С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 30 мар 2018, 9:15, 5365 прочитания

Как Facebook промени хората и политиката

Социалната мрежа се отразява на всеки аспект от живота - личния, обществения и политическия. Излизането обаче е трудно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Facebook в окото на бурята

Акциите на Facebook са под натиск, но засега няма място за паника

Инвеститорите все още не са готови да се откажат от социалната мрежа

Съпротивата срещу Facebook

Кризата с Cambridge Analytica разобличи зловещите страни на социалната мрежа. Лесно решение не се задава

Тези, които напуснаха Facebook

Кои са някои от хората, които закриха профила си в социалната мрежа, и защо

Как да ограничим информацията си в социалната мрежа

Мрежата знае много повече, отколкото някой осъзнава и някога е предоставял като данни

Защо фирмите ще продължат да харесват Facebook

Маркетингът през социалната мрежа остава най-ефективният инструмент

Няма съмнение, че Facebook промени ежедневието ни и светът никога няма да се върне назад към времената преди масовата, моментална, свързаност, дори и тя да не идва от компанията на Марк Зукърбърг. Скандалът с Cambridge Analytica обаче се оказа отрезвяващ шамар за цената, която плащат дигиталните потребители. Не става дума само за данните, които всеки предоставя на компанията, но и за всички ефекти, които тя има над хората като личности и общество.

Дори при промяната на алгоритмите си преди месеци от самата мрежа се позоваха на изследвания на редица американски психолози, чиито открития сочат, че и 10 минути пасивно ползване на мрежата на ден се отразява негативно на настроението на хората. Това може лесно да бъде обяснено – в момента, в който всеки влезе във Facebook, бива буквално удавен от информация, истории, мнения, новини, снимки и хора, които искат да убедят всички около себе си, че всеки ден е по-добър от предишния.


Facebook, без който не можем

"Макар Facebook да има своите безспорни плюсове като платформа за комуникация и обмен на всякакъв вид информация, прекомерното прекарано време във виртуалното пространство всъщност може да има и негативно психологическо влияние", коментира пред "Капитал" Десислава Цветанова, психолог в "Атитюд - център за психологическо консултиране" и 88ДГ "Детски рай". Тя посочва, че множество научни изследвания през последните години откриват, че престоят в социалните мрежи може да доведе до повишени нива на депресия и тревожност в потребителите, както и до по-ниско самочувствие.

Последиците са много: по-ниска продуктивност, по-лошо настроение, по-голям фокус върху виртуалната среда, отколкото върху реалната. "Сравнението на ежедневието между потребителите в мрежата води до един порочен кръг, в който поради завистта към нечия хубава снимка или статус човек решава да публикува своя собствена, за да се самоубеди, че неговият живот е не по-малко хубав", казва Цветанова. Психологът обръща внимание и на това, че Facebook е удобна среда и за кибертормоз, насочен основно към по-младите хора, върху чието психично здраве времето, прекарано в мрежата, може да има огромни негативни последствия.



Някои от напусналите социалната мрежа говорят именно за тези негативни последствия. Те могат да бъдат съвсем тривиални – от това да ти пишат постоянно хора, които не желаеш да го правят, до това да се вманиачиш дотолкова към Facebook, че да не можеш да станеш сутрин, без първо да хванеш телефона (виж причините им да напуснат).

Според д-р Лари Роузен от Калифорнийския държавен университет и автор на "Разсеяният ум - древни мозъци в хай-тек свят" проучванията, правени досега със социалните медии, показват противоречиви данни.

"От една страна, тези, които ползват повече социалните медии, със сигурност показват повече симптоми на депресия и тревожни разстройства", казва той. Повечето от неговите изследвания в тази насока, някои от тях и демонстрирани в предаването "60 минути" например, представят рязкото повишаване нивата на стрес при получаване на съобщение по телефона, последван от острия порив то да бъде прегледано.

"От друга страна, социалните мрежи могат да помогнат на депресирани хора, като предоставят налична публика през цялото денонощие. Част от нашите изследвания потвърждават и тази страна на въпроса", смята той. Затова не е учудващо, че в търсенето на публика всеки от нас малко или много пада в капана в търсенето на одобрение.

Според доц. Маргарита Бакрачева това е толкова лесно, защото мрежите позволяват толкова бързо и лесно да получиш нужната оценка и одобрение. Което има своите рискове, като тя цитира и представително проучване от Австралия, което показва, че една от основните причини за стрес е притеснението, че приятелите ти се забавляват повече от теб.

Всички тези ефекти все повече увеличават притесненията, че социалните мрежи водят до зависимост. Доцент Бакрачева обаче е скептична: "Доскоро подобни притеснения имаше и за игрите", смята тя.

Общество, движено от лайкове

Популярността на социалните мрежи и бързият им възход не са случайност според Лаура Кели, която преподава "Медийни науки" в Американския университет в Благоевград. Според нея думичката социални преди медии не бива да ни заблуждава, тъй като тези платформи никога не са правени с нагласата да бъдат новинарска агенция и основен източник за информация на хората, в каквито са се превърнали. "В социалните мрежи, за разлика от BBC например, липсват хора, които да филтрират информацията и да носят отговорност", казва тя. Това води до редица усложнения в преноса на информация - липса на проверка на източниците, обясняване на тяхната мотивация, нужното отсяване и критична аргументация, която при традиционните медии е нормалният начин за формиране на една новина. Всичко се свежда до това дали дадена новина се лайква, или не се лайква - което, разбира се, е крайно неточен барометър за истинност.

Вместо това надмощие взима волята на тълпата, с всичките и страхове и предубеждения, което може в кратко време да направи дадена фалшива новина пълен хит в глобалната мрежа. Кели дава за пример феномена "Син кит" (фалшива новина, която тръгна от Русия преди година и предупреждава за опасна игра сред децата, водеща до самоубийства - бел. ред.), който много добре се заиграва със страховете на родителите. "Има определено ниво на тирания на мнозинството и това увеличава поляризацията, вместо да свързва. Това е шумно място, което усилва разделенията и има силата да поляризира", смята Кели.

Демокрация за масите

Изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов споделя до голяма степен вижданията на Кели и допълва, че социалните мрежи са вид утопична масова демокрация, в която авторитетите, към които могат да бъдат прибавени традиционните медии, неизбежно получават силен удар от волята на тълпата. "Там мрежовото надделява над йерархичното" - обобщава той и обяснява: "Защото всеки влогър, получил 1000 лайка, вече е авторитет. Харесването обаче не означава, че е истина."

По същия начин и дигиталната реалност подменя аналоговата и именно така според него се създават и "балоните на мнения" - изолирани от алгоритмите на социалните мрежи пространства, където всички мнения са само такива, които се харесват на отделния потребител, без значение дали са истина и без достатъчно аргументация на отсъстващата срещуположна страна. Според Георги Апостолов така се губят всякакви стимули за смислена дискусия, тъй като при попадането на дадена публикация, която не ни харесва, е толкова лесно да "баннеш или обидиш всеки несъгласен". Така и постепенно потребителите се затварят в свои малки светове, в които те са винаги прави. "Вече не ние отглеждаме тамагочита, вече ти си тамагочито и отглеждаш себе си" - казва на шега Симеонов.

Затова и социалните медии според него развиват до крайност явление, което винаги е било риск в демократичния процес - издигането на личности просто защото ги харесваш, а не защото "те могат да свършат някаква работа", което в крайна сметка е най-вжното, смята Симеонов. Също като Лаура Кели той наблюдава тези явления внимателно и също споделя мнението, че тези тенденции, водени основно от социалните медии, са основен двигател на популизма в наши дни. "Социалните медии премахват границата между личното и политическото. Вече слушаме за хобитата на политиците по цял ден" - аргументира се Симеонов.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Построеното от "Трейс Груп Холд" през 2019 г. Построеното от "Трейс Груп Холд" през 2019 г.

Българската компания успешно развива своята дейност на европейския строителен пазар

18 ное 2019, 515 прочитания

Американските компании са предпазливи за разходите заради търговската война 1 Американските компании са предпазливи за разходите заради търговската война

Ръководителите предвиждат слаб спад на капиталовите инвестиции и през четвъртото тримесечие

17 ное 2019, 636 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Акциите на Facebook са под натиск, но засега няма място за паника

Инвеститорите все още не са готови да се откажат от социалната мрежа

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10