С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 30 мар 2018, 15:54, 26130 прочитания

Тези, които напуснаха Facebook

Кои са някои от хората, които закриха профила си в социалната мрежа, и защо

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Facebook в окото на бурята

Акциите на Facebook са под натиск, но засега няма място за паника

Инвеститорите все още не са готови да се откажат от социалната мрежа

Защо фирмите ще продължат да харесват Facebook

Маркетингът през социалната мрежа остава най-ефективният инструмент

Съпротивата срещу Facebook

Кризата с Cambridge Analytica разобличи зловещите страни на социалната мрежа. Лесно решение не се задава

Как Facebook промени хората и политиката

Социалната мрежа се отразява на всеки аспект от живота - личния, обществения и политическия. Излизането обаче е трудно

Как да ограничим информацията си в социалната мрежа

Мрежата знае много повече, отколкото някой осъзнава и някога е предоставял като данни



"Капитал" се свърза с няколко души, които вече са взели решението да напуснат най-масовата социална мрежа, за да разкажат те какви са причините за него. Отстрани можете да разгледате и резултатите от анкетата на тема Facebook, проведена от "Капитал", в която се включиха 350 души.



Никола Пенев, доктор по математика от Станфордския университет
"За жалост социалните мрежи създадоха огромно количество политически продукт с ужасно качество. Ретроспективно погледнато, това беше неизбежно. Бизнес моделът на Facebook работи при максимална ангажираност на потребителите. Голямата ангажираност на потребителя изисква силни емоции, които рядко са рационални. Така Facebook неизбежно стимулира сензационни и неверни истории, екстремистки гледни точки, безсмислено жестоки спорове, изобщо най-примитивни страсти. Най-лошият за мен аспект на всичко това е двойната атака срещу професионалната журналистика. От една страна, Facebook създава илюзията, че всички сме експерти. Обсъждането на политика вече не се ограничава до пейката пред блока - всеки може да има аудитория от хиляди и да остане с напълно погрешното впечатление, че разбира всяка една тема. Както не всеки може да е хирург, така и не всеки може да е журналист, политилог, анализатор. Без професионални медии обществата са обречени на мрак, манипулации и застой. Facebook направи много за упадъка на журналистиката в световен мащаб. Чак сега щетите стават очевидни. Затова за мен е въпрос на самосъхранение и морал да се откажа от социалните мрежи като средство за информация, а и дискусия и да се върна към истинските медии."

Петко Карамочев, INDUSTRIA
"Решението да изтрия профила си във Facebook беше много импулсивно и нямаше общо с политиката на социалната мрежа. Причините бяха натрупаната умора и нежеланието да слушам поредните скандали в т.нар. демократична общност няколко месеца преди последните парламентарни избори в България. Исках да отделям повече време на семейството и бизнеса си. Това, което не предвидих, е, че тоталното скъсване с Facebook в България означава социална смърт на определено ниво в обществото. За период от десет месеца, в които отсъствах, намаля броят обаждания от мои близки и от нови клиенти. Трябваше "да се върна". Интересен е начинът, по който стана връщането. Това бе трудно, защото Facebook пазеше ясни спомени от старото ми Аз и блокираше опитите да се регистрирам наново и трябваше да доказвам, че не съм имитатор. След като бях приет наново, първото нещо, което видях като предложения за "приятелство", бяха хора, с които бях свързан и преди. Това не беше много ОК. Facebook не ме беше забравил. Предположението ми след цялото упражнение е, че Facebook разполага с карта на социалните отношения между хората по света.

Доктор Елизабет Тейт, преподавател по Политически комуникации в Robert Gordon University, Абърдийн
"Реших да деактивирам Facebook профила си заради скандала с изборната манипулация. Никога не съм била редовен потребител на Facebook и имах своите резерви относно компанията и преди. Използването на модели, базирани на изкуствен интелект, и захранването им с данни от мрежата, за да бъдат използвани в избори, е нещо, което не можем да игнорираме като общество и е реална заплаха за демокрацията. Не искам да имам нищо общо с организация, която позволява това. За момента имам смесени чувства относно деактивирането на профила си. Лишавам се от контакт с приятели и семейство и то малко преди да замина да живея в чужбина. Въпреки това, за да реактивирам профила си, Facebook трябва да променят бизнес модела си и да бъдат сигурни, че това няма да се случи никога вече. Смятам, че трябва да има нови регулации за личните данни и ползването им за политически цели. Това обаче изглежда малко вероятно, тъй като политическите партии работят активно с фирми като Cambridge Analytica."



Лия Беленска, студент по Право в университета в Маастрихт
"Реших да напусна Facebook за пръв път през лятото на 2012 г., след като прочетох условията за ползване внимателно. Според тогавашните условия, след 3 месеца Facebook изтрива всички данни, снимки и публикации свързани с потребителя, не само от платформата, но и от сървърите си. В края на 2012 направих свой нов профил, но през следващите няколко години, докато го ползвах, винаги имах едно на ум за това какво публикувам, какво съдържание харесвам и т.н. През есента на 2014 г. деактивирах (не изтрих) профила си, защото това беше последната ми година в университета и усещах, че губя изключително много време в социалната мрежа, не можех да се съсредоточа, защото постоянно си проверявах известията или съобщенията. След като завърших си възстанових акаунта за известно време и през август 2017 г. го деактивирах отново поради същите причини както и през 2014 г.. Още преди години осъзнах, че сърфирането в социалната мрежа много влияе на самочувствието ми и в двете посоки. В момента се чувствам много по-продуктивна, когато съм без Facebook. Откакто премахнах за последно профила си, отново забелязвам, че продуктивността ми е повишена, не се разсейвам толкова лесно, съсредоточавам се по-бързо и се чувствам по-спокойна."

Диана Димова, докторант в катедра "Кирилометодиевистика" в СУ
"Ползвах Facebook от 2009 г., но през ноември 2015 г. реших да изтрия профила си. Причините са две: първата е, че наистина започнах да се натоварвам от това, което някои хора качват - хора, които познавам лично и които се представят в съвсем друга светлина. Втората – натоварваше ме това, че много хора непрекъснато ми пишеха съобщения и не се съобразяваха с нищо. В крайна сметка, в случая не е важно, дали ще отговоря, самият факт, че компютърът или телефонът непрекъснато писука е достатъчно, за да ме разсейва и да ми пречи на работата. В един момент прецених, че ще ми е по-добре без този профил, а с хората, с които съм близка, винаги мога да се свържа. Решението ми с нищо не ми е попречило да се свързвам с тези, с които искам, както и те с мен. След като си изтрих профила, ми бе казано, че е трябвало да съобщя на всички на стената си, че ще закривам профила, което ми показа колко правилно решение съм взела. Във Facebook виждам стремеж у хората да се покажат колко са състрадателни и съпричастни с всичко, едновременно с това колко перфектен живот водят, а след това и другата крайност – колко е несправедливо всичко спрямо тях."

Валентина Стефанова, бивш Facebook потребител
"Решението ми да напусна Facebook бе сбор от завист, лично отношение (в отрицателен смисъл), всеобщи нападки и обиди между хората (по-модерно хейт), както и функцията на Facebook тип "предай нататък". При мен лично периодът от около година, преди да напусна сайта, беше и времето, когато определени хора постваха и коментираха с цел да ме дразнят. Аз, от своя страна, се поддавах на тези провокации и се нервирах. Също и псевдополитиката и още по-псевдо силата да отстояваш правата си чрез коментари. А в същото време не излизаш на протест, не правиш нищо, за да промениш това, което не ти харесва, и само се оплакваш и чакаш. Накрая бях стигнала дотам, че блокирах някои приятели, защото постоянно постваха новини от сайтове, които никога не бих отворила. Знам, че всеки има право на избор. Затова моят избор беше да се откажа от услугите на мрежата. В момента се чувствам по-продуктивна, защото не си губя времето и няма дразнител."

Виктория Колева, студент по Право в СУ
"Изтрих акаунта си преди близо две години. Основната причина да го направя бе, че отнемаше твърде много от времето ми. Мисля, че Facebook действа пристрастяващо върху хората, аз самата се чувствах така. Преди да го изтрия бях на мнение, че никога няма да го изтрия, че това е мястото, където общувам с приятелите си. Дойде моментът да уча за изпити, Facebook много ми пречеше и реших да изтрия профила си. Определено станах много по-продуктивна без него, тъй като времето, което бих прекарвала гледайки публикации, аз отделях за полезни дейности. В тийнейджърските си години бях добавила хора като приятели, които всъщност изобщо не ми бяха близки, просто познати, и нещата, които споделяха изобщо не отговаряха на реалната им същност. Това за мен бе много натоварващо. Нещо, което ми направи огромно впечатление е, че без Facebook хората трудно завързваха разговор с мен. Сега, две години по-късно, си направих нов профил. Причината е, че твърде много обмен на информация, относно университета и занятията ми в него, се осъществява именно там. Ако нямах основателна причина, не бих го ползвала."

Даяна Кръстева, студент Управление на бизнеса и предприемачество в НБУ
"Преди да взема окончателното решение да закрия профила си, няколко пъти го спирах за по няколко дни, но безуспешно, защото в последствие го възстановявах. Нещото, което ме доведе до извода, че трябва бъда твърда в решението си за спиране на профила, беше тоталната загуба на време. Навикът да вляза и просто да си "скролвам" надолу по началната страница ми губеше изключително много време на ден и ме разсейваше от каквато и да било по-важна и стойностна работа, а и постоянната показност на всички взе да ми идва в повече. Това, което смея да твърдя е, че определено съм по-продуктивна без акаунта си, защото мисълта "Чакай да вляза да видя какво става във Facebook", изчезна."

Мария Ивайлова, студент по журналистика, СУ
"Дълго време обмислях деактивирането на Facebook акаунта си. Накрая осъзнах, че ме е страх да изтрия профила си. Мислех, че другите ще ме помислят за аутсайдер. Освен това харесванията, коментарите, реакциите под публикации от приятели и т.н. - изпитвах неустоима нужда да се чувствам известна, коментирана и харесвана, и тази нужда се покачваше заедно с броя на публикациите ми. Влизането във Facebook се превърна в първото нещо, след като се събудя от сън. Така осъзнах, че всъщност съм пристрастена в най-буквалния смисъл. Чувствах се отвратително, щом харесванията на снимките ми спадаха. Комплексирах се. Един ден просто ми писна и докато скролвах, реших, че ще деактивирам акаунта си. Всичките ми приятели и познати не спират да ме питат с удивление защо съм го направила. Ограничих контактите си и вече не претоварвам мозъка си с излишна информация. Осъзнах, че има и други начини, по които да се информирам за случващото се около мен."

Никол Атанасова, графичен дизайнер
"Основните причини да имам профил във Facebook отначало бяха две – това, че той ми даваше лесен достъп до информация и че беше удобно средство за комуникация. Преди тр години разбрах, че нито се информирам, нито комуникирам качествено там. Потокът от непотвърдени новини, статуси, снимки всъщност ми пречеше да отбирам важните неща, а комуникацията с хората, с които исках да комуникирам, беше плитка, несъдържателна и некачествена като цяло. В социалните мрежи хората рядко проявяват истинската си същност, а при анонимното общуване резултатът от комуникацията е лишен от всякакъв контекст, какъвто животът извън мрежата би могъл да даде. Представата, която хората създават онлайн, е изградена от стратегически насочени и предварително обмислени действия и рядко отговаря на реалността. Социалната мрежа се оказа колосална загуба на време и откакто не съм в нея, съм по-продуктивна и даже по-спокойна – защото се оказва, че безопасността на личните данни все пак е мит."

Тодор Тодоров, редактор в "Капитал"
"За първи път влязох в социалната мрежа някъде през 2006-2007 г. Тогава тя беше нещо уникално, любопитно и интересно. Ниската й популярност за мен я правеше по-скоро клубна мрежа - с под 100, но качествени приятелства. Нещата започнаха да се променят (без да ги усещам), когато тя стана платформа за ширпотреба, а приятелствата ми надминаха 500. Някъде там се появи и станалото вече днес клише, че "никой не е по-грозен от снимката на личната си карта и по-красив от профилната си снимка във FB". Суетата и фалшът станаха норма за Facebook – виждаш добре познати хора, които се представят в съвсем друга, измислена светлина. Разбира се, не генерализирам за всички там, има и много хубави и положителни примери. След 2009 г. имах 4 щастливи години с изтрит профил, но влязох отново, без ясна причина, по-скоро отново от любопитство. Видях промяна – личният живот на хората пак беше на показ там, но Facebook се беше превърнал в мегафон за хората по всякакви въпроси. Проблемът за мен е, че често единствените аргументи по теми и спорове са сервираните им там заглавия (често непроверени и заблуждаващи), които потребителите приемат без никаква критичност. Приемал съм социалните мрежи и като място за провокация, за ирония, но съм се сблъсквал с хора нетърпящи критика и без чувство за хумор, а когато аргументите им изчезнат, идват личните нападки. Видях все повече разделение. Според мен за много хора Facebook се е превърнал в паралелен свят, а поради горните причини, които са тъмната му страна, той повече ми взима отколкото дава."

Ани Коджаиванова, редактор в "Капитал"
"Изтрих Facebook профила си преди няколко месеца по три причини:
Първо, социалната мрежа "еволюира" от лична платформа в масова контракултурна среда, в която, освободени от неудобството на физическото общуване и защитени от социалния си аватар, мнозина откриха удоволствието от това не просто да имат мнение по всяка тема, но да го натрапват агресивно и да оспорват също толкова агресивно всяко друго мнение - от политически възгледи до кулинарни предпочитания. Това междуличностно "тролене" (да не се бърка с платеното или пропагандното "тролене") не просто убива удоволствието от общуването, но в по-широк мащаб то делегитимира всеки смислен и потенциално конструктивен дебат точно толкова лесно, колкото и лесно легитимира нелегитимни гледни точки. С потенциално опасни последствия, доколкото тези "дебати" често се пренасят в класическите медии и дори в институции.
Второ, в пряко следствие на първото: да можеш да четеш буквално мислите на почти непознати хора, щедро предоставени от тях самите, за мен е сбъднат кошмар. По много причини.
И трето, да наблюдаваш как вълната от целенасочени фалшиви новини и опорни точки методично и ефективно променя мисленето на хората, с които си във връзка в мрежата, и постига целите си, носи смазващо чувство на пълна безпомощност."

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бъдещето на развлекателния тв бизнес Бъдещето на развлекателния тв бизнес

Медийните гиганти се борят за вниманието на зрителите. Битката ще бъде кървава

22 ное 2019, 957 прочитания

Ново Eleven на борсата 1 Ново Eleven на борсата

Първият рисков фонд на Eleven се готви да излезе на фондовата борса с увеличение на капитала за 4 млн. лв.

22 ное 2019, 2772 прочитания

24 часа 7 дни

22 ное 2019, 5977 прочитания

22 ное 2019, 2792 прочитания

22 ное 2019, 2646 прочитания

22 ное 2019, 1939 прочитания

22 ное 2019, 1719 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Как не бива да се управлява компания

Колапсът на веригата за играчки Toys 'R' Us е пример за капаните на краткосрочното бизнес планиране и лошия мениджмънт

Още от Капитал
Йоанис Коцианос: Догодина стъпваме на пазара на здравно застраховане

Председателят на изпълнителния комитет на "Алианц България холдинг" пред "Капитал"

Ако всичко това не беше истина...

Как сметката за едно тайно пътуване на варненския кмет до Израел беше платена от журналистка в малка местна телевизия

Как иначе може да изглежда бюджетът

Визията на Института за пазарна икономика има реформи, ефективност и голям излишък като буфер за външни шокове

Разследването срещу Тръмп: Да си поиграем на импийчмънт

За демократите ще бъде трудно да обърнат общественото мнение срещу президента. И рискуват да му поднесат втори мандат

Кино: "Доза щастие"

Качествен дебют по трудна тема

20 въпроса: Виктор Чучков-син

Новият му филм, екранизация по романа "18% сиво", излиза в края на януари

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10