Ще има изискване за минимално съдържание на месо в колбасите

Работна група в земеделското министерство с участието на месопреработватели и технолози ще създаде стандарти за месни продукти, които ще бъдат задължителни, за разлика от вече съществуващия, но доброволен стандарт "Стара планина". Регулацията предвижда въвеждане на конкретни параметри за съдържанието на месо и други основни съставки в колбасите, сред които и сланината, уточниха за "Капитал" от ведомството.

Ако продуктът не отговаря на задължителния стандарт, той няма да има право да се нарича кренвирш или салам "Камчия" например.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Намеренията

Конкретното процентно съотношение ще бъде определено от експерти и ще е между 50-75% за месото. В своята техническа документация производителите ще трябва да опишат количеството на всички съставки, както и да предложат метод за анализ на съдържанието.

За млечните продукти и натуралните сокове има регулации на европейско ниво, месните обаче се подчиняват само на национално законодателство. Затова някои от европейските държави са въвели задължителни изисквания за леберкез (Германия) или наденица (Великобритания) например и техният опит ще бъде използван, посочиха от земеделското министерство.



Реакциите

"Кренвиршът без месо" отдавна е станал нарицателно за подмяна на храна. Месопреработватели признават, че трудно се борят с ниските ценови предложения на конкуренти, за които качеството не е приоритет. Затова част от фирмите в бранша приветстват намерението на земеделското министерство за въвеждане на стандарти.

"Убеден съм, че има нужда от задължителни параметри за съдържанието на колбасите, но много производители на евтини продукти са против, а те са мнозинство. Вегетариански колбас например е оксиморон, но на пазара се предлага и това. Какво значи вегетариански суджук и трябва ли ние да започнем производство на салатна луканка. Очевидно тези храни трябва да се наричат по друг начин", коментира за "Капитал" Кирил Вътев, съсобственик на месопреработвателната фирма "Тандем В". Той обаче поставя въпроса за контрола на заложените в стандарта показатели. "В страната няма лаборатория, която може да мери количествените съставки в колбасите. Лабораториите могат да установят, че в кренвирша има соев протеин, но в какво количество може да посочи лаборатория в Германия. Държавата трябва да закупи необходимата апаратура за измерване, за да не стана така, че създаваме правила, но няма как да ги контролираме", обобщи Кирил Вътев.

Богомил Николов, председател на асоциация "Активни потребители", също е убеден, че посоката е правилна, и подкрепя по принцип действията на земеделското министерство. "Дяволът обаче е в детайлите. Защо почваме с месните продукти, а не с майонезата например, където е далеч по-лесно да се уточни само, че в нея трябва да има яйца. Обмисля се съдържанието на месо в колбасите да е минимум 50 процента, а какво ще има в останалите 50? Означава ли това, че останалото ще може да се запълва с всякакви заместители, защото, както е известно, под месо се разбира не само рибица и филе, но и машинно отделеното от изрезки, свински кожички, хрущяли, уши и др. Работната група трябва да обмисли добре показателите, за да не стане така, че да създадем легални, официализирани ментета", обобщи Богомил Николов. Според него има и друг начин на въздействие - като се забрани влагането на определени вещества в колбасите, но кои конкретно могат да кажат експертите.

След като работната група излезе с конкретни предложения, те трябва да бъдат одобрени от Брюксел (нотификация), което също изисква време, така че най-вероятно стандартите ще станат задължителни от следващата година.

Стандартът "Стара планина" От 2 август 2010 г. са в сила девет утвърдени стандарта "Стара планина" за месни продукти от свинско, говеждо и птиче месо - кайма, кебапчета и кюфтета, наденици и карначета, малотрайни колбаси. Технологичните изисквания за производството им бяха разработени от държавни експерти съвместно с Асоциацията на месопреработвателите в България и водещи технолози. Стандартите са доброволни. Наричат ги "утвърдени" (а не "национални"), тъй като не са преминали през процедура за одобрение от Българския институт за стандартизация (БИС). След първоначалния ентусиазъм от страна и на производителите, и на купувачите интересът към храните по стандарт позатихна. Според регистрите на Агенцията по безопасност на храните фирмите, които имат право да произвеждат месни продукти "Стара планина", са около 100, но на практика не всички го правят. Логото "Стара планина" е собственост на Асоциацията на месопреработвателите в България. За правото да го ползват производителите сключват лицензионен договор с асоциацията и плащат по 120 лева на година.