Опасността от пазарен срив дебне суверенния фонд на Норвегия

Икономическа криза би изтрила около 40% от стойността на активите на фонда

Петролните постъпления по време на кризата компенсират срива в инвестициите
Петролните постъпления по време на кризата компенсират срива в инвестициите    ©  Reuters
Петролните постъпления по време на кризата компенсират срива в инвестициите
Петролните постъпления по време на кризата компенсират срива в инвестициите    ©  Reuters
6.1% е средната възвращаемост на фонда за последните 20 години.

Една потенциална пазарна криза би имала особено силен ефект върху представянето на най-големия суверенен фонд в света – този на Норвегия, съобщава Financial Times. Разликите между пазарните условия през 2007 г. и тези в момента увеличават опасенията, че при икономическа криза съществуват сериозни рискове, като в най-лошия случай са застрашени около 40% от активите му, които в момента са на стойност над 1 трлн. долара.

Комбинацията от високи цени на петрола през 2008 г., откъдето са основните постъпления на фонда, и ниския обменен курс на норвежката крона (повечето активи на фонда са в чуждестранни валути) не само е компенсирала загубите от близо 23-процентния спад в обема на фонда по време на кризата, но и е спомогнала за разширяването му. Настоящите пазарни условия обаче се различават значително от тези през 2008 г. Цената на петрола се задържа на изключително ниски нива, а норвежката крона като една от най-сигурните валути може да приеме ролята на актив убежище за инвеститорите в случай на криза, което би завишило значително обменния й курс.

Фискално ориентиран фонд

В най-неблагоприятното стечение на обстоятелствата суверенният фонд би загубил повече от 40% от стойността на активите си, прогнозират анализаторите. Освен това, ако търсенето на кроната в ролята й на актив убежище се увеличи, това би нарушило търговския баланс на страната, принуждавайки правителството на Норвегия да прибегне до използването на максимално допустимия обем от средствата на фонда според последните законодателни изменения. Според ревизираното през 2017 г. "фискално правило" норвежкото правителство може годишно да използва до 3% от средствата, с които разполага фондът. Очаква се дори през 2018 г. потокът към бюджета да достигне 231 млрд. норвежки крони, или около 2.9% от стойността на фонда. В условията на криза това допълнително би източило фонда.

В момента дори тези 3% от фондовите средства представляват около 18% от правителствените разходи на Норвегия. Опасенията на анализаторите в Осло са, че в случай на тежка икономическа криза администрацията може да ревизира фискалното правило, осигурявайки си възможността да харчи значително по-големи суми.

"Проблемът е, че фондът не е изпитван в условията на криза. Политическата система не е изпитвана в условията на такава криза. Тъй като сме слабо подготвени, ние носим риска от съсипването на фонда", обяснява Еспен Хенриксен, професор в бизнес института BI в Осло и бивш член на ръководния екип на фонда.

Още от Капитал