Ефектът WOW-cost
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ефектът WOW-cost

През 2018 г. двете големи нискотарифни авиокомпании на българския пазар Wizz Air и Ryanair ще държат близо половината от пазара на база капацитет в самолетите

Ефектът WOW-cost

Нискотарифните компании могат да изведат една дестинация на картата и да я изтрият

Калина Горанова
25009 прочитания

През 2018 г. двете големи нискотарифни авиокомпании на българския пазар Wizz Air и Ryanair ще държат близо половината от пазара на база капацитет в самолетите

© Надежда Чипева


Когато Ролин Кинг e нарисувал лоу-кост модела в авиацията на една коктейлна салфетка в бар в Сан Антонио, Тексас, преди 50 години и заедно с партньора му Херб Келехер създават първата Southwest Airlines, едва ли някой е подозирал, че нискотарифните авиокомпании ще променят света.

Лоукостът полита в Европа доста по-късно - през 1985 и 1995 г. съответно със самолетите на Ryanair и easyJet. През 2003 г. в Унгария е основана и Wizz Air, която се фокусира основно върху пазарите от Централна и Източна Европа.

Постепенно лоу-костите направиха небето по-трудно място за традиционните авиокомпании, които бяха принудени да се променят. Дори презокеанското спокойствие, на което доскоро се радваха старите играчи, си отиде с първите полети до Ню Йорк, Бостън, Лос Анджелис и Буенос Айрес на Norwegian.

Огромните флотилии на нискобюджетните обаче не промениха само въздуха, а и градовете отдолу - същите градове, които те свързаха с транспортните си мрежи.

Те отдавна са гиганти

Бизнесът и мащабът на нискобюджетната авиация върви устойчиво нагоре през годините. През 2016 г. по данни на IATA нискотарифните авиокомпании в световен мащаб са превозили 28.3% от пътниците, като през 2015 г. процентът е 27.1%. Очакванията на анализаторите са, че през 2030 г. бюджетните превозвачи ще правят 34% от световния въздушен трафик, а в Западна Европа делът им може да достигне до 60%.

Търсенето на авиационната услуга расте убедително през годините, а с него и бизнесът на лоу-костите. Данните на IATA за 2017 г. показват, че международният трафик в Европа се е покачил с 8.2%, а капацитетът на авиокомпаниите - с 6.1%.

Подредбата на авиокомпаниите в Европа на база брой превозени пътници за 2017 г. показва, че в Европа Ryanair се нарежда на второ място със 109.7 млн. пасажери, като компанията е изпреварена само от Lufthansa и нейните 116.8 млн. пътници. Още 3 нискотарифни авиокомпании влизат в топ 10. Това са easyJet със 74.5 млн., Norwegian - с 29.4 млн., и Wizz Air, които се похвалиха с 30 млн., самолет номер 100, близо 2 млрд. евро приходи и нови бази в Лондон и Виена.

Полет на изток

Проучвания показват, че нискотарифните превозвачи оказват положително въздействие върху заетостта, брутния вътрешен продукт, туризма, производителността и търговията. Въздействието, разбира се, зависи от различни пазарни условия. Ключови фактори за постигането на успех на една дестинация е размерът на средната класа, която да стимулира търсенето, либерализацията на въздушния транспорт и приватизация на монополни държавни превозвачи, евтина транспортна инфраструктура, наличието на квалифицирани работници, правилата за безопасност и сигурност, ефективно финансиране, цената на горивото, доброто управление, интернет покритието.

В книгата на World Bank Group "Ready for Take off?" ("Готови за излитане") се анализират въздействието на нискотарифните авиокомпании и увеличеният въздушен трафик в Мексико и Южна Африка. Изключително любопитно е изследването в Мексико, в което се разглежда и положителният ефект върху вътрешните полети, които решават част от проблемите с пътуването там, където има лоша пътна инфраструктура.

Това е пример, който буквално може да бъде пренесен в Източна Европа и наложен върху позападналата й пътна мрежа, над която весело се носят самолетите на Ryanair и Wizz Air. В последните години регионът, който дълго беше въздушно откъснат заради забранителните цени на билетите, се къпе в новооткритата свобода на нискотарифните полети.

Добър пример е България. През 2018 г. двете големи нискотарифни авиокомпании на българския пазар Wizz Air и Ryanair ще държат близо половината от пазара на база капацитет в самолетите. Данните бяха представени тази година от главния изпълнителен директор на Wizz Air Йозеф Варади. Унгарската авиокомпания е първа по този показател с 31.3% и 2.5 млн. На второ място е ирландският й конкурент с 16.1%. На трето остана "България ер" с 14.6%. Това има ефект в основната им българска дестинация - София. По данните на НСИ нощувките на чужденци в столицата растат с по над 10% през последните няколко години, а изчисленията на MasterCard Global Destination Cities Index за 2016 г. показват, че в столицата са дошли близо 1 млн. чужденци, като над 87% от тях са пътували с цел развлечение. Общият приход от тях се оценява на 400 млн. щатски долара, като тук влизат разходи за нощувка, шопинг, храна, забавления, транспорт.

Wizz Air е активна и в държави извън Европейския съюз. Един от по-близките примери е Грузия - все по-популярна туристическа дестинация. Wizz Air работи на този пазар от 2012 г. на летището в Кутаиси, а през есента на 2016 г. откри и база. За тези четири години - от 2012 до 2016 г., летището е увеличило пътниците си с над 3000%: от 13 хил. на над 400 хил. (от които 310 хил. на Wizz Air).

Да се появиш на картата...

Кутаиси е добър пример за град, който се появява на туристическата карта, след като дадена лоу-кост компания започва да каца там. Това е история, която се повтаря на много места. През 2012 г. малко хора са чували за Кефлавик. Това е град в Югозападна Исландия, разположен на 52 км от столицата Рейкявик. През 2012 г. easyJet започва да лети дотам от Лутън. Тогава пътниците на година, преминаващи през реновираното там летище, са малко над 2 млн. През 2017 г. броят им вече е над 7 млн.

Причината той да е интересен е, че британската BBC се заема да изследва въпроса дали самият град извлича ползи от този поток хора, или се чувства като Лутън спрямо Лондон. Преди Кефлавик беше малко "мръсно" място, където основният поминък е риболовът, а единствените самолети, кацали там, посещаваха американската въздушна база, стратегически важна през студената война, разказва Стейнтор Йонсон, собственик на хотел Keflavik, пред британската медия. "Когато открихме хотела през 1986 г., нямаше нищо в Кефлавик, така че ни се струваше малко странно да го направим, казвa още той. Нямахме Синя лагуна, нито музеи, нищо, което имаме сега. Всичко се промени и е съвсем различно."

Пристигането на туристите логично създава нови работни места, появяват се нови хотели и ресторанти. През 2016 г. първият петзвезден хотел в Исландия се появява именно в Кефлавик. Това е бутиковият Diamond Suites. Още два петзвездни са в процес на реконструкция към онзи момент. Единият, разположен до прословутата (вече) Синя лагуна, а другият - Marriott, при старото пристанище на Рейкявик.

...и да изчезнеш от нея

Нискотарифните компании могат да имат и друг ефект. Лоу-кост компаниите могат бавно да убит местния туризъм в курорти, доскоро популярни сред населението на дадена държава. Причините са ясни. Евтините самолетни билети предлагат неограничени възможности за туризъм извън страната.

Британският морски курорт Блекпул, разположен на западния бряг на острова, в близост до Ливърпул, е дълго време любимо място за изгодна почивка на англичаните. Изгодните опции за евтино и доста по-топло море, карат стария курорт да загуби голяма част от чара си. През 2008 г. летището в Блекпул въвежда такса от 10 паунда на пътник за развитие на аерогарата. Това провокира Ryanair да спре полетите си между курорта и Дъблин. От нискотарифния превозвач тогава заявяват, че "това е черен ден за летището в Блекпул. Решението на ръководството въпреки съвета на Ryanair да въведе такса за развитие на летището е изключително регресивна стъпка". Едва ли само заради оттеглянето на Ryanair, но летището изпада във финансови затруднения. През 2014 г. то изпраща и последния си пътник, а 118 служители остават без работа в края на 105 годишната му богата история.

Страхове по темата със западането на навиците на местния туризъм заради множеството лоу-кост възможности се чуха дори в Австралия, заради нискотарифните AirAsia и Jetstar, които предлагат евтини връзки до Куала Лумпур от Мелбърн и до много други места в Азия. Страхът на някои туроператори е, че за не много повече пари от няколко нощувки на Златния бряг австралийците могат да изкарат добра и екзотична почивка в чужбина.

Когато Ролин Кинг e нарисувал лоу-кост модела в авиацията на една коктейлна салфетка в бар в Сан Антонио, Тексас, преди 50 години и заедно с партньора му Херб Келехер създават първата Southwest Airlines, едва ли някой е подозирал, че нискотарифните авиокомпании ще променят света.

Лоукостът полита в Европа доста по-късно - през 1985 и 1995 г. съответно със самолетите на Ryanair и easyJet. През 2003 г. в Унгария е основана и Wizz Air, която се фокусира основно върху пазарите от Централна и Източна Европа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    owr34566661 avatar :-|
    owr34566661

    1000 статии пуснете за тия лоукостове. Цела Европа е пропищела в момента от нискобюджетни туристи, ползващи нискотарифни авиокомпании и аирбнб. Осъзнаха, че това не им носи нищо и почнаха да ограничават броя на туристите и да забраняват аирбнб.
    България също следва да забрани услугата Аирбнб в София и морските градове и да работи за увеличаване броя на 5-звездните хотели до 60-70% от легловата база, пък ако искат не с нискотарифни полети, ами и с магарета да идват после.

  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Райън Еър вдъхна живот на туризма в Пловдив. Летял съм с тях през март (т.е. извън всякакъв сезон) и самолетът от Лондон беше пълен. Проблемът е, че една птичка пролет не прави - трябва да има повече дестинации - на практика трябва да има целогодишни полети до всеки милионен град в Зап. Европа. Това са общо около 10 -тина дестинации. Ако се появят то броят на туристите в Пловдив може да стигне тези във Варна понеже Пловдив има потенциал за целогодишен туризъм.

    Но вместо да чакаме лоу-кост компаниите сами да развият тези дестинации трябва да се опитаме да ускорим процеса. Решението е в отпускането на опрощаването на летищните такси. Те следва да се поемат от държавата или общините в района. Този модел се ползва в Израел - там дори дават 20 евро отгоре за всеки пасажер докаран до Ейлат. И си правят много добре сметката, че тези 20 евро ще си ги избият многократно. Така следва да бъде и у нас.

    И не е само Пловдив. Подобен потенциал има и Търново - проблемът е, че до летището в Горна Оряховица няма редовни полети. Тук лоша услуга изигра нелепата приватизация - летището беше дадено не на сериозен оператор на на Румен Гайтански - Вълка. И в резултат се забатачи. Което обрича на застой туризма в региона. А регионът има невероятен потенциал - там е не само Търново, но и градчета и забележителности като Елена, Боженци, Етъра, Дряновския манастир. Но без полети регионът ще е обречен на застой.

  • 3
    muw48354631 avatar :-|
    Mincho Petrov

    По-добре не коментирай да запълваш ценното пространство на сървърите на Капитал!
    До коментар [#1] от "
    owr34566661
    ":

  • 4
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Хубаво е, че нискобюджетните компании носят повече туристи в България, но за съжаление повечето от тези хора не биха се върнали (така както се връщат в Гърция или Турция).
    Ние не знаем как да развием България като туристическа дестинация, всяко ново правителство започва отначало нова, хаотична, стратегия за туризма и засега просто не можем да предложим нищо друго на туристите освен евтин алкохол.

  • 5
    chinaski avatar :-|
    chinaski

    До коментар [#1] от "owr34566661":

    Личи си, че не си мръднл от жалкото си местенце в още по-жалкото ти кварталче, където живееш в България!!!
    Сигурен съм, че дори не си прочел цялата статия, а само заглавието и си решил, че що да не кажеш поредната си глупост.
    Първо виж колко хора пътуват с нискотарифни компании у нас, после по света.Ясно е, че няма да си им клиент, защото светът ти се свежда до от вкъщи до работа и обратно, ако изобщо работиш, а не те издържат родители, баба, дядо или някой друг луд!

  • 6
    primerno avatar :-|
    primerno

    До коментар [#2] от "Николай Николов":

    Община Пловдив беше направила фонд за подпомагане не полетите, дали и сега съществува не знам, но дори и тогава нямаше особено много полети. По всяка вероятност заради калпавият държавен мениджмънт на летището. За сравнение Варна има над 10 целогодишни дестинации.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK