Банковият сектор в Турция задълбочава притесненията за икономиката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банковият сектор в Турция задълбочава притесненията за икономиката

Президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган заяви, че ще предприеме мерки за стабилизирането на лирата, след извънреден икономически съвет през миналата седмица

Банковият сектор в Турция задълбочава притесненията за икономиката

Финансовият сектор наподобява този на Гърция отпреди финансовата криза

3919 прочитания

Президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган заяви, че ще предприеме мерки за стабилизирането на лирата, след извънреден икономически съвет през миналата седмица

© Reuters


Макар критичната ситуация с обезценяването на аржентинското песо да заема водещото място в пресата през последните седмици, редица анализатори се опасяват, че финансовата ситуация в Турция е значително по-нестабилна, което може да доведе до срив в банковата система на страната, съобщава Financial Times.

До голяма степен опасенията за турските икономика и банков сектор произтичат от високите нива на дълг в страната, които са обезпечени предимно с чуждестранни валути като еврото и долара. Когато частният сектор е затънал в задължения, последното, което една страна би искала, е обезценяването на валутата й, което именно се случва в момента с турската лира, и то с нечувано високи темпове. От началото на годината турската лира е поевтиняла с над 13% спрямо долара, а задълженията на банковия сектор, обезпечени с чуждестранна валута, са се увеличили до 22.5% от БВП, или до едни от най-големите в света. Делът на небанковите финансови институции също заема важно място във финансовия баланс на страната със своите 35.9% от БВП.

Високи нива на дълг

Поглед в статистическите данни на Турция допълнително помрачава представата за икономиката на страната, която все повече наподобява тази на Гърция отпреди финансовата криза през 2010 г., обяснява Чарлс Робъртсън, старши икономист в Renaissance Capital - инвестиционна банка, фокусирана върху развиващите се пазари. Понастоящем задълженията на частния сектор в южната ни съседка са нараснали до 70% от БВП при 33% през 2007 г., което е обезпокоително високо с оглед на факта, че по-голямата част от тези задължения са обезпечени в чуждестранна валута. В това отношение Турция оглавява и листата от 18 развиващи се икономики, които са включени в проучванията на Института за международни финанси (IFF), като значително води пред страни като Полша и Аржентина, в които задълженията на частния сектор като процент от БВП представляват съответно 53.5% и 51%.

Тази тенденция се наблюдава и във финансовия сектор, където общата задлъжнялост е нараснала с най-бързи темпове от всички 39 държави, които са били включени в проучването на IFF. Съотношението между заемите и депозитите в турската банкова система е нараснало до рекордно високите 120%, което допълнително засилва опасенията за финансовия сектор в страната.

Макар критичната ситуация с обезценяването на аржентинското песо да заема водещото място в пресата през последните седмици, редица анализатори се опасяват, че финансовата ситуация в Турция е значително по-нестабилна, което може да доведе до срив в банковата система на страната, съобщава Financial Times.

До голяма степен опасенията за турските икономика и банков сектор произтичат от високите нива на дълг в страната, които са обезпечени предимно с чуждестранни валути като еврото и долара. Когато частният сектор е затънал в задължения, последното, което една страна би искала, е обезценяването на валутата й, което именно се случва в момента с турската лира, и то с нечувано високи темпове. От началото на годината турската лира е поевтиняла с над 13% спрямо долара, а задълженията на банковия сектор, обезпечени с чуждестранна валута, са се увеличили до 22.5% от БВП, или до едни от най-големите в света. Делът на небанковите финансови институции също заема важно място във финансовия баланс на страната със своите 35.9% от БВП.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Да, ама като кажете Гърция, хората си мислят за държавна финансова криза. А публичните дългове на Турция са доста малки. Дори при банкова криза, ще се справят лесно. Много по-труден за тях ще е социалния и политическия проблем, защото инфлацията и спада на валутата все повече ще подбиват влиянието на властта.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK