губещи и излишни дейности. Друго, което буди притеснения, е, че в ДКК освен дружествата на икономическото ведомство се озовават и доста свежи средства без много прозрачност за какво точно ще отидат. Въпросната последна придобивка - "Еко антрацит", в края на 2017 г. беше напомпана със 120 млн. лв. насред ударното харчене на бюджетния излишък. А само преди две седмици ДКК се сдоби и с още 55 млн. лв. заем от Българската банка за развитие, която от миналото лято също е към икономическото министерство. Така холдингът, който с тези операции вече би трябвало да има над половин милиард лева активи, се превръща в най-големия клиент на ББР със 107 млн. лв. разрешен размер на кредита - около 4% от цялото балансово число на банката.

По новите правила на новия банкер

Допълнителният заем става възможен благодарение на новия устав на ББР от есента на 2017 г. Тогава, скоро след като банката беше оглавена от бившия председател на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, бяха приети редица спорни промени, сред които и отпадането на лимита банката да формира големи експозиции само до 10% от собствения й капитал. Той към края на годината е малко над 750 млн. лв., което означава, че по предишните правила, създадената по замисъл да финансира малки и средни предприятия ББР можеше да отпуска максимум до 75 млн. лв. на едно лице или група свързани лица, докато сега за нея важи общото ограничение по закон за големи експозиции - до 25% от капитала, или 180 млн. лв.



Все пак не е ясно доколко въпреки променения устав няма нарушение, тъй като ДКК и ББР са свързани лица с един и същ акционер - държавата. Чл. 45 от Закона за кредитните институции слага таван за експозиция към отделно лице, свързано с банка, нейни мениджъри и акционери, до 10% от капитала й, а общо за всички свързани лица - до 20%. А това би трябвало да означава, че лимитът на ББР да кредитира ДКК е до 75 млн. лв., а общо за всички държавни ведомства и дружества - до 150 млн. лв.

В икономическото министерство обаче не виждат проблем за банката. "Кредитирането на дружеството се извършва при спазване на всички правила за банкова дейност, не се въвеждат никакви изключения от тях, нито се предоставят по-благоприятни условия от тези, предоставени на останалите клиенти на банката", обясниха от ведомството на Караниколов пред "Капитал".

"ДКК е коректен платец и към настоящия момент стриктно и навременно изплаща задълженията по кредитите си. В този контекст следва да се има предвид, че кредитната експозиция в момента е под 100 млн. лв. Пазарната оценка на ДКК олицетворява успешното развитие на компанията през последните години и тя надвишава значително 1 млрд. лв. Именно поради това текущият дълг на компанията не представлява риск за банката партньор", се казва още в писмените отговори на министерството. Не е ясно как е изчислена тази пазарна оценка, като по последен отчет към септември 2017 г. активите й са 320 млн. лв., което не включва новопридобитите активи и заеми. Но предвид бумтящия оръжеен сектор в момента (за 2016 г. само дъщерното на ДКК "Вазовски машиностроителни заводи" прави над 500 млн. лв. оборот и 174 млн. лв. печалба) цитираната сума може и да е адекватна. Тук обаче е важно да се уточни и че военнопромишленият комплекс силно зависи от външната конюнктура и само преди няколко години същото ВМЗ бавеше заплати с месеци и беше изправено пред фалит.

За каквото потрябват

От Министерството на икономиката не дадоха ясен разчет на въпроса на "Капитал" за какво точно са предназначени новите 55 млн. лв., като повече обяснения имаше за вече известната употреба на предишните суми от ББР - 37 млн. лв. през 2016 г. и 15 млн. лв. през 2017 г. Чрез тях беше национализиран авиоремонтният завод "Авионамс" срещу 29 млн. лв., който се продаваше заради дългове към фалиралата КТБ, и беше финансирана дейността му. "Дружеството в Пловдив е стабилизирано, запазени са инженерният състав и персоналът и успешно се изпълняват поръчки за ремонт на хеликоптери на държави - партньори на България. В дългосрочен план се работи и по възстановяването на ремонтните дейности на самолети. Компанията започва да се самоиздържа и излиза на печалба. Разбира се, тези добри тенденции ще гарантират и изплащането на кредитите към ДКК, респективно към ББР."

Бъдещите планове са по-скоро скицирани. Част от кредита ще отиде за подпомагане дейността на дъщерните компании на ДКК, покриване на падежирането на някои задължения и нови инфраструктурни проекти. Основният сред тях - предстои в ДКК да се апортират и имоти на бившето Летище Стара Загора, оценени на над 30 млн. лв. Самото едноименно дружество, което някога е оперирало съоръжението, вече е част от холдинга, като идеята е терените да се окрупнят и да послужат за създаване на индустриална зона. "Възможно е и последващо развитие, като ДКК започне да изпълнява и допълнителни функции по привличане на инвестиции, по аналогия с успешната практика на "Национална компания индустриални зони" ЕАД", казаха от министерството.

С това обаче екзистенциалната криза с липсата на фокус на холдинга става още по-набиваща се на очи. След като вече държавата има дружество, специализирано в изграждането и управлението на индустриални хъбове, няма логика евентуалният нов такъв до Стара Загора да е към ДКК. По същия начин няма особен смисъл и "Авионамс", който е наследник на приватизирания 2006 г. "Терем - Георги Бенковски", да не се върне в пределите на холдинга "Терем", който е към военното министерство.

Още едно, моля

Многостранната ДКК поема и в още една нова посока на развитие с придобиването на "Еко антрацит". Дружеството към икономическото министерство има предмет на дейност рекултивация на стари мини и хвостохранилища, но от години е с доста скромна дейност въпреки вменените му с правителствено постановление задължения. Годишните му обороти варират между 0.5 и 1.5 млн. лв., а активите му са едва около 200 хил. лв. - предимно земя. В края на 2017 г. обаче при скоростното "наместване" на бюджетния излишък Министерски съвет без особено обсъждане и обосновка увеличава капитала му с цели 120 млн. лв.

През декември 2017 г. от икономическото министерство обясняват пред в. "Сега", че досега изразходваните средства са "крайно недостатъчни за отговорните задачи, които трябва да изпълнява дружеството". Така и не се разбира, ако това е така, защо тези средства не са били заложени още в бюджета за 2017 г. или пък предвидени за 2018 г., а се разпределят в спешен порядък на коляно. Още по-неясно е и, ако наистина има нужда от спешни екодействия, как компанията с едва седем души персонал може да ги поеме. Както и при ДКК, и в "Еко антрацит" остава ръководството, назначено от Лукарски, като едва в края на 2017 г. има промени, но изпълнителният директор Стефан Фурнаджиев остава. Той е бивш зам.-председател на младежкото СДС, общински съветник от ОДС в Столичния общински съвет в периода 1999 - 2003 г. Бил е и председател на борда на общинското дружество "Галатея 2002". Единият от новите членове на борда, Юлиан Леков, също е свързан със СДС. Член е на партията от 1995 г. и неколкократно е общински съветник в Своге, а сега е член на националния й изпълнителен съвет.

"С парите ще бъдат изпълнени проекти за укрепване на стени на стари хвостохранилища, за рекултивация на стари рудници в Маришкия басейн, за изграждане на съоръжение за извеждането на високите води на язовир "Жеков вир" и др.", твърдят пред "Сега" от икономическото министерство. От отговорите към въпросите на "Капитал" пък се разбира, че значими проекти ще се осъществяват и на територията на област Перник, която в миналото е развивала въгледобивна дейност. "Някои от проектите ще бъдат свързани и с минимализирането на потенциални екологични рискове и рискове, свързани с живота и здравето на хората", казват от ведомството. Това също поставя и въпроси защо досега тези опасности не са били адресирани, както и дали няма частни компании, които могат да правят това, вместо тепърва да се изгражда капацитет за това в "Еко антрацит". Досега скромната дейност на компанията е била именно да възлага поръчки за рекултивация.

А също така отново възниква и вече класическият за ДКК въпрос - какво търси това дружество там и тази дейност не е ли логично да е примерно към Министерството на околната среда и водите. Под неговия контрол от години функционира звучно кръстеното ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда). То си има строго разписани по закон области, които да финансира, но въпреки критиките как се управлява през годините безспорно има опит с проекти за рекултивация на депа за битови отпадъци и има изграден капацитет да работи с местни власти. За 2018 г. се предвижда да отпусне над 75 млн. лв. за опазване на околната среда, а към края на 2017 г. разполага с налични 200 млн. лв. И въпреки че има над 80 служители, се занимава основно с финансиране и контрол, а реалните дейности се възлагат на частни изпълнители.