Как милиардерът Сергей Галицкий продаде веригата си на руската държава

"Аз създадох компанията, но времето тече и нищо не е вечно." Гласът на Сергей Галицкий е изпълнен с тъга. Причината за емоциите му е разбираема. На 15 февруари руският бизнесмен обяви, че ще продаде почти всичките си акции в основаната от него ритейл верига "Магнит". Купувач на дела от 29.1% за 138 млрд. рубли (2.5 млрд. долара) не е местен или чуждестранен стратегически инвеститор, а държавната ВТБ - втората по големина банка в Русия.

Макар Галицкий да планираше да излезе от компанията от доста време, сделката поставя въпроси доколко е възможно да имаш голям и успешен бизнес в Русия, ако нямаш връзки в държавната администрация. През последното десетилетие беше извършена значителна ренационализация на руската икономика, а делът на държавния сектор от БВП скочи двойно - от 35% през 2005 г. до 70% през 2015 г. До момента обаче тази тенденция се ограничаваше до добивната промишленост и енергетиката, където традиционно държавното присъствие е доминиращо. Сега обаче продажбата загатва за навлизане на държавата и в процъфтяващите сектори на търговията и услугите.

Бизнесменът, който е на първо място по богатство в Русия, спечелено извън сектора на природните ресурси, ще отстъпи поста си на изпълнителен директор на настоящия финансов директор и по този начин ще даде целия оперативен контрол в ръцете на ВТБ. Галицкий продължава да дължи 3%, а останалите акции в компанията са свободно търгувани на борсата.

Историята на един бизнес модел

За разлика от по-голяма част от руския бизнес елит Сергей Галицкий не живее в Москва, а в южния град Краснодар, където преди 23 години основава компания за дистрибуция на козметика и парфюми. Впоследствие разраства бизнеса към търговията на дребно и постепенно го превръща в най-голямата верига за търговия на дребно в Русия. "Магнит", както се казва групата от 2007 г., години наред е лидер на пазара, което пък направи състоянието на създателя й близо 5 млрд. долара според Bloomberg Billionaires. Почти изцяло със собствени средства Галицкий основава в Краснодар и футболен клуб, носещ името на града, а също и школа за обучение на бъдещи футболисти. Постиженията на бизнесмена го превръщат в популярна фигура в съвременната руска бизнес действителност. Той е сочен за редкия пример за бизнесмен, който е развил сам бизнеса си без особена помощ от държавата

Настоящата промяна в собствеността и ръководството на "Магнит" обаче може да се окаже поредното предизвикателство за търговската верига. През миналата година продажбите на компанията се понижиха и тя отстъпи първото място по приходи в страната на основния си конкурент - X5 Retail (собственост на друг милиардер - Михаил Фридман). Основната причината за спада беше прекомерната експозиция към провинциална Русия, където доходите растат бавно, а конкуренцията на по-малки играчи е сериозна. Акциите на групата, които се търгуват в Москва и Лондон, загубиха половината от стойността си през последната година. Заради слабото представяне компанията обяви, че няма да изплаща дивиденти на акционерите. Въпреки това веригата остава водеща по брой на магазините - вече са над 16 000 в цялата страна, а приходите за 2017 г. се повишиха с малко над 6% до 1.14 трлн. рубли (17.7 млрд. долара).

Сложни обстоятелства

На фона на всички трудности оттеглянето от ръководството на компанията изглежда нормален ход за Галицкий. Нелогични обаче са самите обстоятелства, при които то се случва. Въпреки че има редица стратегически и частни инвеститори, които могат да си позволят закупуването на дела за платените от ВТБ 2.45 млрд. долара, това така и не се случи. Вместо това ръка върху един от най-големите търговци на дребно слага държавната банка, в която Галицкий е независим член на надзорния съвет. Цената пък е с около 300 млн. долара под текущата пазарна оценка на дела на бизнесмена.

"Не бива да бъркаме удоволствието да живееш в собствената си страна, да говориш на родния си език, на земята, която познаваш, с хората, които познаваш, с цялостната или само частичната свобода. Може би властите действат прекалено твърдо в някои случаи, но правилата на играта тук не са забраняващи или трудни дотолкова, че да бъдат животозастрашаващи", заявява преди време Галицкий в интервю за спортния портал sports.ru.

Въпроси повдига и участието на ВТБ. Според пожелал анонимност анализатор в международен инвестиционен фонд "Магнит" е комплексен бизнес, които изисква постоянно внимание и контрол от мениджмънта. "Не съм сигурен, че ВТБ има нужния опит за това - първо, е банка под санкции и, второ, е държавна институция. При всички тези рискове успехът на бизнес начинанието е несигурен", заяви експертът пред Reuters. Не е изключено и след време банковата група да продаде дела в "Магнит". Но този вариант беше категорично отхвърлен от президента на финансовата група Андрей Костин. По време на пресконференцията за сделката той демонстрираше увереност в бъдещия успех на веригата, а от време на време успокояваше и разстроения Галицкий.

Доминиращото държавно участие

Различни източници: от Федералната антимонополна служба, която трябва да одобри сделката, до бившия финансов министър Алексей Кудрин, оценяват дела на държавата в руската икономика на около 70%. Доминиращото присъствие основно е в минната индустрия, транспорта, комуникациите, енергетиката, финансовото посредничество и банкирането, където активите на държавните банки са близо 70% от всички. Търговията наред с пазара на недвижими имоти и услугите са последните сфери на икономиката, където частните предприемачи са значително по-силно застъпени, а делът на държавата в тях дори се е свил от 27% през 2013 г. до 17% през 2017 г.

Ето защо за някои местни анализатори е обезпокоителен фактът, че именно в търговията на дребно се случва сегашната промяна. Дори и сделката между "Магнит" и ВТБ да не промени значително картината на пазара, самият пример от нея може да не е в полза на руската администрация. Като популярна фигура и символ на руското предприемачество и бизнес Галицкий вероятно е един от малкото хора, които сами са се развили. Сделката с ВТБ показва, че руската политическа система може и да оставя богатите да останат богати, но срещу варианта да се разделят с предприятията си.

Магнит за приходи

През първите 9 месеца на 2017 г. "Магнит" е добавила 1638 магазина към търговската си мрежа, разширявайки я до 15 697 из цялата страна. Общите приходи на компанията за периода са се увеличили с 6.4%, достигайки 14.94 млрд. долара, спрямо 14.03 млрд. долара през 2016 г. EBITDA (печалба преди облагане с данъци, приспадане на лихви и отчитане на амортизацията) е достигнала 1.22 млрд. долара през 2017 г. при марж от 8.26%. Въпреки ръста в приходите обаче конкуренцията в търговията на дребно е свила маржовете на печалба с около 2%, като те са били 10.16% през 2016 г. Нетната печалба на компанията също е намаляла на годишна база с около 32.38% - от 726 млн. долара през 2016 г. до 490 млн. долара за същия период на 2017 г.