С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
20 11 май 2018, 9:15, 27586 прочитания

Защо си тръгват западните инвеститори

Причините за продажба на българските им компании са две - или размерът на местния пазар и маржовете вече не ги привличат, или държавата ги гони чрез натиск

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

EXIT от България

Довиждане, уважаеми зрители

Големите западни компании излизат от българските медии основно заради глобалната промяната на стратегиите си

Банки: Продажба, ако си малък или проблемен

Свитите маржове покрай отрицателните лихви и затягащите се регулации правят все по-неизгодно присъствието на пазара със сравнително малка банка

Имоти: За местни играчи и фондове от ЮАР

Западноевропейските и американските купувачи намаляха и в България, и в региона

Те си отиват. Скандинавците от Telenor и MTG, фрeнската Societe Generale, дори чешката CEZ... Няколкото големи сделки от последните месеци чертаят ясна тенденция - западни компании напускат България. Общият знаменател в българското им изтегляне е, че бизнесът им е бил местен и е зависил от малкия пазар и (поне донякъде) от държавата. В причините има нюанси - при някои (Telenor) просто на друг континент като Азия или Африка маржовете на телекомите са по-високи, при други (Societe Generale) решението е регионално и е защото банката не е сред лидерите. Смяна на модела и излизане от Източна Европа пък е причината за напускането на западните инвеститори в телевизиите. Най-тревожно е положението в енергетиката - там един след друг си тръгват и малкото дошли европейски компании. А причината е, че държавата с постоянния си натиск е направила сектора непоносим.

Нова тенденция има и при заместващите компании: купувачите са или от бившия соцлагер - основно централна Европа, или от екзотични дестинации като имотните фондове от ЮАР. Естествено, и местните играчи не стоят безучастни и се включват в повечето сделки.


Но "българизацията" не е повсеместна като при кризата преди 10 години, когато изтеглянето под натиска на многото дългове водеше до евтина раздяла, най-често към който местен пожелае бизнеса (топ купувач тогава беше тандемът Цветан Василев - Делян Пеевски, а средствата - от фалиралата по-късно КТБ). Сега продажбите не са панически, дори моментът е почти перфектен за продавачите - парите са евтини, а оценките на компаниите високи.

Напускащите инвеститори не са много словоохотливи за причините за раздялата си с България. Но че има тенденция те да си тръгват и мястото им да се заема от по-близката ни порода източни купувачи, се потвърждава от консултанти и международни кантори, които имат най-пряко наблюдение върху типа интерес при сделките.

За радост трендът не обхваща всичко. Изключения са производствените предприятия, където все още маржовете са добри и инвеститорите работят за външни по-големи пазари. И тук, и в IT сектора те са почти независими от държавата и корумпираната местна среда.



Статистиката трудно улавя тенденцията. Инвестициите стоят сравнително ниско, но за промяната в държавите не може да се съди, защото много купувачи избират изгодни от данъчна гледна точка дестинации като Холандия, Люксембург и др., а не реалния произход на инвеститорите. Затова изводите идват от последните големи сделки и наблюденията на участниците в транзакциите. "Като изключим моловете, M&A пазарът е слаб. Липсват придобивания от международни стратегически играчи", обобщи миналата година директорът в българската консултантска компания Entrea Capital Димитър Узунов.

Усещане за промяна сред консултанти и през 2018 г. няма, дори според някои трендът се задълбочава. "Данните ни улавят, че в Източна Европа се увеличава участието на местни инвеститори в сделките с бизнес имоти, както и в цялата икономика, като процент от всички инвестиции", каза за "Капитал" Марк Робинсон, анализатор към Colliers International, специализирал в макроикономически анализ на държави от Централна и Източна Европа. Негови изчисления показват, че преди кризата (в периода от 2000 до 2008-2009 г.) преките чужди инвестиции в региона са били 15-40% от общите, а в следващия период показателят е между 0 и 20%. На тяхно място, казва Робинсон, най-вероятно са дошли местните вложения и еврофондовете. Тук вероятно може да се отразява и ефектът от продажба от чужди компании към местни играчи.

Причина първа: България ми е малка

На третото десетилетие от прехода България, изглежда, е позагубила атрактивността си. Дотук вълните дойдоха основно покрай оптимизма за Източна Европа, влизането в ЕС и покрай приватизацията. Тези двигатели са изразходени. И това е най-видимо в търговията и услугите. От десетилетие пазарът на дребно например изглежда преразпределен и нито една западна верига не е предприела експанзия насам. Дори напротив, почти всички чужди вериги "направи си сам" се изтеглиха, няколко европейски вериги за храни също напуснаха. Във всички случаи обясненията бяха, че пазарът е малък, пренаселен и ако не си в топ 2 или 3, не си струва да оставаш.

По сходна причина финансовия терен напуснаха малки западни застрахователи. А нова голяма европейска или американска банка не е поглеждала към България от над десетилетие. Показателни са и последните сделки (ОББ, Сосиете Женерал Експресбанк, "Пиреос", "Виктория", Общинска банка), при които интересът е или от вече присъстващи играчи, или от местни.

Дори от сектор като телекомуникациите, където маржовете са високи, норвежката Telenor реши да се изтегли. Тук операторът постигаше EBITDA маржин (печалбата преди данъци, лихви и амортизации към приходи) от 37-38%. За сравнение - на бързо растящи пазари в Азия като Пакистан и Бангладеш е между 52 и 59%.

При имотите, където постиганата в България доходност от 7-8% е с няколко пункта по-висока от тази на останалите европейски пазари, през последните години се изтеглят австрийски, германски и американски фондове. А мястото им се заема най-често в големите сделки от купувачи от ЮАР, за които рискът и възвращаемостта са атрактивни на фона на високата инфлация и нестабилност в Южна Африка. При по-малките сделки се появяват и полски, унгарски, сръбски инвеститори.

Причина втора: Държавата ми пречи

По-притеснителен е другият мотив за напускане на България - грубата намеса на държавата, слабата съдебна система и бизнес средата като цяло. Липсата на върховенството на закона и корупцията продължават да се сочат като проблем номер едно и в последната анкета сред членовете на Германо-българската индустриално-търговска камара. Тя се изготвя от 2005 г., а напредъкът с борбата с корупцията и престъпността традиционно се оценява като слаб.

Най-видима е "държавата мащеха" в енергетиката. Секторът е силно регулиран, а независимата на хартия надзорна комисия години наред е била подчинена на управляващите. В тази комбинация на често сменящо се законодателство и заплахи за отнемане на лиценз и глоби не е учудващо, че първо германската E.oN, а сега и CEZ напускат бизнеса с разпределение и доставка на ток. Несигурна среда беше създадена и за инвеститорите във ВЕИ сектора, като при изхода тук най-често вятърните и слънчеви централи стават местна собственост. Под постоянна заплаха за разваляне на вече договореното са и двата американски инвеститора във въглищни централи AES и ContourGlobal.

Другият сектор с видимо отсъствие за западни инвеститори е строителството. Макар в България да има милиардни поръчки за нови магистрали и жп трасета, никой европейски гигант не се появява на търговете. Съмненията за предварително разпределение, т.е. корупция, доведе до ситуация, в която печелят все 4-5 местни фирми, близки до управляващите. А чуждите кандидати се отстраняват.

Медии са другият сектор, от който има масово бягство на западни инвеститори. През годините си тръгна германския собственик на вестниците "24 часа" и "Труд", няколко западноевропейски собственици на радиогрупи, а сега тече продажба на двете най-гледани телевизии. Западните медийни групи бягат от българските си инвестиции, а ги заменят местни или регионални играчи, търсещи повече влияние, отколкото бизнес. Малко по-различна е сделката за Nova, където чешката компания PPF на Петр Келнер ще се опита да направи синергия между телеком бизнеса на Telenor и телевизионното съдържание. Но е възможно после да последва отново продажба към местен или по-източен купувач, търсещ влияние тук.

Какво следва

Оредяването на западните инвеститори трудно може да се прекъсне. Българите няма да станат рязко по-платежоспособни, така че пазарът да стане по-значим. Превзетата държава пък няма признаци да се променя, дори и бавно. В тази ситуация икономически анализатори виждат риск от олигархизация на бизнес средата.

Коктейлът от местни инвеститори и източноевропейските им новодошли колеги няма да имат импулс да подобрят стила си, в който често разчитат на близки връзки с управляващите. Така се губят добрите практики, честното състезание, а и досегът до най-новите технологии.

Стои и рискът от влизане на нежелани влияния и зависимости в българската икономика. Почти изцяло подчинения на Русия сектор на енергийните ресурси може да обхване и други ключови сектори. Например най-големият влизащ инвеститор Петр Келнер има силни позиции в Китай и Русия и страховете са, че в бъдеще ще продаде българските си активи на някои от партньорите си. Притеснителна е и руската връзка на унгарския собственик на Банка ДСК - ОТР, която ще стане една от двете най-големи банки в страната, ако купи българското дружество на Societe Generale.

Освен това сега икономиката е във възходящ момент, но при следващия цикъл на криза отливът вероятно ще се засили. Затова мрачната тенденция най-лесно може да се пребори с привличане на още стратегически инвеститори в производство и технологии.

А погледнато през по-розови очила, разнообразяването на палитрата от собственици не е задължително лоша новина. Трябва само правилата на пазара да се спазват и държавната машина да спре да натиска в полза на шепа свои фаворити

И, естествено, всеки цикъл може да се обърне - след напускането и овакантяването на сектори от западни инвеститори други от тяхната порода могат да решат и да навлязат в страната.
И при инвестициите на зелено усещаме застой
Илко Стоянов, партньор в софийския офис на правната кантора Schoenherr

Факт е, че през последните 18 месецa има излизане на западноевропейски и американски инвеститори. Няма и кандидат-купувачи от тези държави, а виждаме навлизане на по-регионални играчи. И при инвестициите на зелено сякаш усещаме застой. В същото време имаме като клиенти по-малки чужди инвеститори от Западна Европа, които придобиват български дружества. Причините е трудно да бъдат обобщени. В няколко от случите подготвяните сделки са регионални, а не са специфични само за България.
Напускането е индикация за очаквания за по-слаб растеж и намаляваща възвращаемост
Евгений Кънев, управляващ партньор в консултантската компания "Маконис"

В годините след световната финансова криза действително се наблюдава тенденция за изтегляне на някои чуждестранни инвеститори от България. Това са предимно тези, които са планирали възвращемостта на инвестициите през вътрешния пазар. Капиталът се движи от нормата на печалба и напускането на страната е индикация за очаквания за по-слаб растеж и намаляваща възвращаемост. Все пак причините за изход са различни: едни напускат заради по-добри перспективи на други пазари (Теленор, SG), други заради проблеми с българските регулатори (ЧЕЗ), трети заради групова консолидация и атрактивна цена в подходящ момент (Нова тв), четвърти са планирали exit при определена възвращаемост (Texas Instruments) и т.н. Според мен не е добра новина, че всички тези инвеститори са не просто чужди, а западни, и се заместват от източни инвеститори. Проблемът не е в сменящите се пари, а в смяната на културата, която ги управлява. В този смисъл в бъдеще очаквам повече политически и по-малко чисто пазарни сделки.
В по-зависимите от регулации сектори местните играчи имат предимство
Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в икономическия тинк-танк Industry Watch

Структурата на чуждите инвестиции в България се променя както заради глобални тенденции, така и в резултат от изменящите се условия на средата у нас. От една страна, много мултинационални компании взимат решения за консолидация на бизнеса и изтегляне от малки пазари с нисък потенциал за печалби. От друга страна, част от инвеститорите, привлечени от различни политики за преференции на регулирани пазари – например в енергетиката – не са готови да продължат да оперират при пазарен натиск и ограничаване на преференциите. Същевременно в много експортно ориентирани сектори присъствието на западни компании се увеличава – те изместват местните собственици чрез достъпа си до глобални вериги на добавена стойност, върхови технологии и разпознаваеми брандове. В дейностите, които са относително по-силно зависими от регулации и работа с администрацията, дългосрочно местните играчи имат известно предимство – такива са например строителството и някои видове услуги.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ryanair свива прогнозата си за 2020 г. и може да затвори бази и линии Ryanair свива прогнозата си за 2020 г. и може да затвори бази и линии

От София нискотарифната компания пуска нова линия до Марсилия през този зимен сезон и засега не предвижда свиване на програмата

16 юли 2019, 1033 прочитания

Американските производители на марихуана търсят растеж във Великобритания Американските производители на марихуана търсят растеж във Великобритания

Лондон легализира канабиса само за медицински цели, но страната би спечелила, ако допусне употребата за развлечение

16 юли 2019, 979 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Банки: Продажба, ако си малък или проблемен

Свитите маржове покрай отрицателните лихви и затягащите се регулации правят все по-неизгодно присъствието на пазара със сравнително малка банка

Министърът и златната каса

Кирил Ананиев е готов с втори проект за здравна реформа, който предвижда конкуренция между държавната и частни здравни каси

F-16 полетя към парламента

Управляващите искат да финализират купуването на изтребителите преди местните избори

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Тарантино и другите

По-интересните заглавия от ваканционния афиш

Ново място: Trattoria la Bicicletta

Италианският ресторант на Чанко Чанев предлага меню с широк избор