Защо си тръгват западните инвеститори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо си тръгват западните инвеститори

Shutterstock

Защо си тръгват западните инвеститори

Причините за продажба на българските им компании са две - или размерът на местния пазар и маржовете вече не ги привличат, или държавата ги гони чрез натиск

31270 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Те си отиват. Скандинавците от Telenor и MTG, фрeнската Societe Generale, дори чешката CEZ... Няколкото големи сделки от последните месеци чертаят ясна тенденция - западни компании напускат България. Общият знаменател в българското им изтегляне е, че бизнесът им е бил местен и е зависил от малкия пазар и (поне донякъде) от държавата. В причините има нюанси - при някои (Telenor) просто на друг континент като Азия или Африка маржовете на телекомите са по-високи, при други (Societe Generale) решението е регионално и е защото банката не е сред лидерите. Смяна на модела и излизане от Източна Европа пък е причината за напускането на западните инвеститори в телевизиите. Най-тревожно е положението в енергетиката - там един след друг си тръгват и малкото дошли европейски компании. А причината е, че държавата с постоянния си натиск е направила сектора непоносим.

Нова тенденция има и при заместващите компании: купувачите са или от бившия соцлагер - основно централна Европа, или от екзотични дестинации като имотните фондове от ЮАР. Естествено, и местните играчи не стоят безучастни и се включват в повечето сделки.

Но "българизацията" не е повсеместна като при кризата преди 10 години, когато изтеглянето под натиска на многото дългове водеше до евтина раздяла, най-често към който местен пожелае бизнеса (топ купувач тогава беше тандемът Цветан Василев - Делян Пеевски, а средствата - от фалиралата по-късно КТБ). Сега продажбите не са панически, дори моментът е почти перфектен за продавачите - парите са евтини, а оценките на компаниите високи.

Напускащите инвеститори не са много словоохотливи за причините за раздялата си с България. Но че има тенденция те да си тръгват и мястото им да се заема от по-близката ни порода източни купувачи, се потвърждава от консултанти и международни кантори, които имат най-пряко наблюдение върху типа интерес при сделките.

За радост трендът не обхваща всичко. Изключения са производствените предприятия, където все още маржовете са добри и инвеститорите работят за външни по-големи пазари. И тук, и в IT сектора те са почти независими от държавата и корумпираната местна среда.

Статистиката трудно улавя тенденцията. Инвестициите стоят сравнително ниско, но за промяната в държавите не може да се съди, защото много купувачи избират изгодни от данъчна гледна точка дестинации като Холандия, Люксембург и др., а не реалния произход на инвеститорите. Затова изводите идват от последните големи сделки и наблюденията на участниците в транзакциите. "Като изключим моловете, M&A пазарът е слаб. Липсват придобивания от международни стратегически играчи", обобщи миналата година директорът в българската консултантска компания Entrea Capital Димитър Узунов.

Усещане за промяна сред консултанти и през 2018 г. няма, дори според някои трендът се задълбочава. "Данните ни улавят, че в Източна Европа се увеличава участието на местни инвеститори в сделките с бизнес имоти, както и в цялата икономика, като процент от всички инвестиции", каза за "Капитал" Марк Робинсон, анализатор към Colliers International, специализирал в макроикономически анализ на държави от Централна и Източна Европа. Негови изчисления показват, че преди кризата (в периода от 2000 до 2008-2009 г.) преките чужди инвестиции в региона са били 15-40% от общите, а в следващия период показателят е между 0 и 20%. На тяхно място, казва Робинсон, най-вероятно са дошли местните вложения и еврофондовете. Тук вероятно може да се отразява и ефектът от продажба от чужди компании към местни играчи.

Причина първа: България ми е малка

На третото десетилетие от прехода България, изглежда, е позагубила атрактивността си. Дотук вълните дойдоха основно покрай оптимизма за Източна Европа, влизането в ЕС и покрай приватизацията. Тези двигатели са изразходени. И това е най-видимо в търговията и услугите. От десетилетие пазарът на дребно например изглежда преразпределен и нито една западна верига не е предприела експанзия насам. Дори напротив, почти всички чужди вериги "направи си сам" се изтеглиха, няколко европейски вериги за храни също напуснаха. Във всички случаи обясненията бяха, че пазарът е малък, пренаселен и ако не си в топ 2 или 3, не си струва да оставаш.

По сходна причина финансовия терен напуснаха малки западни застрахователи. А нова голяма европейска или американска банка не е поглеждала към България от над десетилетие. Показателни са и последните сделки (ОББ, Сосиете Женерал Експресбанк, "Пиреос", "Виктория", Общинска банка), при които интересът е или от вече присъстващи играчи, или от местни.

Дори от сектор като телекомуникациите, където маржовете са високи, норвежката Telenor реши да се изтегли. Тук операторът постигаше EBITDA маржин (печалбата преди данъци, лихви и амортизации към приходи) от 37-38%. За сравнение - на бързо растящи пазари в Азия като Пакистан и Бангладеш е между 52 и 59%.

При имотите, където постиганата в България доходност от 7-8% е с няколко пункта по-висока от тази на останалите европейски пазари, през последните години се изтеглят австрийски, германски и американски фондове. А мястото им се заема най-често в големите сделки от купувачи от ЮАР, за които рискът и възвращаемостта са атрактивни на фона на високата инфлация и нестабилност в Южна Африка. При по-малките сделки се появяват и полски, унгарски, сръбски инвеститори.

Причина втора: Държавата ми пречи

По-притеснителен е другият мотив за напускане на България - грубата намеса на държавата, слабата съдебна система и бизнес средата като цяло. Липсата на върховенството на закона и корупцията продължават да се сочат като проблем номер едно и в последната анкета сред членовете на Германо-българската индустриално-търговска камара. Тя се изготвя от 2005 г., а напредъкът с борбата с корупцията и престъпността традиционно се оценява като слаб.

Най-видима е "държавата мащеха" в енергетиката. Секторът е силно регулиран, а независимата на хартия надзорна комисия години наред е била подчинена на управляващите. В тази комбинация на често сменящо се законодателство и заплахи за отнемане на лиценз и глоби не е учудващо, че първо германската E.oN, а сега и CEZ напускат бизнеса с разпределение и доставка на ток. Несигурна среда беше създадена и за инвеститорите във ВЕИ сектора, като при изхода тук най-често вятърните и слънчеви централи стават местна собственост. Под постоянна заплаха за разваляне на вече договореното са и двата американски инвеститора във въглищни централи AES и ContourGlobal.

Другият сектор с видимо отсъствие за западни инвеститори е строителството. Макар в България да има милиардни поръчки за нови магистрали и жп трасета, никой европейски гигант не се появява на търговете. Съмненията за предварително разпределение, т.е. корупция, доведе до ситуация, в която печелят все 4-5 местни фирми, близки до управляващите. А чуждите кандидати се отстраняват.

Медии са другият сектор, от който има масово бягство на западни инвеститори. През годините си тръгна германския собственик на вестниците "24 часа" и "Труд", няколко западноевропейски собственици на радиогрупи, а сега тече продажба на двете най-гледани телевизии. Западните медийни групи бягат от българските си инвестиции, а ги заменят местни или регионални играчи, търсещи повече влияние, отколкото бизнес. Малко по-различна е сделката за Nova, където чешката компания PPF на Петр Келнер ще се опита да направи синергия между телеком бизнеса на Telenor и телевизионното съдържание. Но е възможно после да последва отново продажба към местен или по-източен купувач, търсещ влияние тук.

Какво следва

Оредяването на западните инвеститори трудно може да се прекъсне. Българите няма да станат рязко по-платежоспособни, така че пазарът да стане по-значим. Превзетата държава пък няма признаци да се променя, дори и бавно. В тази ситуация икономически анализатори виждат риск от олигархизация на бизнес средата.

Коктейлът от местни инвеститори и източноевропейските им новодошли колеги няма да имат импулс да подобрят стила си, в който често разчитат на близки връзки с управляващите. Така се губят добрите практики, честното състезание, а и досегът до най-новите технологии.

Стои и рискът от влизане на нежелани влияния и зависимости в българската икономика. Почти изцяло подчинения на Русия сектор на енергийните ресурси може да обхване и други ключови сектори. Например най-големият влизащ инвеститор Петр Келнер има силни позиции в Китай и Русия и страховете са, че в бъдеще ще продаде българските си активи на някои от партньорите си. Притеснителна е и руската връзка на унгарския собственик на Банка ДСК - ОТР, която ще стане една от двете най-големи банки в страната, ако купи българското дружество на Societe Generale.

Освен това сега икономиката е във възходящ момент, но при следващия цикъл на криза отливът вероятно ще се засили. Затова мрачната тенденция най-лесно може да се пребори с привличане на още стратегически инвеститори в производство и технологии.

А погледнато през по-розови очила, разнообразяването на палитрата от собственици не е задължително лоша новина. Трябва само правилата на пазара да се спазват и държавната машина да спре да натиска в полза на шепа свои фаворити

И, естествено, всеки цикъл може да се обърне - след напускането и овакантяването на сектори от западни инвеститори други от тяхната порода могат да решат и да навлязат в страната.

И при инвестициите на зелено усещаме застой

Илко Стоянов, партньор в софийския офис на правната кантора Schoenherr

Факт е, че през последните 18 месецa има излизане на западноевропейски и американски инвеститори. Няма и кандидат-купувачи от тези държави, а виждаме навлизане на по-регионални играчи. И при инвестициите на зелено сякаш усещаме застой. В същото време имаме като клиенти по-малки чужди инвеститори от Западна Европа, които придобиват български дружества. Причините е трудно да бъдат обобщени. В няколко от случите подготвяните сделки са регионални, а не са специфични само за България.

Напускането е индикация за очаквания за по-слаб растеж и намаляваща възвращаемост

Евгений Кънев, управляващ партньор в консултантската компания "Маконис"

В годините след световната финансова криза действително се наблюдава тенденция за изтегляне на някои чуждестранни инвеститори от България. Това са предимно тези, които са планирали възвращемостта на инвестициите през вътрешния пазар. Капиталът се движи от нормата на печалба и напускането на страната е индикация за очаквания за по-слаб растеж и намаляваща възвращаемост. Все пак причините за изход са различни: едни напускат заради по-добри перспективи на други пазари (Теленор, SG), други заради проблеми с българските регулатори (ЧЕЗ), трети заради групова консолидация и атрактивна цена в подходящ момент (Нова тв), четвърти са планирали exit при определена възвращаемост (Texas Instruments) и т.н. Според мен не е добра новина, че всички тези инвеститори са не просто чужди, а западни, и се заместват от източни инвеститори. Проблемът не е в сменящите се пари, а в смяната на културата, която ги управлява. В този смисъл в бъдеще очаквам повече политически и по-малко чисто пазарни сделки.

В по-зависимите от регулации сектори местните играчи имат предимство

Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в икономическия тинк-танк Industry Watch



Структурата на чуждите инвестиции в България се променя както заради глобални тенденции, така и в резултат от изменящите се условия на средата у нас. От една страна, много мултинационални компании взимат решения за консолидация на бизнеса и изтегляне от малки пазари с нисък потенциал за печалби. От друга страна, част от инвеститорите, привлечени от различни политики за преференции на регулирани пазари – например в енергетиката – не са готови да продължат да оперират при пазарен натиск и ограничаване на преференциите. Същевременно в много експортно ориентирани сектори присъствието на западни компании се увеличава – те изместват местните собственици чрез достъпа си до глобални вериги на добавена стойност, върхови технологии и разпознаваеми брандове. В дейностите, които са относително по-силно зависими от регулации и работа с администрацията, дългосрочно местните играчи имат известно предимство – такива са например строителството и някои видове услуги.

Те си отиват. Скандинавците от Telenor и MTG, фрeнската Societe Generale, дори чешката CEZ... Няколкото големи сделки от последните месеци чертаят ясна тенденция - западни компании напускат България. Общият знаменател в българското им изтегляне е, че бизнесът им е бил местен и е зависил от малкия пазар и (поне донякъде) от държавата. В причините има нюанси - при някои (Telenor) просто на друг континент като Азия или Африка маржовете на телекомите са по-високи, при други (Societe Generale) решението е регионално и е защото банката не е сред лидерите. Смяна на модела и излизане от Източна Европа пък е причината за напускането на западните инвеститори в телевизиите. Най-тревожно е положението в енергетиката - там един след друг си тръгват и малкото дошли европейски компании. А причината е, че държавата с постоянния си натиск е направила сектора непоносим.

Нова тенденция има и при заместващите компании: купувачите са или от бившия соцлагер - основно централна Европа, или от екзотични дестинации като имотните фондове от ЮАР. Естествено, и местните играчи не стоят безучастни и се включват в повечето сделки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Има една "приказка" на международните организации за оценка корумпираността на икономиката. Вижте в кои сектори са най-богатите хора. Ако са в природните ресурси, хазарта, комуналните ... значи икономиката е корумпирана. Ако са в технологични/ иновативни компании - по-светла/ чиста икономика.
    Вижте кои са най-богатите хора на БГ и в какви сектори са -
    1. ВАСИЛ БОЖКОВ
    Предполагаемо състояние: 1 480 000 000 лв.
    Участия във фирми: Нове Холдинг с основно участие в БулИнс, изтъргувал дяловете си в Еврофутбол. Собственик на Вабо-1, казина, хотели (Глория Палас) и много други фирми и офшорки.
    Участия в публични компании: ХД Пътища - около 60% на стойност около 240 320 000, Мостстрой - около 70% на стойност около 35 660 000, ЖП инфраструктура холдингово дружество - около 78 % на стойност около 230 000 000 лв.
    2. ХРИСТО КОВАЧКИ
    Предполагаемо състояние: 850 000 000 лв.
    Участия във фирми: ТЕЦ Марица изток З, ВЕЦП асарел, ВЕЦ Кокапяне.Топлофикация Бургас, Топлофикация Плевен, Атомренонтстрой, Общинска банка, ТВ Европа,
    Топлофикация Враца, Брикетна ф-ка Гълъбово, Мини Чукурово, Мини Бели брег, Мини Черно Море. Мини Балкан 2000, ПФ топлина, Лазерни и оптични технологии, ТЕЦ Бобов Дол, Завод за преработка Драгоман, Ню Партнерс и други.
    Участия в публични компании: Няма известни данни. Прочут е и с купуването на имоти и печеленето на приватизационни търгове на цени доста под пазарните. Често се представя за консултант на фирмите си, или пък назначава 23-годишни студентки за консултанти на собствените му фирми. Закупуванията на фирмите му се финансират основно от Първа инвестиционна банка, където основен акционер е кумът му Ивайло Мутафчиев.
    3. МИТКО СЪБЕВ
    Предполагаемо състояние: 650 000 000 лв.
    Участия във фирми: Петрол Холдинг, Нафтекс холдинг, ТрансКарт, Лазур Ер, ФК Черно-, м о р е ц , хотели, магазини и други.
    Участия в публични компании: Петрол АД притежава около 47% на стойност около 450 000 000 лв. Митко Събев започва бизнеса си с фирмата Феста заедно със съпругата си тогава Петя Славова спонсорирани от милионера с латвийски произход Денис Ершов по късно се разделят с Петя, но продължават да работят заедно. Той е един от тримата най-големи играчи на петролния пазар.
    4. ВЕСЕЛА КЮЛЕВА - веселата вдовица на Емил Кюлев
    Предполагаемо състояние: 520 000 000 лв:
    Участия във фирми: Ривиера, Интерхотел Сандански, ВК мениджмънт, АЕКСАД, Демекс Корпорация АД, Контракт холдинг към-пани АД, Издателски къщи и вестници и др.
    Участия в публични компании: Ривиера беше делиствана от БФБ през 2007 и имаше пазарна капитализация 60 милиона лв.
    5. ЦВЕТАН ВАСИЛЕВ
    Предполагаемо състояние: 505 000 000 лв.
    Участия във фирми: Бромак ЕООД, Технологичен център - Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ) ЕАД.
    Участия в публични компании: Корпоративна Търговска Банка АД - около 80 % на стойност около 410 000 000 лв.
    6. ГРИША ГАНЧЕВ
    Предполагаемо състояние: 480 000 000 лв.
    Участия във фирми: Литекс Комерс и чрез нея централна автогара, ЛИТЕКС МАГАЗИН ЕООД, Хотел Президиум Палас, ФК Литекс, произвежда соковете Куинс, търговия със захар, отдадени на „Шел" 31 бензиностанции, ВЕЦ енергия, Пиринска Бистрица енергия и др.
    Участия в публични компании: Няма данни.
    7. ИВО КАМЕНОВ
    Предполагаемо състояние: 450 000 000 лв.
    Участия във фирми: Химимпортинвест.ЦКБ, ЦКБ асет менаджмент, Зърнени храни - България, Проучване и добив на нефт и газ, Българско речно плаване, КРЗ одесос, ТИМ, ТИМ кар, Ариел ТВ, Мустанг холдинг, ИКГ ЕООД, ТИМ клуб, ЗПАД Армеец, и много други.
    Участия в публични компании: Химимпорт - непряко притежава около 26% на стойност около 200 500 000 лв.
    Иво Каменов Георгиев се занимава основно със софийския офис на Химимпорт. Бивш „тюлен" от варненското поделение „Тихина", създали групировката ТИМ.
    8. ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ
    Предполагаемо състояние: 445 000 000 лв.
    Участия във фирми: Лукойл България, Лукойл Гарант, Агрима, Агрохолд, ТрансБалкан ойл, ТераТурс сървиз, Баскетболен клуб Лукойл-Академик.
    Участия в публични компании: Няма данни
    Валентин Златев е представител на Лукойл за Югоизточна
    9. ВАЛЕНТИН ЗАХАРИЕВ
    Предполагаемо състояние: 435 000 000 лв.
    Участия във фирми: Интертръст Холдинг, и чрез него в ОЦК, Интер Пайп, Интерлеминд, ССФ, Аква тур 21, Застава ковачница, Финтехмаш, Интерагро, Юрупиън Маринтаим, Горубсо Мадан, Горубсо Рудозем, Стил Комодитис, Стил Дистрибушън, Интер Еър, ТриВижън и др.
    Участия в публични компании: Оловноцинков комплекс около 86% на стойност 150 000 000 лв.
    Най-успешната му сделка е придобиването на „Кремиковци" АД за един долар, и продавайки го 7 години по-късно за над 100 милиона долара.
    10. МАРИН МИТЕВ
    Предполагаемо състояние: 430 000 000 лв.
    Участия във фирми: Химимпорт инвест, ЦКБ, ЦКБ асет менаджмент,
    Зърнени храни - българин, Проучване и добив на нефт и газ, Българско речно плаване, КРЗ одесос, ТИМ, ТИМ кар, Алея Първа, Мустанг холдинг, Черно море Варна, ТИМ клуб, и много други.
    Участия в публични компании: Химимпорт - непряко притежава около 26% на стойност около 200 500 000 лв.

  • 2
    borodino avatar :-|
    borodino

    Защо западните инвеститори са превъзнасяни като манна небесна? Ритейл веригите Билла, Кауфланд, Лидъл чуждестранни инвеститори ли са? Да. А какво става с печалбата им от дейността? Изнасят си я у родините. Същото правят и ЕРП-тата, и концесионерът на Софийска вода - Веолия и която се сетите друга компания инвеститор.
    Инвеститорите не са благодетели, а компании, които много внимателно си правят аритметиката и ако в Китай, Македония, Судан и т.н. системата от уравнения им показва по-голяма печалба, не мислете, че ще се появят тук.

  • 3
    ydw12523484 avatar :-|
    D

    Риба се лови в мътна вода, западните инвеститори точно за това са дошли. Като се регулира пазара губят интерес заради малкия пазар, корупцията и беззаконието. Тези от първия коментар са си изкарали парите именно с протекция от горе. Гледам заявките от Румъния в моя си бранш, близо 8 пъти са по-големи.

  • 4
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Заминават си компании, които не могат да реализират приходи на вътрешния пазар. Примамваме инвеститорите с най-ниското заплащане на труда в цяла Европа, но ако се излъжат да дойдат, с изненада откриват, че и покупателната ни сила е най-ниска в цяла Европа. Българинът харчи основната част от доходите си за издръжка на живота. На същия огън се пекат и българските бизнеси, но те няма къде да избягат и започват да мислят глупости като внасяне на работна ръка от чужбина (тя нито ще работи без пари, нито ще завърти потреблението в страната, защото ще праща парите си навън. В този ред на мисли, чуждестранните работници по-скоро ще задълбочат проблема, но това е друга тема). Виреят единствено фирми, чието производство е тук, а пазарът им е навън. Този омагьосан кръг на ниските доходи трябва да се разкъса отнякъде, но за съжаление нашите бизнесмени са твърде алчни и късогледи, за да го проумеят. За съжаление, една - две фирми не могат да завъртят колелото, тъй като ресурсът им е малък на фона на държавата.

  • 5
    dnc10563267 avatar :-|
    dnc10563267

    Защото у нас идва обикновени печалбари, които търсят бърза възвръщаемост без вложения. Т.е. искат с трици маймуни да ловят. MTG например не пожела да инвестира и един лев в HD качество на каналите си, пуска стари филми и т.н. Идват, опипат почвата и като видят че без инвестиции нема да стане - бегат. Всички истории за корупция и пр. са празни приказки за наивници-жълтопаветници, всичко опира до печалбите, това са капиталисти.

  • 6
    bat_plamen avatar :-|
    bat_plamen

    Силно неприятна тенденция е този отлив на западните инвеститори от българската икономика!А най-неприятното е,че се засилват руските позиции в бизнес-средата на България!

  • 7
    eus47368223 avatar :-P
    eus47368223

    До коментар [#2] от "borodino":

    "Ритейл веригите Билла, Кауфланд, Лидъл чуждестранни инвеститори ли са? Да. А какво става с печалбата им от дейността? Изнасят си я у родините."

    Товарищ, късметлии сте с това, че народът е пределно тъп (особено русофилската част) и попива пропагандата ви без да се замисли какви мозъкоубийствени тъпотии му се тъпчат в главата.
    Печалбата си я даваш на дъжавата цялата само при един такъв режим, за който вие много милеете. Иначе печалбата е стимулът да има такива бизнеси. И по-важното е дали оставят коректно данъци, дали създават добри работни места, дали предлагат качествен и на добра за обществото цена продукт/услуга...
    Ама вас това не ви интересува. важното е да им вземеш печалбата. Понеже "печалба" е мръсна западна дума.
    Не че не сте наясно от кого беше спусната тая мантра с цел да се настрои народът срещу западните инжеститори, да се изгонят те и да се съсипе българската икономика като част от ЕС. Ако бяха руски инвеститори, дали така щяхте да повтаряте, че трябвало да си дадат печалбата ида работят за тоя, що духа?

  • 8
    proza avatar :-|
    proza

    Пазарът е малък, нямат сметка от Толкова жалък пазар. Вътрешното потребление е много ниско. Освен това държавата със своите рестрикции прави всичко възможно да изгони западните инвеститори. На тяхно място ще се намърдат разни Гинки, които са подставени лица на властимащите и техните протежета.

  • 9
    samoedin avatar :-|
    samoedin

    " Най-тревожно е положението в енергетиката - там един след друг си тръгват и малкото дошли европейски компании. А причината е, че държавата с постоянния си натиск е направила сектора непоносим."

    Някой направи ли си труда да започне да разследва да разследва престъпните схеми на чехите под формата на " аутсорсване" и други подобни действия ? А да си е дал труда да види как се изгражда трафопост у нас, уж задължение на самото експлотационно дружество ?
    Моля ви, пишете малко по - компетентно или поне не поставяйте въпроса по този неадекватен начин ! Не коментирам " родната " корупция - за нея всички знаем ! защо обаче ни се представят за " европейски" подобни инвеститори като тези в енергетиката, където злоупотребите и експлотацията са чудовищни ?

  • 10
    art03309046 avatar :-|
    Jordan J

    Но пък в Империята на злото и слугите им тук доволно потриват ръце...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK