С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
20 11 май 2018, 9:15, 24696 прочитания

Защо си тръгват западните инвеститори

Причините за продажба на българските им компании са две - или размерът на местния пазар и маржовете вече не ги привличат, или държавата ги гони чрез натиск

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

EXIT от България

Банки: Продажба, ако си малък или проблемен

Свитите маржове покрай отрицателните лихви и затягащите се регулации правят все по-неизгодно присъствието на пазара със сравнително малка банка

Довиждане, уважаеми зрители

Големите западни компании излизат от българските медии основно заради глобалната промяната на стратегиите си

Имоти: За местни играчи и фондове от ЮАР

Западноевропейските и американските купувачи намаляха и в България, и в региона

Още по темата

FT: Unicredit обмисля сливане със Societe Generale

Двете банки имат поделения в България - Уникредит Булбанк и Сосиете женерал Експресбанк

4 юни 2018

Чуждите инвестиции падат до 180 млн. евро през първото тримесечие

Понижението идва от отлив на дялов капитал, а секторът, привлякъл най-много средства, е преработващата промишленост

20 май 2018

Развод на 20-ата година

Развалянето на догворите с ТЕЦ "Контур Глобал Марица изток 3" и ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" ще е сложно

18 май 2018

Европейската икономика се забавя през първото тримесечие

Рязък спад има на растежа в Румъния, докато Латвия е рекордьор с 5.2%

15 май 2018

България е на 20-ото място в ЕС по дял на инвестициите от БВП

Делът на инвестициите в съюза все още не е достигнал нивата отпреди финансовата криза, показват данните на Евростат

14 май 2018

Седмични новини за енергетика

В рубриката събираме всички най-важни новини от последните седем дни

11 май 2018

Довиждане, уважаеми зрители

Големите западни компании излизат от българските медии основно заради глобалната промяната на стратегиите си

11 май 2018

Банки: Продажба, ако си малък или проблемен

Свитите маржове покрай отрицателните лихви и затягащите се регулации правят все по-неизгодно присъствието на пазара със сравнително малка банка

11 май 2018

Сделките за първите 3 месеца: Голямо сбогом от Запад

Изтеглят се Telenor, MTG и Societe Generalе, а на тяхно място влизат източно-европейски купувачи

11 апр 2018

Сделките на 2017: годината на имотите

Интересът на чуждестранните инвеститори постепенно се завръща, основно за производствени и IT компании

30 дек 2017

Сливанията и придобиванията в региона намаляват през 2016 г.

Общата стойност на сключените в Централна и Източна Европа сделки обаче расте с над 10%

22 мар 2017
Те си отиват. Скандинавците от Telenor и MTG, фрeнската Societe Generale, дори чешката CEZ... Няколкото големи сделки от последните месеци чертаят ясна тенденция - западни компании напускат България. Общият знаменател в българското им изтегляне е, че бизнесът им е бил местен и е зависил от малкия пазар и (поне донякъде) от държавата. В причините има нюанси - при някои (Telenor) просто на друг континент като Азия или Африка маржовете на телекомите са по-високи, при други (Societe Generale) решението е регионално и е защото банката не е сред лидерите. Смяна на модела и излизане от Източна Европа пък е причината за напускането на западните инвеститори в телевизиите. Най-тревожно е положението в енергетиката - там един след друг си тръгват и малкото дошли европейски компании. А причината е, че държавата с постоянния си натиск е направила сектора непоносим.

Нова тенденция има и при заместващите компании: купувачите са или от бившия соцлагер - основно централна Европа, или от екзотични дестинации като имотните фондове от ЮАР. Естествено, и местните играчи не стоят безучастни и се включват в повечето сделки.


Но "българизацията" не е повсеместна като при кризата преди 10 години, когато изтеглянето под натиска на многото дългове водеше до евтина раздяла, най-често към който местен пожелае бизнеса (топ купувач тогава беше тандемът Цветан Василев - Делян Пеевски, а средствата - от фалиралата по-късно КТБ). Сега продажбите не са панически, дори моментът е почти перфектен за продавачите - парите са евтини, а оценките на компаниите високи.

Напускащите инвеститори не са много словоохотливи за причините за раздялата си с България. Но че има тенденция те да си тръгват и мястото им да се заема от по-близката ни порода източни купувачи, се потвърждава от консултанти и международни кантори, които имат най-пряко наблюдение върху типа интерес при сделките.

За радост трендът не обхваща всичко. Изключения са производствените предприятия, където все още маржовете са добри и инвеститорите работят за външни по-големи пазари. И тук, и в IT сектора те са почти независими от държавата и корумпираната местна среда.



Статистиката трудно улавя тенденцията. Инвестициите стоят сравнително ниско, но за промяната в държавите не може да се съди, защото много купувачи избират изгодни от данъчна гледна точка дестинации като Холандия, Люксембург и др., а не реалния произход на инвеститорите. Затова изводите идват от последните големи сделки и наблюденията на участниците в транзакциите. "Като изключим моловете, M&A пазарът е слаб. Липсват придобивания от международни стратегически играчи", обобщи миналата година директорът в българската консултантска компания Entrea Capital Димитър Узунов.

Усещане за промяна сред консултанти и през 2018 г. няма, дори според някои трендът се задълбочава. "Данните ни улавят, че в Източна Европа се увеличава участието на местни инвеститори в сделките с бизнес имоти, както и в цялата икономика, като процент от всички инвестиции", каза за "Капитал" Марк Робинсон, анализатор към Colliers International, специализирал в макроикономически анализ на държави от Централна и Източна Европа. Негови изчисления показват, че преди кризата (в периода от 2000 до 2008-2009 г.) преките чужди инвестиции в региона са били 15-40% от общите, а в следващия период показателят е между 0 и 20%. На тяхно място, казва Робинсон, най-вероятно са дошли местните вложения и еврофондовете. Тук вероятно може да се отразява и ефектът от продажба от чужди компании към местни играчи.

Причина първа: България ми е малка

На третото десетилетие от прехода България, изглежда, е позагубила атрактивността си. Дотук вълните дойдоха основно покрай оптимизма за Източна Европа, влизането в ЕС и покрай приватизацията. Тези двигатели са изразходени. И това е най-видимо в търговията и услугите. От десетилетие пазарът на дребно например изглежда преразпределен и нито една западна верига не е предприела експанзия насам. Дори напротив, почти всички чужди вериги "направи си сам" се изтеглиха, няколко европейски вериги за храни също напуснаха. Във всички случаи обясненията бяха, че пазарът е малък, пренаселен и ако не си в топ 2 или 3, не си струва да оставаш.

По сходна причина финансовия терен напуснаха малки западни застрахователи. А нова голяма европейска или американска банка не е поглеждала към България от над десетилетие. Показателни са и последните сделки (ОББ, Сосиете Женерал Експресбанк, "Пиреос", "Виктория", Общинска банка), при които интересът е или от вече присъстващи играчи, или от местни.

Дори от сектор като телекомуникациите, където маржовете са високи, норвежката Telenor реши да се изтегли. Тук операторът постигаше EBITDA маржин (печалбата преди данъци, лихви и амортизации към приходи) от 37-38%. За сравнение - на бързо растящи пазари в Азия като Пакистан и Бангладеш е между 52 и 59%.

При имотите, където постиганата в България доходност от 7-8% е с няколко пункта по-висока от тази на останалите европейски пазари, през последните години се изтеглят австрийски, германски и американски фондове. А мястото им се заема най-често в големите сделки от купувачи от ЮАР, за които рискът и възвращаемостта са атрактивни на фона на високата инфлация и нестабилност в Южна Африка. При по-малките сделки се появяват и полски, унгарски, сръбски инвеститори.

Причина втора: Държавата ми пречи

По-притеснителен е другият мотив за напускане на България - грубата намеса на държавата, слабата съдебна система и бизнес средата като цяло. Липсата на върховенството на закона и корупцията продължават да се сочат като проблем номер едно и в последната анкета сред членовете на Германо-българската индустриално-търговска камара. Тя се изготвя от 2005 г., а напредъкът с борбата с корупцията и престъпността традиционно се оценява като слаб.

Най-видима е "държавата мащеха" в енергетиката. Секторът е силно регулиран, а независимата на хартия надзорна комисия години наред е била подчинена на управляващите. В тази комбинация на често сменящо се законодателство и заплахи за отнемане на лиценз и глоби не е учудващо, че първо германската E.oN, а сега и CEZ напускат бизнеса с разпределение и доставка на ток. Несигурна среда беше създадена и за инвеститорите във ВЕИ сектора, като при изхода тук най-често вятърните и слънчеви централи стават местна собственост. Под постоянна заплаха за разваляне на вече договореното са и двата американски инвеститора във въглищни централи AES и ContourGlobal.

Другият сектор с видимо отсъствие за западни инвеститори е строителството. Макар в България да има милиардни поръчки за нови магистрали и жп трасета, никой европейски гигант не се появява на търговете. Съмненията за предварително разпределение, т.е. корупция, доведе до ситуация, в която печелят все 4-5 местни фирми, близки до управляващите. А чуждите кандидати се отстраняват.

Медии са другият сектор, от който има масово бягство на западни инвеститори. През годините си тръгна германския собственик на вестниците "24 часа" и "Труд", няколко западноевропейски собственици на радиогрупи, а сега тече продажба на двете най-гледани телевизии. Западните медийни групи бягат от българските си инвестиции, а ги заменят местни или регионални играчи, търсещи повече влияние, отколкото бизнес. Малко по-различна е сделката за Nova, където чешката компания PPF на Петр Келнер ще се опита да направи синергия между телеком бизнеса на Telenor и телевизионното съдържание. Но е възможно после да последва отново продажба към местен или по-източен купувач, търсещ влияние тук.

Какво следва

Оредяването на западните инвеститори трудно може да се прекъсне. Българите няма да станат рязко по-платежоспособни, така че пазарът да стане по-значим. Превзетата държава пък няма признаци да се променя, дори и бавно. В тази ситуация икономически анализатори виждат риск от олигархизация на бизнес средата.

Коктейлът от местни инвеститори и източноевропейските им новодошли колеги няма да имат импулс да подобрят стила си, в който често разчитат на близки връзки с управляващите. Така се губят добрите практики, честното състезание, а и досегът до най-новите технологии.

Стои и рискът от влизане на нежелани влияния и зависимости в българската икономика. Почти изцяло подчинения на Русия сектор на енергийните ресурси може да обхване и други ключови сектори. Например най-големият влизащ инвеститор Петр Келнер има силни позиции в Китай и Русия и страховете са, че в бъдеще ще продаде българските си активи на някои от партньорите си. Притеснителна е и руската връзка на унгарския собственик на Банка ДСК - ОТР, която ще стане една от двете най-големи банки в страната, ако купи българското дружество на Societe Generale.

Освен това сега икономиката е във възходящ момент, но при следващия цикъл на криза отливът вероятно ще се засили. Затова мрачната тенденция най-лесно може да се пребори с привличане на още стратегически инвеститори в производство и технологии.

А погледнато през по-розови очила, разнообразяването на палитрата от собственици не е задължително лоша новина. Трябва само правилата на пазара да се спазват и държавната машина да спре да натиска в полза на шепа свои фаворити

И, естествено, всеки цикъл може да се обърне - след напускането и овакантяването на сектори от западни инвеститори други от тяхната порода могат да решат и да навлязат в страната.
И при инвестициите на зелено усещаме застой
Илко Стоянов, партньор в софийския офис на правната кантора Schoenherr

Факт е, че през последните 18 месецa има излизане на западноевропейски и американски инвеститори. Няма и кандидат-купувачи от тези държави, а виждаме навлизане на по-регионални играчи. И при инвестициите на зелено сякаш усещаме застой. В същото време имаме като клиенти по-малки чужди инвеститори от Западна Европа, които придобиват български дружества. Причините е трудно да бъдат обобщени. В няколко от случите подготвяните сделки са регионални, а не са специфични само за България.
Напускането е индикация за очаквания за по-слаб растеж и намаляваща възвращаемост
Евгений Кънев, управляващ партньор в консултантската компания "Маконис"

В годините след световната финансова криза действително се наблюдава тенденция за изтегляне на някои чуждестранни инвеститори от България. Това са предимно тези, които са планирали възвращемостта на инвестициите през вътрешния пазар. Капиталът се движи от нормата на печалба и напускането на страната е индикация за очаквания за по-слаб растеж и намаляваща възвращаемост. Все пак причините за изход са различни: едни напускат заради по-добри перспективи на други пазари (Теленор, SG), други заради проблеми с българските регулатори (ЧЕЗ), трети заради групова консолидация и атрактивна цена в подходящ момент (Нова тв), четвърти са планирали exit при определена възвращаемост (Texas Instruments) и т.н. Според мен не е добра новина, че всички тези инвеститори са не просто чужди, а западни, и се заместват от източни инвеститори. Проблемът не е в сменящите се пари, а в смяната на културата, която ги управлява. В този смисъл в бъдеще очаквам повече политически и по-малко чисто пазарни сделки.
В по-зависимите от регулации сектори местните играчи имат предимство
Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в икономическия тинк-танк Industry Watch

Структурата на чуждите инвестиции в България се променя както заради глобални тенденции, така и в резултат от изменящите се условия на средата у нас. От една страна, много мултинационални компании взимат решения за консолидация на бизнеса и изтегляне от малки пазари с нисък потенциал за печалби. От друга страна, част от инвеститорите, привлечени от различни политики за преференции на регулирани пазари – например в енергетиката – не са готови да продължат да оперират при пазарен натиск и ограничаване на преференциите. Същевременно в много експортно ориентирани сектори присъствието на западни компании се увеличава – те изместват местните собственици чрез достъпа си до глобални вериги на добавена стойност, върхови технологии и разпознаваеми брандове. В дейностите, които са относително по-силно зависими от регулации и работа с администрацията, дългосрочно местните играчи имат известно предимство – такива са например строителството и някои видове услуги.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

13 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:


  • Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
  • Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред региона и България
  • Най-важните сделки за годината и какво стои зад тях
  • Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2019
  • Защо за МСП е важно да са публични компании и каква подкрепа има за това
  • Нови инициативи в сектора за инвестиции с рисков капитал

Повече подробности на capital.bg/conference

Прочетете и това

Европейската комисия може да блокира сделката между Siemens и Alstom 1 Европейската комисия може да блокира сделката между Siemens и Alstom

Причината е, че новата компания би била доминираща на пазара на жп оборудване

14 ное 2018, 206 прочитания

"Дънди прешъс металс Челопеч" повишава приходите си с 16% "Дънди прешъс металс Челопеч" повишава приходите си с 16%

Увеличено производство и по-високи цени на златото и медта стоят за ръста и на оперативната печалба

14 ное 2018, 321 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Във Франция всеки студент има възможност да покаже на какво е способен

Филипа Тенева, завършила докторантура във Франция, разказва за впечатленията и опита си от френската образователна система

Университетът в Тулон, Франция

Марина Малчева разказва за магистратурата по дигитална комуникация и преживяванията си във френския университет

Мениджърът на бъдещето управлява чувствата, емоциите и мотивацията на хората

Хесус Вега, консултант и бивш управляващ директор на Zara-Inditex, лектор в HR and Leadership Forum

Стажове, стипендии, конкурси (25 - 30 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (17 - 23 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Банки: Продажба, ако си малък или проблемен

Свитите маржове покрай отрицателните лихви и затягащите се регулации правят все по-неизгодно присъствието на пазара със сравнително малка банка

Новата карта на България

Предложеното от регионалното министерство ново разделение на страната ще промени разпределенето на европейски средства, а ефектът може да е далеч по-сериозен

Туристи, вървете си вкъщи

"Свръхтуризмът" създава изненадващи проблеми в много части на света, a властите вече опитват да взимат мерки

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Всички сме обидени

Мартин Роусън, карикатуристът на The Guardian за политкоректността, смелостта да осмива в епохата след Charlie Hebdo, за Брекзит и изложбата си в Габрово

Бергман мания 2018

Сто години след рождението му Ингмар Бергман намира ново поколение публика за филмите си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Компромис по гражданска отговорност, поръчката на БДЖ за нови влакове е незаконна, как "Пентакс" стана най-бързо растящата компания

Емисия

DAILY @7AM // 14.11.2018 Прочетете