Компаниите за изкопаеми горива рискуват проекти за 1.6 трлн. долара

Компаниите за изкопаеми горива могат да загубят около 1.6 трлн. долара в разработването на въглищни, газови и петролни находища, ако Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (Парижкото споразумение за климата) бъде изцяло приложена до 2025 г., пише Financial Times.

Трилиони на вятъра

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Сумата представлява разликата между планираните от компаниите инвестиции между 2018 и 2025 г. и тези, които реално биха направили, ако действащите законодателства бъдат изменени така, че да отговарят на изискванията, заложени в парижкото климатично споразумение. Според действащата законодателна рамка за опазване на околната среда компаниите за добив на изкопаеми горива биха направили инвестиции от 4.8 трлн. долара в разработването на нови находища, които да задоволят обществените нужди от суровините до 2025 г. В случай на цялостно приложение на Парижката конвенция за климата обаче търсенето на изкопаеми горива би намаляло значително, съответно редуцирайки нуждата от инвестиции до 3.3 трлн. долара. Разработването на проекти е тромав и скъп процес, което поставя компаниите в неизгодно положение.

Проучването, проведено от анализаторската компания Carbon Тracker, подчертава един от основните въпроси пред енергийната индустрия – "доколко трябва да продължават да се наливат средства във въглеводороди в период на нарастващо световно търсене на енергия от възобновяеми енергийни източници".

Фалшива сигурност



Според Андрю Грант, автор на доклада на Carbon Tracker, понастоящем правителствените регулации дори не се доближават до споразуменията от Парижката конвенция за климата, направени през 2015 г. С оглед на това инвестициите в проекти, изградени върху устойчивостта на настоящите климатични регулации, изглеждат изключително нерационално. В случай че държавите пристъпят към по-активно спазване на заложените в конвенцията споразумения, компаниите за добив на изкопаеми горива биха се сдобили с цял куп блокирани активи.

"Компаниите, които разчитат неправилно пазарните сигнали и инвестират прекомерно в петролни, газови и въглищни проекти, основавайки се на фалшиво чувство за сигурност, биха подвели инвеститорите, загубвайки милиарди от пазарните си капитализации", заявява Грант.

Най-сериозен е рискът за петролната индустрия, където проекти за 1.3 трлн. долара могат да загубят икономическата си стойност, ако правителствата наложат допълнителни тарифи върху вноса на петрол или затегнат изискванията за емисиите на вредни частици, за да отговорят на изискванията на Парижката конвенция. При такова стечение на обстоятелствата най-силно ще усетят загубите американските и канадските добивни площадки поради високите разходи за експлоатацията им. Въпреки това арабските петролни компании също ще усетят осезаемо ефекта от промяната в екологичната политика.

"Енергийните компании трябва да са прозрачни относно мисленето си за по-ниски приходи от въглеводородните горива и да убедят акционерите, че приемат тези рискове сериозно", заяви Грант.