Засиленото търсене на мед пренасочва минните компании към Монголия

Новата вълна инвеститори включва австралийската Xanadu Mines, канадската Kincora Copper и американската Wood Capital Partners.

Дълги години минният гигант Rio Tinto беше единствената международна компания с амбиции за добив на мед в Монголия. Тя инвестира милиарди долари в мащабния си проект "Ою Толгой" в пустинята Гоби. Нестабилната икономика, младата демокрация и големите температурни колебания държаха на далеч много чужди инвеститори. Развитието на технологиите и постепенното изчерпване на залежите в Чили рязко увеличиха нуждата от метала и накараха минните компании да погледнат към нови, по-рискови дестинации. Сега те бавно започват да осъзнават потенциала на азиатската държава, граничеща с най-големия потребител на суровината – Китай, пише Reuters.

Мнението на геолозите, че залежи като в "Ою Толгой" рядко са изолиран случай, само подхранват апетита на по-рисковите играчи. Новата вълна инвеститори включва австралийската Xanadu Mines, канадската Kincora Copper и американската Wood Capital Partners.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Компанията Wood Capital Partners, създадена от двама бивши банкери от Citigroup, вече е инвестирала няколко милиона долара за проучвания в северната част на пустинята Гоби. Компанията е откупила концесионните права за 364 кв. км от инвестиционен фонд, заяви съизпълнителният директор и управляващ съдружник Стивън Дизър. Той очаква скорошен бум в закупуването на активи в страната, подхранван от възстановяването на икономиката, след помощта на МВФ. По думите му бюджетът за сондажите в началото на март и април ще бъде минимум седем цифрено число.

Изпълнителният директор на Kincora Copper Сам Спринг заяви, че през изминалата година компанията е инвестирала 4.5 млн. долара и смята да продължи проучванията си в края на март или началото на април, обнадеждена от резултатите.

Изпълнителният директор на Xanadu Mines Андрю Стюарт пък обяви, че през следващите месеци ще проучи възможността за експлоатацията на мина в страната.



Rio Tinto също се завърна

Инвеститорите се надяват да открият друго находище с размерите на "Ою Толгой". Работата по проекта, струващ 12 млрд. долара на Rio Tinto, беше възобновена от компанията миналата година след пауза от 5 години заради спада в цената на медта. Разногласията на монголското правителство, държащо 34% от минния проект и компанията, която е собственик на останалите 66%, относно енергийните разходи и дължимите данъци допълнително обтегнаха атмосферата. През януари компанията обяви, че ще открие първия си офис в монголската столица Улан Батор и в него ще бъдат назначени 80 служители. Според източници от индустрията това е символичен ход, целящ да покаже ангажимента на компанията към страната.

Растящият пазар на мед налага нови предизвикателства

Обвързаността на Монголия с икономиката на Китай засили икономическия й растеж. Честите смени на правителството и недостатъчно прозрачната съдебна система обаче са висок рисков фактор за инвеститорите. Тежките климатични условия с температури вариращи между -40 и 40 градуса поставят ограничение пред сезонността на проучванията, което липсва в страните от Латинска Америка.

Тези рискове изглежда са по-малкото зло за минните компании, в свят в който технологиите постоянно се развиват и нуждата от метали расте. Електромобилите и възобновяемата енергия изискват от тях да доставят все по-голямо количество от суровините. Цените на метала достигнаха 7 хил. долара на тон, покачвайки се от 4.3 хил. долара в началото на 2016 г. В същото време залежите в Чили бавно се изчерпват, а работниците искат по-високи заплати. Потенциалът от откриването на нови залежи в Монголия накара даже чилийският минен гигант Codelco да обмисли възможността за проучвания там.

Нестабилност и висок потенциал

Монголия пряко зависи от суровините и интереса на чуждите инвеститори, което поставя страната в много несигурно положение. Тревожни са и данните на Световната банка и Националния статистически институт на Монголия, според които 30% от тримилионното население на страната е живяло в бедност през 2016 г. След срива на националната валута и огромния държавен дълг, спасението на Монголия дойде от МВФ. Спасителният пакет допринесе за подобряване на кредитния рейтинг на страната през януари, но задължи правителството да увеличи данъците.