Даниела Петкова: Концепцията за изплащане на втори пенсии е добра първа крачка

Профил: Даниела Петкова започва работа в ПОК "Доверие" още при създаването на компанията през 1994 г. До 2000 г. работи заема поетапно постовете главен счетоводител и финансов директор. Оттогава до 2012 г. е главен изпълнителен директор, а след това председател на управителния съвет на компанията. Преди да влезе в осигурителния сектор, Петкова е собственик на фирма за счетоводни, данъчни и финансови консултации.

Минимални, средни пенсии, проценти, вноски, периоди на натрупване, цяла седмица водите спорове по изчисленията в концепцията на Министерството на труда и социалната политика, какви са изходните параметри?
През 2000 г. след дълги обсъждания се прие законодателството, което регламентира т.нар. "тристълбова пенсионна система" в страната. Целите, които бяха поставени пред универсалните фондове, в които за втора допълнителна пенсия се осигуряват родените след 31.12.1959 г., бяха след 40 години на редовно осигуряване размерът на допълнителната пенсия от тях да достигне около 20% от последния осигурителен доход. През 2021 г., когато е предвидено по закон да стартираме изплащането на пенсии, първите хора, които ще се пенсионират, са родените между между 1960 и 1965 г., имат само 20 години осигуряване и е логично целта за тях е постигане на размер на пенсия от 10% от последния им осигурителен доход. Тук правя важно уточнение - съгласно международната практика размерът на пенсиите от капиталовите схеми се прогнозира като процент от последния осигурителен доход, а не в пари. Всеки ден доходността се начислява по партидите, постъпват нови вноски и изобщо буквално всеки ден размерът на натрупаните суми по партидите е различен. Как тогава да говорим за среден размер на пенсиите в левове за след 3 или след 23 години? Това просто е непрофесионално.

Какво показват разчетите ви – постигната ли е тази цел?
Нека преди да отговоря, да направя и още едно важно уточнение - осигурителният път на тези хора започна през 2002 г. с вноска от 2% върху осигурителния доход за първите две години. Беше предвидено плавното ѝ нарастване до 7% в следващите 10 години, но както добре знаете, то не се случи. Вноската достигна 5% през 2007 г., каквато е и до днес, и няма очаквания това да се промени през следващите години. Преди да стане 5%, през 2004 и 2005-а година вноската беше 3%, а през 2006-а стана 4%. Въпреки това калкулациите към днешна дата показват, че и с тези вноски капиталовите фондове в България изпълняват и ще изпълнят първоначално определената цел. Лицата, които са се осигурявали редовно през тези 20 години, ще могат да разчитат на пенсия от 10% от осигурителния доход преди пенсиониране, а тези с пълен период на осигуряване от 40 години - 20%.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Защо е това постоянно говорене тогава и изчисления на прогнозни размери на пенсии от универсален фонд, кой има интерес от насочването на дебата в тази посока?
Интерес нямат нито осигурените лица, нито държавата. Това, което наблюдаваме през последните години, е, че група хора са обсебени да изчисляват абсолютно непрофесионално колко ще бъде средният размер на бъдещите пенсии от втория стълб в левове и да се опитват да плашат осигурените лица с евентуални ниски размери. Ще се въздържа да коментирам тяхната мотивация и цели, но бих искала да насоча вниманието на всички хора, които искат да чуват по този начин резултатите на втория стълб, към далеч по-съществения за тях въпрос – колко ще са средните пенсии в левове, които ще плаща солидарният фонд след 23 години. Защо никой не изчислява основната пенсия, която е по-големият пенсионен доход, при положение че там изчислението не би следвало да е толкова трудно, защото няма индивидуални партиди, няма инвестиции, няма доходност – има само действащи към момента формули и политически решения? Не съм чула нито след три, нито след 23 години какви ще бъдат пенсиите от първия стълб на хора с минимална, средна, максимална заплата, колко? Наистина, важно е хората в България да се ориентират колко ще им е цялостният пенсионен доход, а той е сума от две величини – основната пенсията от солидарния фонд плюс допълнителна от втория стълб. Как може да стане това, ако се правят спекулативни сметки за капиталовия стълб и няма никаква яснота за пенсиите от солидарния? Винаги сме твърдели, вярваме, а и така е съгласно международната практика, че солидарният и капиталовият стълб в пенсионната система не са конкурентни, а допълващи се. Те трябва да работят заедно, всеки със своите предимства, за да осигурят достойни пенсионни доходи на хората. Но тъй като непрекъснато четем, че се поставя под съмнение вторият стълб, нека да направим едно леко сравнение със солидарния. Отваряме отчета за изпълнение на бюджета на НОИ за 2017 г. В него виждаме, че за пенсиите на всички 2 007 288 пенсионери са похарчени 8 351 402 хил. лв., което е осигурило пенсия със среден размер от 338.17 лв. Унизителен пенсионен доход за хора, които са работили 40 години. За да се постигне той, виждаме, че хората, които са платили тези 8 351 млн. лв., сме 2 802 899 души. Правим много семпло изчисление и получаваме като резултат осигурителна вноска от 248.29 лв., които средномесечно - директно и индиректно, през осигурителни вноски и данъци е платило цялото работещо българско население, за да се постигне тази средна пенсия. В същия отчет е записано, че средният осигурителен доход на работещите през 2017 г. е 821.51 лв. месечно, или реалната цена, която всеки български гражданин плаща за тези 338 лв. след 40 години работа, е средно 30% от осигурителния му доход. Това прави реална вноска от 30% в солидарния фонд, а не официално обявените за миналата година 18.3%. Ще го кажа съвсем простичко - с 30% от осигурителния доход се осигуряват 338 лв. средна пенсия, която, представлява 41% заместващ доход от посочения в отчета на НОИ среден осигурителен доход.

Как стои въпросът в универсалните фондове?
Вноската в универсалните фондове е шест пъти по-малка. Срещу нея ние изпълняваме целите, които са поставени пред универсалните фондове - да осигурят след същите 40 години 20% от последния осигурителен доход. Няма никакво съмнение, че един лев, вложен в капиталова схема, произвежда о-голям размер пенсия. Капиталовият стълб за разлика от солидарния не преразпределя средства между хора, които са се осигурявали редовно 40 години по 12 месеца на реалния си доход, за да даде на онзи, който вместо 40 години е работил само 10 и се е осигурявал на минимална работна заплата. В капиталовия стълб има индивидуална справедливост и насърчава коректните платци да правят своите вноски, защото те биха получавали например 1000 лв. месечна пенсия, а този, който не се е осигурявал редовно и е крил доходи - 50 лв. Затова и двата стълба трябва да се гледат като допълващи се, а не като конкурентни – за редовно осигуряващия се няма никакво съмнение, че ще получава значително по-голяма по размер пенсия като сбор от двата източника спрямо тази, която би взимал само от солидарния.

А какво се случва с тези, които по една или друга причина нямат достатъчно средства в универсален фонд?
Средствата на осигурените лица в капиталовия стълб са тяхна собственост и се водят в индивидуални партиди, ако в личната ти сметка нямаш достатъчно натрупани пари, когато придобиеш право за пенсия, осигуреното лице ще си ги получи до стотинка - еднократно или програмирано. Няма да има възможност да получава единствено пожизнена пенсия. Можем лесно да прогнозираме, че при лицата, които са се осигурявали само 20 години, тези, които ще се възползват от правото на изтегляне и програмирано плащане, ще са повече.

Колко са реално осигурените лица в универсален фонд, възразявате срещу официално обявените 3 700 000 души, защо?
Това е числото на хората, които поне веднъж са имали вноска в универсален фонд. Голяма част от тях вече не са в България или по някаква причина не се осигуряват. Ако се върнем към отчета на НОИ за 2018 г., виждаме, че общият брой на осигурените лица е малко над 2 800 000 души. От тях родените след 31.12.1959 г. са 2 345 583. Разликата между тях и цитираната бройка е е 1.4 млн. души. 3.7 млн. не може да се използва при смятане на средни партиди и пенсии, защото дава огромно отклонение и подвежда аудиторията.

На това ли се дължат големите ви резерви към изчисленията в концепцията, които разбуниха духовете и предизвикаха този дебат?
Това беше първото нещо, което се наби на очи. Как така ще изчисляваме средна пенсия, като събираме в една група хора, които ще получават пенсии и които няма да получават пенсии? Това е най-големият недостатък в приложените изчисления, за съжаление се оказа, че не е и единственият. По-внимателният прочит показа, че в изчисленията не е съобразено, че хората, които няма да достигнат до 20% от пенсията за осигурителен стаж, няма да получават пожизнена пенсия. Ако този очевиден факт, написан в самата концепция, бе взет под внимание, изобщо нямаше да говорим за пенсии от 30 лв. и да обясняваме очевидното, че такива просто няма как да има. В момента минималната пенсия е 200 лв., като ако се запази такава до 2021, това означава, че най-ниската пожизнена пенсия от универсален фонд ще бъде 40 лв. Ако осигуреното лице не може да получи такава, то ще изтегли своите пари еднократно или програмирано. В случай че се сбъднат политическите ангажименти и до 2021 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст стане 240 или 300 лв., съответно минималната пенсия от универсален фонд ще е 48 или 60 лв. Това е коректният прочит на заложеното в концепцията и така би следвало да се поднасят и изчисленията към нея. За съжаление това не стана и предизвика дискусия, която измести фокуса върху основния въпрос, който трябва да бъде решен – фазата на изплащане на пенсии, и в който мисля, че с този документ се бележи сериозен напредък.

Изчисленията в таблицата са до 2044 г., вие реагирахте и срещу това, какви са възраженията ви?
Непонятно за мен е как е определен размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст до 2044 г. Би било много полезно, ако някой отсега знае колко ще бъде тази пенсия от солидарния стълб по години до 2044 г. Това ще ни помогне да изчистим хората, които до 2044 г. няма да я достигнат, и тогава калкулациите за средните пенсии ще бъдат наистина много точни. Има проблем и по отношение на допусканията. В тях е записан ръст на максималния осигурителен доход от 2% годишно след 2018 г., а на брутната работна заплата - 8%. Няма да коментирам понятието "брутна работна заплата" като част от осигурителните отношения, но ако за едно лице тя е равна на средния осигурителен доход за страната, в момента лесно може да прогнозираме растежа на двете величини. Очевидно е, че в един момент средният осигурителен доход ще изпревари максималния.

Кога ще се случи това?

През 2037 г. средният осигурителен доход съгласно тези изчисления става по-висок от максималния. Когато ние правим изчисления, вземаме прогнозите в актюерския баланс на НОИ. Какво е ползвано в тези сметки и защо . не знаем, но считаме, че е погрешно и трябва да се коригира.

Други проблеми при сметките има ли?
За целия период на осигуряване от 2002 до 2044 г. е приложена такса управление 5%. Това също е грешка, защото от няколко години тази такса намалява, а от 2019 г. се предвижда максималния ѝ размер да стане 3.75%. Законово установено е и трябва да се вземе под внимание. Не е отчетено нарастването на възрастта за пенсиониране на жените и мъжете, която ще стане 65 години и за двата пола съгласно действащия Кодекс за социално осигуряване. Избрана е една и съща възраст на пенсиониране за целия период от 2021 до 2044, което дава огромни отклонения при изчисляването на размера на пожизнената пенсия. Не знаем и какви биометрични таблици са използвани за средната продължителност на живота след пенсиониране, но нашите сметки показват, че не са тези на КФН. Това също дава големи отклонения, защото не е без значение дали прогнозираш пожизнената пенсия да се получава 23 или 27 години. Всяка година разлика дава съществено отклонение в нейния размер. Не просто консервативно, а направо песимистично е допускането за 4.3% средногодишна брутна доходност за периода. Ако се изпълни това предвиждане, трябва да се подготвим на всеки 15 години да имаме по една криза с размерите на тази от 2008 г. Изпратили сме нашето становище по сметките до министерството и вярвам, че тези неточности ще бъдат отстранени.

Казахте, че ще бъде успех, ако се изплащат дори пенсии от 30 лв. след 19 години втори стълб?
Да, и не се отказвам от думите си. Нима не е успех, ако само срещу 15 години осигуряване с вноска от около 15-18 лева средно месечно имаш пенсия в размер от средно 30 лв. и получаваш 21 или 23 години пенсия средно по 30 лв. При това пенсия, която ще бъде актуализирана и ще става по-висока. И пак да кажа, става въпрос за допълваща пенсия. Ако се върнем отново на сегашния размер на минималната пенсия от 200 лв., то да получаваш 40 лв. повече допълнително всеки месец до края на живота си изобщо не е малко. Друг е въпросът защо пенсиите в солидарния стълб са толкова ниски и дали постоянните атаки срещу капиталовия не са начин да се отклони вниманието от проблемите там.

Концепцията е за фазата на изплащане, дали дава достатъчно възможности за избор на осигурените?
Концепцията е добра първа крачка. Има няколко спорни въпроса, но да обърна внимание – в тази концепция е включено, и то по наше предложение, че дружествата ще гарантираме сумата от постъпилите брутни вноски в партидата на всяко лице към момента на неговото пенсиониране. Другият позитивен момент е, че в концепцията са предвидени три възможности за избор на осигурените лица. Това е голям напредък, за който поздравявам авторите на концепцията. Грешки в изчисления лесно се поправят или опровергават, по-важно е, че на концептуално ниво нещата имат положително развитие. Положителното е, че се предлага регламент за фазата на изплащане на пожизнена пенсия и условията, при която тя може да бъде получена. Изяснява се въпросът със създаването на общ пул за лицата, които са избрали и имат възможност да получават пожизнена пенсия. Очертават се комбинирани продукти с поне частично наследствени пожизнени пенсии. Въвежда се като опция програмираното изплащане, при което се запазва индивидуалната партида и пълното наследяване на остатъка от наследниците, ако осигуреното лице почине, преди да е получил средствата по нея съгласно програмирания срок. Това дава допълнително гъвкаво решение за лицата, които нямат големи натрупвания по индивидуалните партиди – те ще имат възможност както да ги изтеглят, така и да си оформят един регулярен доход на база на програмирани плащания. Има комбиниран вариант на пенсионно плащане, програмирано теглене с определен период на изплащане, което след това преминава в пожизнена пенсия Изобщо това са позитивни стъпки в концептуалното решение на въпроса с фазата за изплащане на пенсиите, така че още веднъж изразявам огромното си съжаление, че цяла седмица, вместо да се обърне внимание на този напредък, ние са занимавахме с условни сметки.

Вместо да мислите как ще се конкурирате във фазата на изплащане
Бихме искали да се доразвие концепцията и да се включат и още продукти за фазата на изплащане на пенсиите, за да могат хората да имат по-голям избор. Нека не вкарваме хората в обща матрица и да им оставим повече пространство сами да решават какво и как да получават от капиталовия стълб след пенсиониране. Разбира се, не бива да се подменя основната цел на осигуряването, че то трябва да обезпечи получаването на втора допълнителна пожизнена пенсия.