Германия и Франция предлагат 5% таван за необслужваните заеми на банките

Банките в Европейския съюз трябва да намалят дела на необслужваните си кредити като процент от всички заеми, заявиха представители на Германия и Франция в съвместен документ, като конкретното предложение е за целево ниво от 5%, съобщава Reuters. Промяната на действащите европейски регулации според препоръките на двете държави би принудила Италия и други страни от ЕС да ускорят плановете си по отписване или преструктуриране на лошите и просрочените заеми. Причината за фокуса върху темата е, че прочистването на балансите на банките и достигането до по-хомогенно ниво в еврозоната се разглежда като ключово условие да се пристъпи към доизграждане на банковия съюз чрез създаване на Единна схема за депозитна гаранция.

Документът, изготвен съвместно от Германия и Франция, беше приет броени дни преди срещата на ЕС, насрочена за следващата седмица в Брюксел, и указва, че всички европейски банки трябва да се стремят да намалят брутния дял на необслужваните си заеми до максимум от 5%.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Трябва да си поставим за цел да ограничим брутния и нетния дял на необслужваните заеми съответно до 5% и 2.5% за всички банки в Европейския съюз", пише в документа. Предложението на Германия и Франция до голяма степен обаче отрежда водеща роля на Европейския банков орган, като в документа изрично се съдържа клауза, според която "компетентните органи трябва да определят отделните стратегии, към които банките да се придържат при намаляването на дела на необслужваните заеми."

България

Засега предложението е доста схематично и не е ясно как точно ще се приложи, нито дали ще има някакви санкции при неспазването му. Също така по време на кризата тези нива бяха надскачани в много държави и при нови икономически сътресения нивата отново ще тръгнат нагоре, включително и в сега изглеждащите като отличници банкови системи. Текущо средното ниво на необслужвани заеми в ЕС е около 4%, но има и страни като Гърция и Кипър, където е над 40%. Логично съпротива срещу такава мярка се очаква и от Италия.



Ако все пак идеята на Германия и Франция вземе ясна форма и бъде приета, това би наложило бързи мерки и от страна на българските банки и регулаторни органи. Макар тенденцията на намаляване на лошите и преструктурирани кредити да се е запазила през последните месеци, страната все още е с едно от по високите нива на лошите кредити в ЕС. На годишна база през април лошите и преструктурирани заеми според паричната статистика на БНБ са се понижили с 12.5% до 6.589 млрд. лв. общо за целия кредитен портфейл на сектора, като делът им е 12.9%. Показателят обаче варира чувствително при отделните банки както в България, така и в ЕС.

От друга страна, делът на необслужваните заеми от тримесечната надзорна статистика на БНБ, който се изчислява по различна методология и e по-релевантен в случая, е достигнал 9.3% към края на март тази година. А нетната стойност (след отчитане на направените обезценки) е 4.6%, което прави задачата за разчистване на балансите до обсъжданото ниво да изглежда сравнително лесно постижимо.