Инициативата BEPS: Данъчните вече знаят всичко за холдинговата група
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Инициативата BEPS: Данъчните вече знаят всичко за холдинговата група

Shutterstock

Инициативата BEPS: Данъчните вече знаят всичко за холдинговата група

Получените отчети от мултинационалните компании могат дa предизвикат проверка от НАП, ако тя се усъмни в отклоняване на печалби към други държави

11631 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Авторът Виктор Борисов е старши данъчен консултант в "EY България"

В търсене на прозрачност Европейският съюз (ЕС) и голяма част от останалия свят наложиха на големите мултинационални групи от предприятия (МГП) да подават информация как делят печалбите си във всяка държава съобразно обема на тяхната дейност. Идеята е само една определена компания от групата да е отговорна за подаване на консолидирана информация, а данъчните администрации да обменят данните помежду си по служебен път.

За българските компании най-честият сценарий през миналия декември представляваше подаване на уведомления относно кое дружество ще подава отчета за групата и къде. Входирането на самите отчети, обхващащи местни предприятия, в по-голямата си част се случи извън страната.

НАП съответно ще получи в рамките на тази година консолидираните данни за 2016 на групи, чиито дъщерни предприятия са подали уведомления в страната. Това важи за отчети, подадени на територията на ЕС или в държава, присъединила се към Многостранното споразумение за обмен на отчети по държави, като Швейцария, Канада, Русия, Бермуда, Каймановите острови и други.

Как НАП ще използва получените отчети

Отчетите по държави съдържат информация относно разположението на приходите, печалбите, данъчните задължения и икономическата дейност в рамките на МГП. Те дават обобщена информация за групата, която може да не е иначе достъпна от други източници, като например данъчните декларации на местните дружества. Тези данни биха помогнали на данъчните органи да идентифицират тези МГП, чиито структура и дейности биха позволили преднамерено ерозиране на данъчната основа и прехвърляне на печалби (т.нар. BEPS, от англ. Base Erosion and Profit Shifting). Също така, отчетът представя на данъчната администрация "цялата картина", позволявайки по-точно определяне на ролята на местното дружество в рамките на групата.

Тъй като отчетите по държави съдържат стандартизирана информация за различни МГП в определен времеви диапазон, те могат да бъдат използвани за разкриване на фискални рискове (виж карето). Информацията в отчетите може да бъде използвана от приходната администрация за селектиране на данъкоплатци, които да подлежат на данъчни проверки или ревизии. Рискови фактори в тази насока може да са продължителни данъчни загуби, съществени взаимоотношения със свързани лица, преструктуриране на дейности и други.

Например в страни, в които подаване на документация за трансферно ценообразуване не е задължителна (като България), отчетът може да бъде използван за идентифициране на данъчно отклонение, произлизащо от сделки между свързани лица при непазарни условия. Докато корекция на трансферните цени не може да бъде направена само въз основа на отчетите, данните биха позволили маркиране на случаи, в които приходите и печалбите може да не са били правилно алокирани в рамките на групата.

Данъчната администрация на страната, в която е компанията майка, може да използва информацията в отчета, за да пресметне ефективните данъчни ставки на дъщерните дружества. Така например държави със специфични правила против отклонение от облагане, като Германия, Франция и Полша, могат да наложат данък върху определени печалби, задържани от дъщерни дружества в страни с ниско облагане. България също може да попадне в обхвата на подобни мерки предвид сравнително ниската данъчна ставка.

Информацията в отчета позволява пресмятане и на финансови индикатори за групата и сравняването им с тези на други пазарни участници. Основната цел може да е общ преглед за значими диспропорции. Индикация за отклонение от облагане може да е например реализирането на ниски маржове от контролиран дистрибутор, докато неговите конкуренти генерират високи печалби спрямо приходите.

И какво сега?

Когато е маркиран рисков индикатор, данъчните администрации ще трябва да предприемат "ръчен" преглед, за да установят наличието или не на отклонение от данъчно облагане.

Неминуемо един и същ отчет ще касае множество държави. Ако приходната администрация в някоя от тях има съмнения за коректността на МГП по отношение на подадената информация, тя може да алармира друга страна за потенциални рискове и несъответствия. Това може да стане чрез механизмите за обмен на информация и съдействие при събиране на данъци в сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.

Препоръчително е местните предприятия, които подават уведомления, да се запознаят с информацията, рапортувана от групата в отчета по държави, и да направят собствен анализ по отношение на потенциални рискови фактори.

Индикатори за риск за данъчните

- Съществена част от приходите или разходите на дадено лице са от сделки със свързани лица

- Финансовите показатели на местното дружество значително се отклоняват от средните за бранша

- Групата отчита значителни печалби в други страни без значима икономическа дейност, която да е подкрепена с нива на зает персонал

- Дружество в определена държава развива широкоспектърен бизнес, но има твърде ниска рентабилност или дори отчита загуби

- Интелектуалната собственост е разделена от географска и правна гледна точка от дейностите, възползващи се от нематериалните блага

- Групата поддържа дружества за споделени доставки, които са географски отдалечени от производствените предприятия

- Създадено е дружество за централизирани продажби в държава с изгоден данъчен режим, но без материална обезпеченост и адекватно ниво на нает персонал.
Авторът Виктор Борисов е старши данъчен консултант в "EY България"

В търсене на прозрачност Европейският съюз (ЕС) и голяма част от останалия свят наложиха на големите мултинационални групи от предприятия (МГП) да подават информация как делят печалбите си във всяка държава съобразно обема на тяхната дейност. Идеята е само една определена компания от групата да е отговорна за подаване на консолидирана информация, а данъчните администрации да обменят данните помежду си по служебен път.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK