Китай заобикаля американските мита върху вноса на стомана

След като администрацията на президента Доналд Тръмп си постави за цел да ограничи достъпа на китайски стоки до американския пазар, търговското напрежение между страните остана без решение на последните преговори в Пекин. Американските компании обаче сега се сблъскват със стратегическа промяна от страна на китайските производители - задгранично разширение с финансовата подкрепа на държавата. През последните месеци компании от Китай намаляват производството си в страната и се разширяват в чужбина, захранвани от десетки милиарди долари от китайски държавни кредитори и фондове, показва проучване на The Wall Street Journal.

Новите производства

След като преди три години металургичният завод край малкия сръбски град Смедерево е почти пред фалит, малко китайски инвестиции и суровини спасяват съоръжението от закриване. В момента предприятието не само работи на печалба, но и продукцията е на най-високите си нива изобщо, а основният външен пазар е САЩ.

След шест години на загуби сръбското правителство прекратява субсидирането на предприятието, което почти няма средства за резервни части и суровини като желязна руда. "Беше като да се опитваш да караш кола без гуми", споделя Синиша Прелич, лидер на профсъюза в завода.

Китайските инвестиции в предприятието обаче го спасяват от фалит, като в момента заводът процъфтява под ръководството на новия си собственик - Hesteel Group, китайска държавна металургична компания. Износът на предприятието, чиито модернизиране и производство са финансирани с десетки милиони долари от китайски държавни банки и инвестиционни фондове, се подобрява значително.



Дестинациите

Сърбия обаче не е единствената желана дестинация за разширяване на китайските компании. До момента действащите китайски проекти в чужбина включват дестинации като Малайзия, където инвестициите на компании в металообработващата промишленост са надхвърлили 3.5 млрд. долара, Индонезия с 3 млрд. долара и Сърбия с 2.2 млрд. долара. В процес на изграждане са и съоръжения за над 20 млрд. долара, голяма част от които са в Бразилия и страните от Югоизточна Азия.

Чрез разширяването на производството си в чужбина китайските стоманопроизводители имат за цел да си осигурят максимално широк достъп до световните пазари, докато заводите им в Китай са ограничени от специалните тарифи, наложени от САЩ. От Европейския съюз също въведоха допълнително тарифи върху вноса на стомана от Китай, изправени пред опасността китайска продукция да залее европейските пазари.

Разлика в тарифите

През март администрацията на президента Тръмп разтърси световната търговска система, като наложи допълнителни мита от 25% върху всеки внос на стомана и 10% върху алуминия – мерки, насочени към ограничаването на достъпа на чуждестранна продукция до американските пазари. От началото на юни тези мерки бяха разширени и до страните от Европейския съюз, Канада и Мексико.

Въпреки тези мерки новите тарифи на САЩ все още позволяват положителна възвращаемост за китайските компании, изместили производството си в чужбина. Новите общи тарифни ставки все още са значително по-ниски от съществуващата в САЩ антидъмпингова тарифа за стомана, произведена в Китай, която често надхвърля 200%.