В тогавашната нагнетена атмосфера обясненията на управителя на "Булмаркет ДМ" Станко Станков, че въпреки номиналния собственик и кредитите си към ПИБ той реално притежава компанията, звучаха като влизане в оправдателен режим. Две години по-късно обаче връзките вече изглеждат скъсани. Компании от групата рефинансират кредитите си към ПИБ от други банки, а в самото "Булмаркет ДМ" собствеността вече е само в ръцете на Станков. Пред "Капитал" той коментира, че причините за рефинансирането са, че новите банки кредитори са предложили по-добри кредитни условия от ПИБ.

Преподреждане на къщичката

Доскоро в търговеца на пропан-бутан "Булмаркет ДМ" 40% от собствеността беше на управителя Станко Станков, а останалите 60% - на "Вектра консулт". Тя беше еднолична собственост на регистрираното в Кипър Burundi Services Limited. Последното според документите в Търговския регистър се води управлявано от кипърското Din Nominees, на което директор се е водил Георгиос Георгиу. А според документи, представени от "Биволъ", последната компания заедно с Lin Secretarial (и двете собственост на Георгиу) са съдружници в Burundi.

Малко след трагичния инцидент Станко Станков заяви пред "Капитал", че реален притежател на дяловете е той. Разбира се, това е напълно възможно - в корпоративния свят е пълно с всевъзможни оплетени офшорни структури, където крайният собственик остава скрит, като често зад това се крие някаква непонятна за публиката финансова, данъчна или имиджова логика. През пролетта на 2017 г. настъпва изчистване на собствеността. Според информацията в Търговския регистър на 10 април 2017 г. Георгиос Георгиу взима решение "Вектра консулт" да продаде и прехвърли всички притежавани от нея дялове в капитала на "Булмаркет ДМ" на Станко Станков за сумата от 1.473 млн. лв. и той става едноличен собственик на капитала.

С това връзката на "Булмаркет ДМ" с ПИБ се скъсва, тъй като самото то няма финансиране от нея. На 1 юли 2015 г. компанията взима кредит от 20 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация. На 4 януари 2018 г. е сключен нов договор за залог на търговското предприятие "Булмаркет ДМ" с Българо-американска кредитна банка по договор за банков кредит в размер на 14.4 млн. евро, който рефинансира предходния. Съдлъжник е друго дружество от групата "Порт Булмаркет".

Другата голяма компания от групата е "Астра Биоплант", която оперира фабрика за биодизел в русенското село Сливо поле. Едноличен собственик на капитала е "Астра финанс", която пък е на регистрираната в Кипър Superbtrade Consulting Limited. При нея собствеността на хартия е аналогична - акционер е Duc Nominees, а директори са Георгиус и Елина Елени, като Станко Станков казва, че той е собственик и на тази компания.

Макар наскоро "Астра финанс" да е преобразувано от ЕООД в ЕАД, при него няма смяна и кипърският собственик се запазва. Компанията обаче срязва връзката си с ПИБ по линия на парите - в средата на миналата година тя рефинансира задълженията си към банката (които са били над 30 млн. евро: 31 млн. евро. инвестиционни и 7 млн. евро оборотни) с кредити от Пощенска банка. Договорите от новата банка са четири и са от средата на юли 2017 г. и края на август 2017 г. Основната част са за предоставяне на инвестиционен кредит от 22.5 млн. евро със срок на погасяване до 2024 г. и от 8.460 млн. евро падежиращи 2020 г. Към тях има и кредитен лимит за издаване на банкови гаранции и акредитиви за 5 млн. лв., както и кредитна линия за до 13.690 млн. лв. единици: евро и лв. На база на това залогът на дружеството пред ПИБ е вдигнат и Пощенска банка е новият обезпечен кредитор, като съдлъжници по заема стават "Астра финанс" и лично Станков.

Неговото обяснение е, че водещо за решението са били по-изгодните условия. Няма точни данни колко точно е плащало дружеството, но в последния анекс към договора с ПИБ лихвата е определена като вече неизползваният базови лихвен процент на банката, коригиран с коефициент за пазарна среда (по последни данни на сайта на ПИБ около 5%) плюс надбавка 3.91 процентни пункта. Сега при Пощенска банка "Булмаркет ДМ" ще дължи 3-месечен Euribor с надбавка 3.631 пункта, но не по малко от 3.746%

Собственикът на "Булмаркет ДМ" Станко Станков казва, че рефинансира заемите от ПИБ заради по-добрите условия на новите кредитори

Фотограф: Анелия Николова

Рафинерия, търговия, цистерни

Ако изключим катастрофата на влака в Хитрино, бизнесът на компаниите от групата се развива успешно през годините. "Булмаркет ДМ" е регистрирана през 1996 г. и се превръща в един от големите вносители и търговци на пропан-бутан с приход за 2016 г. от 187.8 млн. лв. Групата развива собствени жп превози през дружеството "Булмаркет рейл карго", автотранспорт, както и пристанищни услуги.

"Булмаркет ДМ" получи финансирането от 20 млн. евро от Европейска банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация за изграждането на терминал в Русе за съхранение и зареждане на речни плавателни съдове, задвижвани с втечнен природен газ (LNG). Терминалът в Русе е част от проекта LNG Masterplan Rhein-Main-Danube по програма TЕN-T на Европейския съюз. LNG се явява алтернатива на газа по тръбите и може да се доставя от далечни пазари с танкери и да се разтоварва на специални терминали. Проектът е завършен миналата година.

Другото основно направление на групата "Астра биоплант" оперира фабрика за биодизел в русенското село Сливо поле и произвежда технически масла за индустрията и биодизел. Компанията на практика разполага с два завода за производство. Първият, с мощност 60 хил. тона, е изграден от нулата в България и започва работа през 2009 г. Мястото е Сливо поле, в хале на бившия Комбинат за тежко машиностроене (КТМ) в Русе, част от който бе купена от "Булмаркет ДМ" преди години.

Вторият завод на "Астра биоплант" е за 110 хил. тона. Той беше буквално преместен от австрийския град Енс при първия в Сливо поле. "Внесеният" завод за биодизел е изграден през 2007 г. за нуждите на компанията за енергийни решения GATE. След половин година работа обаче е затворен заради финансови проблеми на инвеститора и през 2010 г. е купен от "Булмаркет ДМ". Първоначално русенската компания търси пазар за продукцията си основно в Австрия. Анализите обаче показват, че локацията на завода трябва да се промени, тъй като разположението му е неефективното спрямо суровините и пазарите, както и заради по-ниските производствени разходи в България. Така в крайна сметка всичко бива пренесено. Това включва всички инсталации – резервоари, топлообменници, центрофуги и др. се разглобяват на части. След това се описват, етикетират, пакетират и транспортират до България, където се сглобяват наново. Етапът по мащабното преместване на мощностите за биодизел за 13 млн. евро приключи през 2015 г.