OneCoin и спиралата на собствеността
Българските компании, свързани с "криптовалутата" на Ружа Игнатова, се оказаха без краен собственик
Създадената през 2014 г. от българката Ружа Игнатова OneCoin от години кара много анализатори, медии, регулатори и следователи по цял свят да се чудят дали става въпрос за финансова пирамида. Ако се съди обаче по последните промени в структурата на собствеността на българските компании, свързани с криптовалутата, изглежда, се залага на друга геометрична форма - безкрайна спирала.
След поредица прехвърляния през март основното дружество, обслужващо дейността на OneCoin - "Уан нетуърк сървисес", чиито офиси бяха претърсени през януари от български и германски прокурори, се оказва собственик на... самото себе си. До абсурдната конструкция се стига след няколко сделки, след които 100% от компанията се оказват собственост на "Уан форекс", което е 100% собственост на "Артефикс Европа", което е 100% собственост на "Уан нетуърк сървисес". Целта на тези операции не е ясна, като от OneCoin и "Уан нетуърк сървисес" не отговориха на въпросите на "Капитал".
Как да впишеш пирамида в кръг
Българските компании около OneCoin претърпяват няколко трансформации в собствеността и управлението си през годините. Последно в края на 2016 г. и началото на 2017 г. бяха скъсани преките връзки с Ружа Игнатова и майка й Веска, като компаниите се озоваха с никому неизвестни собственици и мениджъри - младежи без корпоративна история и с всички индикации, че са подставени лица. Например при "Уан нетуърк сървисес" собственик беше "Пегарон инвест", което на свой ред се притежаваше от "Артефикс Европа". Последното беше продадено от Веска Игнатова на тогава 25-годишния Кристиян Манолов срещу неизвестна сума, като той стана и управител на "Уан нетуърк сървисес".
Сега обаче тази права линия на собствеността се извива чрез няколко сделки, видими в Търговския регистър. На 1 март "Пегарон" е продало своите 100% от "Уан нетуърк сървисес" на "Уан форекс" за 2 лв. Дотук нищо не се променя по същество, тъй като и "Уан форекс" е собственост на Кристиян Манолов. На 16 март той продава своите 100% в "Уан форекс" на "Артефикс Европа" за 1000 лв., което също не води до промяна на крайния собственик. Реалното затваряне на кръга става чрез сделка на 23 март, когато Манолов продава за 100 лв. своите 100% от "Артефикс" на "Уан нетуърк сървисес". Така се стига до любопитната система на циклична собственост между трите компании, в които всяка притежава следващата и няма краен собственик.
В тези сделки на пръв поглед няма никаква бизнес или житейска логика. Най-малкото те изглеждат напълно неизгодни за самия Кристиян Манолов - по отчети за 2016 г. "Уан нетуърк сървисес" има 97 млн. лв. активи, реализирала е над 12 млн. лв. оборот и близо 0.5 млн. лв. печалба. За 2017 г. няма данни, но той се разделя с това имущество срещу сумарно 1100 лв., като същевременно остава управител на компанията.
Сивото сечение на цикличната собственост
Според юристи, с които "Капитал" се консултира, тази циклична корпоративна структура не е изрично забранена в българския Търговски закон и единствено евентуално може да се търси юридически проблем с нея в европейското право, и то ако се тълкуват разширително текстове, касаещи акционерни дружества ("Уан нетуърк сървисес" и другите са ЕООД). Същевременно обаче и от нея трудно могат да последват някакви щети за трети лица, като единственият евентуален смисъл от прилагането й е скриването на собствеността.
Чисто логически обаче този кръг създава редица проблемни и абсурдни ситуации. На практика при липса на собственик всички решения в структурата се взимат само от управителите на компаниите, които практически стават вечни, освен ако сами не се сменят. Същевременно, ако има конфликт между тях и всеки по веригата реши да смени другия, не е ясно кое решение е меродавно.
Друг проблем е, че такава структура няма как да разпредели дивидент и печалбата остава пленена в нея. Отделно и чисто практически не е ясно доколко подобна кръгова корпорация може да има смислена дейност - например банките имат законово изискване да идентифицират краен собственик, така че никоя от компаниите не би трябвало да може да си открие банкова сметка.
Във всеки случай обаче този куриоз добавя нови съмнения към дейността на OneCoin, която и без това от години е обект на различни проверки, а последно при претърсването през януари прокуратурата я нарече "пирамидална структура за измами с търговска цел, прогресивно набиране на клиенти и пране на пари" и "международната престъпна организация". Оттогава не е известно да има повдигнати обвинения или да има някакви нови действия срещу OneCoin.
